Искам да опиша моята одисея и да получа съвет.
Преди пет-шест години се разделих с една голяма, от моя страна любов. Много страдах, редуваха се моменти на болка, отчаяние, омраза, не ми минаваше.
Смених града и работата, заживяхме с детето в друг град и срещнах друг, който с течение на времето заобичах, макар че първата година заедно е била кошмарна за него, наричах го с името на бившия, сравнявах го и прочие...Работехме заедно, той се нанесе в дома ми –идваше всяка вечер, но дрехите му бяха у тях - запознах се с роднините му, той с моите, нещата станаха сериозни от само себе си.
Аз обаче бях подложена на голям стрес, работех на две места, трябваше да плащам наем, битови сметки, детето и себе си да храня и обличам, т.е. той не участваше в моите разходи.
Тук отварям скоба и започвам малко да говоря за него - той е добродушен, праволинеен човек, но е стиснат и затворен, рядко допуска хората до себе си, само с една година е по-голям от мене, неженен, без деца. Живееше с майка си, а тя се грижеше за домакинството, пазареше и готвеше, а той покриваше заем, разходи по колата си и с останалото ходеше на кръчма. В това заведение ходехме всеки петък и събота, това беше неговия начин на живот - в петък и събота, при Венко, кръчмаря, обличаме се и отиваме. Затварям скобата.
Та, живях аз в този град с детето три години, стрес на работа, безпаричие, заеми и се разболях много лошо, дотам че се стигна до операция в чужбина, нещо кръста ми отказа и не можех да вървя даже. Отидох си пак в моя град, в дома на майка ми, след три години, оперирах се, намерих си работа, а с любимия продължихме да се виждаме. Обичахме се, но се и карахме, аз не исках връзка, в която се виждаме само за уикенда и гостуваме един на друг два дни седмично. Отида при него, отидем във въпросната кръчма в петък вечер и събота, а в неделя се прибера в моят град. Дойде той у дома, седне с моето семейство на вечеря, спим и си тръгва на следващия ден.
Мене започна нещо да ме гложди - исках повече от живота си. Исках да осигуря моето и на детето ми бъдеще, исках да имам и аз пари, хубави парфюми и вещи, вместо старите дънки и спиралата за очи от три лева...
Както и да е, през 2014 заминах за чужбина, сама и нещата започнаха да ми се случват. С него постоянно се чувахме, прибирах се често, веднъж дори стоях три месеца, в дома му, почти постоянно бяхме заедно. Той си остана в старият си град, на старата си работа, която всъщност, много обича, продължи да си ходи всеки петък и събота на кръчмата, т.е. при него нищо не се промени. Идеята беше да дойде при мене в чужбина, говорехме го много.
После майка му почина и къщата му опустя. Той го изживя много тежко...Макар че и до днес не разбирам как два-три дни след това ме заведе пак на кръчма
Тъй...той дойде при мене в чужбина, много бавно му намерих работа, близо два месеца стоя вкъщи, разболя се, депресира се, още страдаше по майка си. Както и да е, започна да работи, преместихме се в самостоятелен апартамент, обзаведохме го, устроихме се. Но той остана тъжен - липсваше му неговия град, неговото лозе, неговите неща, които правеше от 20 години, приятели, кръчми, колеги...В България му пазят още работното място, а тук не можа да свикне, бил никой, работата му била тежка, не като вкъщи, той е счетоводител, цял живот това е работил...
Започнахме да се караме за незначителни неща, които прерастваха в скандали, скандал след скандал. Твърди, че винаги аз започвам първа, което е така, но аз винаги съм си била избухлива, но впоследствие ми минава бързо. Започна да ме обижда, с месеци не ми е казвал нещо мило, което преди ми се случваше постоянно с него. На мене ми се срина самочувствието, проблема ми с ниската самооценка го имам още от бившия, тогава бях разбита, чувствах се най-грозната и глупавата жена на света, сега е горе-долу същото. Всъщност, сега съм качила килограми, годините започнаха да личат, бръчките под очите и на челото ми се задълбочиха, изобщо не се харесвам, но съм на диета, работя по въпроса.
Казва, че дошъл тук само заради мене, за да сме заедно, но скандалите ни отравят и двамата. При последните два, нещата ескалираха - скъса с мене и обяви, че се разделяме и си тръгва за България, че не може да ме понася, че нещата между нас не се получават, че го дърпа старата му работа и бащината му къща. Обиди ме, нарече ме ялова. Имам син на 16 години, от три години опитваме да забременея, но не се получава.
Той твърди, че много иска дете, а не прави нищо в тая посока, защото е възможно проблема да е у него. За шест години, казва, къде ни са децата, че да остана с теб?!
Та така, на 14 февруари скъса с мене, ще си отива в България. Оттогава сме на здравей-здрасти, а живеем заедно. Той ми даде ясно да разбера, че не ме иска.
А на мене ми е много мъчно. Така и не се научих да приемам разделите. Затова съм и тук. Тази любов навремето ме извади от една лоша депресия, а ето че сега съм на път да се почувствам по подобен начин.
Толкова много се карахме с него, толкова сме натрупали един срещу друг, че може би вече от негова страна нищо не остана. А аз си го обичам. Отиде ли си, ще е края...остане ли, и двамата виждаме, че тук не е щастлив. А аз не искам да го загубя. Вероятно просто трябва да отидем да опитаме инвитро, но той не иска. Казва впрочем, че трябвало да се разделим много отдавна.
Това е.
Благодаря че ме изчетохте.
Въпросът е - какво да правя?