Как преживявате любовта и раздялата на децата си !?

  • 9 176
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Ако някой беше ми казал , че ще изпитвам същите симптоми на любовта при децата си , както аз сама съм ги изпитвала , можеше и да съм го заплюла . Обаче съм изумена , как е възможно такова нещо ! Дали защото безкрайно много се старая да не участвам по никакъв начин във връзките им , дали защото искам наистина да го преживеят от цялото си сърце ...не зная ! Имам чувството че сърцето ми ще се пръсне от тревога и как изобщо е възможно да усещаш пеперудите в стомаха на детето си бе .....чу до !
На младите мами , да не пропусна да кажа .....радвайте се на памперситееее момичета !

# 1
  • BG
  • Мнения: 2 458
Тежко и драматично я изживявам. Големият ми син (тогава на 20г.)  имаше връзка преди време с момиче, което аз много харесвах. Беше за пръв път и толкова безапелационно влюбен. Не беше той, сякаш виждах друг човек - летеше на крилете на любовта. Накрая тя му разби сърцето, заради което плаках и аз, беше ми много мъчно, и аз като теб не можех да повярвам, че го изживявам така. Лошото е, че малкият му брат (тогава на 4г.) също беше влюбен в нея. С две думи - тази мацка разби сърцата на синовете ми. След нея му казах, че ще доведе вкъщи и ще ни запознае само и единствено с момичето, с което смята да прекара живота си. Сега си има друго момиче, наблюдавам връзката им дистанционно и много се радвам, че го прави щастлив, обича го и го цени. Макар че не я харесвам особено съм й благодарна, че отново върна усмивката му и съм спокойна.

# 2
  • Мнения: 1 517
Не говоря от името на родител,а точно обратното - на "дете" ,чиято раздяла сподели с майка си.
Помня когато се разделих с първата си любов /той ме остави/ майка ми колко тежко го преживя с мен.
Плаках с часове месеци подред. Майка ми плака с мен. Не можеше да гледа как ми се къса сърцето...
За щастие с времето всичко се забравя. Благодарна съм,че тя беше до мен в този момент. Heart Eyes

# 3
  • Мнения: 7 006
Хаха,майка ми имаше късмт с мен и моите радини вълнения..Аз при силен стрес спя.Ама спя по много..Случвало се е и по цяла седмица да не излезна от стаята..Не рева,не плача,не се тръшкам,само спя.
Майка ми викаше "Какво,да ти имам и страдането!Откъде се пръкна такъв "гьонсурат",момичетата плачат,страдат,а ти се зазимяваш като мечките!" Crazy

# 4
  • Мнения: 855
Нашия юнак за първи път е влюбен и си има гадже. Казвам гадже, защото са малки още, в началните курсове на средното. Но го виждам на моменти колко е развълнуван от всяка среща. Не знам как ще се чувствам, като се разделят, но пък на моменти се гващам как усещам една леееека не знам как да го опиша завист или ревност... Защото усещам, и е нормално разбира се, че се откъсва от нас. Че това, което го вълнува, споделя вече с нея, а не с мен и баща си. Но ...  Си е в реда на нещата. Един ден ги срещнах случайно докато се разхождат и девойката ми се стори сърдита, а юнака съответно посърнал. Явно се бяха сдърпали нещо, ей така ни докривя, все едно на мен е сърдита... Та изживявам си го по един или друг начин...

# 5
  • Мнения: X
И моята майка е плакала с мен при сърдечните ми неволи, и аз плаках със сина си, когато се раздели с първата си "сериозна тръпка"....Неизбежно е.
Приемам го философски.Етапи от живота са, така човек помъдрява и се научава да отсява семето от плявата.

За мен, важно е да сме до тях, за да им покажем, че не е края на света, че се случва на всеки, и че най-тъмно е точно преди зазоряване.
Засега се получава.

# 6
  • област Софийска
  • Мнения: 1 719
Сравнително отскоро преживявам и аз тези тръпки и имам чувството, че като съм страдала самата аз като тинейджър от нещастна любов, по-лесно ми е било. Съвсем наскоро дъщеря ми преживяваше любовна драма с гаджето (оправиха се впоследствие) , но аз бая се попритесних. Лошото при нея е, че като страда от любовна мъка (за втори път и се случва), спира да яде и съответно отслабва и аз, разбира се, се тревожа. Не знам, майка ми едно време не преживяваше така нещата, макар че имахме страхотни отношения.
Наистина радвайте се на памперсите, момичета. Едно време като се оплаквах от нещо, ми казваха Малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове, а аз виках да бе да. Ами точно така си е.

# 7
  • Мнения: 6 650
Аз явно съм отявлен емоционален инвалид, но не съм страдала за такова нещо... но може би защото знам че любовта на 20 е прекрасна, но дори и да изглежда фатална не е такава за щастие....

# 8
  • Мнения: 10 563
Моят е любовчия още от детската. В първи клас даже имаше две гаджета в класа, а после едно в училище и едно за ваканцията при баба му! Сега е в  4 клас и е несподелено влюбен. Момичето е гадже с най-добрия му приятел, който дори не си падал особено по нея, ко всички имали гаджета и затова и той приел. Голяма драма беше преди две седмици, чак беше плакал вечерта за нея. Тюхка се защо не го харесва, написал й поема чак! Употребих целия си ораторски талант да го успокоя, да разкажа как и на нас с баща му ни се е случвало и тн. На другият ден си чати един час с нея и пак се разстрои, легна на леглото, плака, не иска да излиза. Пак говорих и успокоявах, обаче в един момент ми кипна и си изпуснах нервите. Казах: Спри да се занимаваш с нея, защото тя явно не знае какво иска! Не мога да гледам как те подмята като плюшена играчка! Ако ми падне - ще й оскубя перушината! A той - "Мамо, тя няма перушина. Косата й е много хубава!"
Винаги съм била толерантна, според околните съм доста либерална майка, знам, че подобни емоции са в реда на нещата и така човек израства, но като го видях да плаче със сълзи, който криеше във възглавницата, кипнах! Да не съм го отгледала от парче месо, за да му разбива сърцето някоя пикла!  Joy Послуша съвета ми и спря да я търси. Сега тя го търси, но той е охладнял. Като го знам колко е чувствителен - ще има много да страда. Моля се само да продължи да споделя с мен и като дойде време за семейство да намери правилната жена.

# 9
  • Мнения: 3 112
В 4-ти клас бих дала доста различен съвет.

# 10
  • Мнения: 10 563
И той е?

# 11
  • варна
  • Мнения: 1 228
Ох,момичета разплакахте ме ,и аз не знам защо ,мило ми стана  Crazy
Моите деца са много малки още ,но знам аз как съм се чувствала ,когато съм била на върха на любовта (не че сега не съм  Mr. Green )  и как ме е боляло, когато е било разбито сърцето ми.
Майка ми не е била сякаш съпричастна ,но имам спомен сякаш за баща ми които се рАзтройваше с мен .Винаги съм била по близка с него.

# 12
  • София
  • Мнения: 1 411
Едно единствено разочарование съм имала в живота ми и плаках много, ама много и мама плака с мен, голяма жена е ей  Mr. Green ама явно тогава ми беше за урок, та повече не отключих нищо в себе си, все сдържано и на страна, не се раздавам много...моята щерка е малка още на 6г., ама от сега разправя че имала гадже в градината  Crazy а на баща й лошо му става, май той по ще ги преживява в бъдеще трепетите.

# 13
  • Мнения: 7
Викам си , сигурно сама ши си пиша в тая тема , ама то гледай ти , имало и други като мен .
С една приятелка си говоря ...абе сякаш по наше време , по не споделяхме с такива подробности нещата с мамите си бе ! В стремежа си да не пропусна нищо , сакън ....сега съм като един барометър , целия ми ден зависи от нейното любовно настроение ...Дали ши свикна или направо да си пиша час при психиатър а !?
Хахаххахах ....Каката е по хард , при нея влюбвания и раздели са много строго класифицирани и като каже точка точка .Бре това малкото / разбирайте на 22/ бре ...девет месеца не може да се даврандиса ...Бе викам едно бебе време изгуби бе майка ...ква беше таз лююбов ...

# 14
  • Мнения: 7
Моят е любовчия още от детската. В първи клас даже имаше две гаджета в класа, а после едно в училище и едно за ваканцията при баба му! Сега е в  4 клас и е несподелено влюбен. Момичето е гадже с най-добрия му приятел, който дори не си падал особено по нея, ко всички имали гаджета и затова и той приел. Голяма драма беше преди две седмици, чак беше плакал вечерта за нея. Тюхка се защо не го харесва, написал й поема чак! Употребих целия си ораторски талант да го успокоя, да разкажа как и на нас с баща му ни се е случвало и тн. На другият ден си чати един час с нея и пак се разстрои, легна на леглото, плака, не иска да излиза. Пак говорих и успокоявах, обаче в един момент ми кипна и си изпуснах нервите. Казах: Спри да се занимаваш с нея, защото тя явно не знае какво иска! Не мога да гледам как те подмята като плюшена играчка! Ако ми падне - ще й оскубя перушината! A той - "Мамо, тя няма перушина. Косата й е много хубава!"
Винаги съм била толерантна, според околните съм доста либерална майка, знам, че подобни емоции са в реда на нещата и така човек израства, но като го видях да плаче със сълзи, който криеше във възглавницата, кипнах! Да не съм го отгледала от парче месо, за да му разбива сърцето някоя пикла!  Joy Послуша съвета ми и спря да я търси. Сега тя го търси, но той е охладнял. Като го знам колко е чувствителен - ще има много да страда. Моля се само да продължи да споделя с мен и като дойде време за семейство да намери правилната жена.




Хахахаххах , сладурка , добри данни имаш за свекърва , браво ! Смятай как ще задобрееш докато му дойде времето ! Нали знаеш оня виц , дето един завел три гаджета при майка си ....и викал : А познай майче , коя ще е моята годеница !?  Майка му присвила едното око и рекла - Ей таз в средата ! Еееее как позна ма майкооо! Браво ! А майка му се поначумерила / както се полага/ и му казала ....Докат я видях , виднага ма издразни ей .....

Общи условия

Активация на акаунт