Тъга

  • 30 561
  • 390
  •   1
Отговори
  • Мнения: 287
Здравейте.

Искам да опиша моята одисея и да получа съвет.
Преди пет-шест години се разделих с една голяма, от моя страна любов. Много страдах, редуваха се моменти на болка, отчаяние, омраза, не ми минаваше.
Смених града и работата, заживяхме с детето в друг град и срещнах друг, който с течение на времето заобичах, макар че първата година заедно е била кошмарна за него, наричах го с името на бившия, сравнявах го и прочие...Работехме заедно, той се нанесе в дома ми –идваше всяка вечер, но дрехите му бяха у тях - запознах се с роднините му, той с моите, нещата станаха сериозни от само себе си.
Аз обаче бях подложена на голям стрес, работех на две места, трябваше да плащам наем, битови сметки, детето и себе си да храня и обличам, т.е. той не участваше в моите разходи.
Тук отварям скоба и започвам малко да говоря за него - той е добродушен, праволинеен човек, но е стиснат и затворен, рядко допуска хората до себе си, само с една година е по-голям от мене, неженен, без деца. Живееше с майка си, а тя се грижеше за домакинството, пазареше и готвеше, а той покриваше заем, разходи по колата си и с останалото ходеше на кръчма. В това заведение ходехме всеки петък и събота, това беше неговия начин на живот  - в петък и събота, при Венко, кръчмаря, обличаме се и отиваме. Затварям скобата.
Та, живях аз в този град с детето три години, стрес на работа, безпаричие, заеми и се разболях много лошо, дотам че се стигна до операция в чужбина, нещо кръста ми отказа и не можех да вървя даже. Отидох си пак в моя град, в дома на майка ми, след три години, оперирах се, намерих си работа, а с любимия продължихме да се виждаме. Обичахме се, но се и карахме, аз не исках връзка, в която се виждаме само за уикенда и гостуваме един на друг два дни седмично. Отида при него, отидем във въпросната кръчма в петък вечер и събота, а в неделя се прибера в моят град. Дойде той у дома, седне с моето семейство на вечеря, спим и си тръгва на следващия ден.
Мене започна нещо да ме гложди - исках повече от живота си. Исках да осигуря моето и на детето ми бъдеще, исках да имам и аз пари, хубави парфюми и вещи, вместо старите дънки и спиралата за очи от три лева...
Както и да е, през 2014 заминах за чужбина, сама и нещата започнаха да ми се случват. С него постоянно се чувахме, прибирах се често, веднъж дори стоях три месеца, в дома му, почти постоянно бяхме заедно. Той си остана в старият си град, на старата си работа, която всъщност, много обича, продължи да си ходи всеки петък и събота на кръчмата, т.е. при него нищо не се промени. Идеята беше да дойде при мене в чужбина, говорехме го много.
После майка му почина и къщата му опустя. Той го изживя много тежко...Макар че и до днес не разбирам как два-три дни след това ме заведе пак на кръчма  Simple Smile
Тъй...той дойде при мене в чужбина, много бавно му намерих работа, близо два месеца стоя вкъщи, разболя се, депресира се, още страдаше по майка си. Както и да е, започна да работи, преместихме се в самостоятелен апартамент, обзаведохме го, устроихме се. Но той остана тъжен - липсваше му неговия град, неговото лозе, неговите неща, които правеше от 20 години, приятели, кръчми, колеги...В България му пазят още работното място, а тук не можа да свикне, бил никой, работата му била тежка, не като вкъщи, той е счетоводител, цял живот това е работил...
Започнахме да се караме за незначителни неща, които прерастваха в скандали, скандал след скандал. Твърди, че винаги аз започвам първа, което е така, но аз винаги съм си била избухлива, но впоследствие ми минава бързо. Започна да ме обижда, с месеци не ми е казвал нещо мило, което преди ми се случваше постоянно с него. На мене ми се срина самочувствието, проблема ми с ниската самооценка го имам още от бившия, тогава бях разбита, чувствах се най-грозната и глупавата жена на света, сега е горе-долу същото. Всъщност, сега съм качила килограми, годините започнаха да личат, бръчките под очите и на челото ми се задълбочиха, изобщо не се харесвам, но съм на диета, работя по въпроса.
Казва, че дошъл тук само заради мене, за да сме заедно, но скандалите ни отравят и двамата. При последните два, нещата ескалираха - скъса с мене и обяви, че се разделяме и си тръгва за България, че не може да ме понася, че нещата между нас не се получават, че го дърпа старата му работа и бащината му къща. Обиди ме, нарече ме ялова. Имам син на 16 години, от три години опитваме да забременея, но не се получава.
Той твърди, че много иска дете, а не прави нищо в тая посока, защото е възможно проблема да е у него. За шест години, казва, къде ни са децата, че да остана с теб?!
Та така, на 14 февруари скъса с мене, ще си отива в България. Оттогава сме на здравей-здрасти, а живеем заедно. Той ми даде ясно да разбера, че не ме иска.
А на мене ми е много мъчно. Така и не се научих да приемам разделите. Затова съм и тук. Тази любов навремето ме извади от една лоша депресия, а ето че сега съм на път да се почувствам по подобен начин.
Толкова много се карахме с него, толкова сме натрупали един срещу друг, че може би вече от негова страна нищо не остана. А аз си го обичам. Отиде ли си, ще е края...остане ли, и двамата виждаме, че тук не е щастлив. А аз не искам да го загубя. Вероятно просто трябва да отидем да опитаме инвитро, но той не иска. Казва впрочем, че трябвало да се разделим много отдавна.
Това е.
Благодаря че ме изчетохте.
Въпросът е - какво да правя?

# 1
  • Мнения: 615
Стандартно поведение на селски бек.
Той в момента работи ли? Сега ще завалят коментари, че трябва да го зарежеш.
На мен колкото и да ми се иска, не мога да ти дам такъв съвет, след като казваш, че за теб тази раздяла, ще бъде краят (??!!)
Само знай, че няма незаменими хора и не трябвада допускаш разни цървули да ти скапват самочувствието, заради собствената си неувереност. Имаш и дете, тези скандали със сигурност му влияят в отрицателна посока.

# 2
  • Мнения: 1 513
Както каза съфорумката по-горе сега ще завалят коментари от сорта на "остави го това говедо".
Прави ще са,но сега сърцето не може да приеме истината,а тя е очевидна.
Трябва да спреш да се бориш за тази любов,защото явно е само от твоя страна. Нима човек, който обича няма да отиде на едно просто изследване - наречено "спермограма",за да види дали всичко е наред? Нима човек,който обича човека до себе си няма да го подкрепи,за да постигнат най-ценното ,а именно да създадат живот ?
Извинявай,но този човек явно иска да си живее живота по кръчмите и не иска да направи нищо смислено с живота си.
Ти имаш дете,мисли за него! Той ще има нужда от теб още много години. Бъди до него и не се поддавай на лоши мисли.

# 3
  • Мнения: 287

Извинявай,но този човек явно иска да си живее живота по кръчмите и не иска да направи нищо смислено с живота си.
Той казва, че смисъла на живота е да си добре, да ти е спокойно. А тук в чужбина е постоянно на тръни, по природа никак не е амбициозен човек, учил, завършил, прибрал се в бащината къща, започнал работа, свикнал там...Не е човек, който има амбиция за нещо, който се променя. С години се вижда с тесен кръг един-двама приятели, ходи в едно и също заведение, безкрайно много си пази вещите...още пази обувките си от казармата, купува си техника, която не мога да използвам защото съм "палачор".
Ох, на 38 години съм. Не мога просто да изтривам хора и спомени от живота си. Но знам че като си тръгне, аз за себе си ще преустановя тия взаимоотношения...а не мога...не съм от хората, които обичат кой знае колко да са сами по празници или пък да търсят нова връзка.

# 4
  • Varna
  • Мнения: 2 592

 " Но той остана тъжен - липсваше му неговия град, неговото лозе, неговите неща, които правеше от 20 години, приятели, кръчми, колеги...В България му пазят още работното място, а тук не можа да свикне, бил никой, работата му била тежка, не като вкъщи, той е счетоводител, цял живот това е работил..."

Ей, това трябва да ти изкара очите. На него това му липсва и явно му е по-скъпо от теб. Извинявам се, че
така ти го изплясквам. Стана ми много симпатична с това как се бориш сама.
Че и на ялова ще обижда льольото. Ай, сиктир бе. Ти дете имаш, ама него май го е страх да отиде на
изследване.

И много ще да му липсва петъчно-съботното посещение на кръчмата, ама мноУ бе, щом така се тръшка и
обижда. Ега ти недоряслака ooooh!

# 5
  • Мнения: 550
някои хора просто не могат да бъдат щастливи в чужбина! не едно и две семейства се разбиха в чужбина и само единият се върна. разбирам, че искаш да бъдеш с този човек и според мен не го пускай. направил е много крачки към теб, но сега не е щастлив. искаш да го задържиш в чужбина с бебе. А помисли ли ти да направиш крачка към него и да се върнете в България? това е големият ви проблем- къде да живеете и къде ще се чувствате добре, а не бебето. В момент на афект всеки може да си изпусне нервите. помисли за себе си. Детето ти е голямо, скоро ще отиде да учи и ще напусне жилищитето ти. дали ще ти е по-добре сама в празния голям апартамент в чужбина или на лозето и на кръчмата при кой беше там? Поговри с твоя човек спокойно и намерете компромисно решение.
някои коментират, че обичал повече стария си живот от жената, с която е. ами не, просто двете неща са несравними! какво е щастието? всеки го разбира различно... за един е в малките неща, за друг в очите на любимия човек. на 40 години тепърва да се адаптираш в новата среда, чуждата държава и работа, най-вероятно не по специалността...

# 6
  • Мнения: 287
DELTA_DELTA, написах темата и очаквах да завалят обиди всъщност към мене.
Все пак не можем насила да изскубнем някого от естествената му среда и да очакваме нещата гладко да
потръгнат.
Иначе си права - все сама се справям аз. Бих отгледала още две деца, и пак ще се справя!
А той не е като мене. Него майка му беше направила сандвичи, дори в деня, в който умря Tired

Тъпо ми е. От близо седмица избягваме да стоим в една стая. Поздравяваме се и толкоз. orez, няма вариант да се прибера в България на тоя етап и да работя за 600 лв., тук вземам поне пет пъти повече, покривам заем, изпращам пари у дома, работата ми не е тежка, не ме обременява, нямам лоши шефове, синът ми е добре също. Знам, че той не може да свикне, но той дори и не стисна зъби...Очаквам от него, да постои още месец-два, да посъбере пари, и да си отиде...

Последна редакция: пн, 20 фев 2017, 14:25 от The Happy One

# 7
  • Мнения: 615
Умишлено попитах дали в момента работи, защото е много лесно да негодуваш, да се депресираш и да мърмориш, докато някой друг ти осигурява покрива над главата и хляба на масата. Уж сте скъсали, ама продължава да си стои при теб, цял живот го гледа мама, сега да го гледа жена му.  ooooh!
Той си иска кръчмите и безгрижното ежедневие. Дори на едно обикновено изследване не може да иде. Това не е любов. Този мъж не те обича. Да, вероятно има някакви чувства, то те са породени
от грижите ти към него.
Колкото до чужбината на всички ни е били трудно и криво в началото, но имаш ли ясно определени цели, които да следваш, си държиш сополите, мрънкането и депресиите много дълбоко и отиваш да си избачкаш лукса и финансовата независимост да можеш да мрънкотиш вкъщи по цял ден колко не fit-ваш като чужденец.

# 8
  • Varna
  • Мнения: 2 592
The Happy One Hug

А, това за сандвичите направо ме направи така да гледам Shocked И ти ли така го обгрижваш?
Няма да добавя друго, че може лошо да прозвучи. Няма да ти дам съвет и да го
напуснеш, то какво да го напускаш, като той вече си е бил почти камшика.
Късмет ти пожелавам и да намериш спокойствие.  Hug

# 9
  • Мнения: 63
Била съм в положението на твоят мъж. Убедена съм, че му тежат няколко неща:
1. в България работи на бюро- в чужбина предполагам му се налага да работи физически труд,
не е лесно от счетоводител да станеш хамалин образно казано
2. в България той има собствен дом, а в чужбина сте под наем
3. в България има приятели и роднини, а в чужбина не

# 10
  • Мнения: 496
Аз съм била в подобна на тази връзка, само че човекът не ме е обиждал никога. Но просто не бяхме един за друг. Той може да си живее по описания начин цял живот без да промени каквото и да е, без да мръдне дори на милиметър. А аз, не че имам някакви кой знае какви велики амбиции, но просто не мога така.
Никой не е виновен, хората сме различни. Дори и човекът да е много добър и т.н., вие сте различни и дори и сега да останете заедно, някой ден същността на всеки един от вас ще избие и ще се намразите. От това, което разказваш, може би и е станало вече (от негова страна).
Съветвам те да не се опитваш да го променяш, нито ти да се променяш. Аз бих се разделила, както и направих с въпросната ми предишна връзка. Насила хубост не става.

# 11
  • Мнения: 3 097
Какво значи: зарежи го! Та той вече я е зарязал пръв. Просто го пусни да си ходи без драми. Пък и е ялов, без да си признава. А твоето предложение за инвитро, без той дори да се е изследвал, направо ме изумява. Ще откаже я, нали ще стане ясно че плувците му не стават. Да не говорим, че ми описваш кварталния пияница - неизменен интериор от кварталната кръчма с десетилетия без да пропусне.

# 12
  • Мнения: 615
Един нов живот на ново място, средата, приятелите, кариерата се градят. Дори да не е чужбина, то в друг град да се преместиш те чака същото. Тези неща не падат даром от небето, изисква се време, дори години, за да създадеш приятелства.
Заминавайки и то на тези години, се предполага, че си наясно с тези неща, освен ако не си някой инфантил. В началото единственият ти близък човек е половинката и ако искате да изградите едно добро бъдеще, трябва да се държите силно един за друг. Приоритизация, това е. Човек трябва да е наясно, че тръгвайки по един път, пропуска други и няма как да е иначе. Заминеш ли, печелиш нови възможности, но губиш и доста други неща. Ако на него приятелите и кръчмите са му най-важни, защо изобщо е заминал? А сега трябва да образува на авторката допълнителни нерви в бездруго напрегнатото й ежедневие.. На всички ни е било тежко от изтощение, носталгия, културен шок, но искаш ли да си с някого въпреки всички трудности, оставяш тези неща на заден план, ангажираш се с нещо, за да си полезен за себе си и за домакиството и малко по малко нещата се нареждат. Няма какво да ми го жалите 40-годишен мъж, че трябва да се напъне малко и да не излиза всеки петък и събота по кръчми.  Naughty

# 13
  • Мнения: 46 434
Какво значи: зарежи го! Та той вече я е зарязал пръв...
И на мен това ми стана странно. Тя е зарязана вече, какво значи да не го зарязва  Crazy

The Happy One, струва ми се, че не можеш да си представиш живота без мъж. Склонна си да си с когото и да е, само и само да е мъж. А истината е, че тези неща не могат да се планират. По-скоро е възможно в момента, в който се успокоиш, че няма нищо страшно да нямаш връзка, да се появи човек, за който наистина да сте родени един за друг.
Не можем да насилваме хората, само защото имаме различни виждания за света.

Приеми го като освобождаване, каквото си е всъщност. Като чета не е нищо особено, че да не може да се замени, когато в бъдеще влезеш в пълноценна връзка ще ти се иска да му благодариш.

П.П. Имам особено мнение за мъже, залепени за майките си. Още в началото е трябвало да ти светне лампичката.

# 14
  • Мнения: 25 442

Въпросът е - какво да правя?


Да почерпиш, че си се отървала.

Общи условия

Активация на акаунт