Мъници от всички страни, добре сте дошли!- 4

Бибитче, по един комплект ☺
Ами тука и в нърсърито имахме униформи тк беше кэм училище.  Сега пак, но са и в друго училище. Толкова драпахме за него 🙄да видим.
И ния бяхме на море, то ние , сме си морски, де 😂 бяха и при баба и дядо на село. Обиколиха малко из Варна делфинариум, аквариум, .природонаучен музей беше им интересно.  А батути, люлки и площадки няма да ги споменавам, те си бяха ежедневие и наистина едно скъпо удоволствие 😉

Аз за първо бг лято пък спестих доста от храна навън. Явно съм  промила мозъците достатъчно, щом с охота носиха в раниците домашни сандвичи, умерено количество зеленчуци и плодове. И колкото по-големи стават, толкова по-разумни и оправдани стават разходите.
Ние ще сме май от последно прибиращите се 😉 за униформите съм оптимист, че миналогодишните ще им станат, обаче на големия кракът му порасна изведнъж с два номера....
Андрей и тази година няма да носи очила, ура, лекият астигматизъм не налага корекция. Казаха специалистите.

Чудесно за очилата! Малък Бибитко ще си ги носи, той има голям диоптър далекогледство, детско далекогледство се води. През пубертета има шанс да го израсте.

Скоро ще се наложи да се обновява темичката ни- ако успея тези дни да пусна нова, ще е с леко променено заглавие, тоест "Деца от всички страни, добре сте дошли", че децата в темата са с различна възраст и повечето вече не са мъници. Ако някой друг намери време, също може да пусне нова тема.

Голям Бибитко преработва впечатленията от БГ под формата на рисунки. Той така или иначе обича да се занимава с нещо, тези дни направи няколко рисунки с природните забележителности на България, като Мусала, Вихрен, Седемте Рилски Езера и язовир Батак в Родопите(на който бяхме за малко). Сега е подхванал да прави туристически каталог на България с рисунки, карта на местността и описания.   Прави таблица на планините в Бг, на върховете на планините, реките- голям образ е, няма мира в неговата глава.

Привет,

При нас си есенно време вече, ние имаме още една седмица ваканция и после се почва. Хич не ми се иска да се почва пак с целият стрес.
В събота ще правим парти у нас и днес и утре ще е голямата подготовка.

Бибит много са ти талантливи децата !
Ася как сте в новото училище?
Кокона вие не стели почнали вече ?
Тите как е баткото, каката и малечка как са ? Харесва ли и на предучилищна ?
Мелина чудесно звучи вашата отпуска. аз никога не съм ходила във Франция, но определено ми е в списъка за места.
Тити  добре си ги свикнала твоите деца, хубаво нещо е домашана храна.
Ирка много е тежко като има алергия, дано не се налага да ползвате животспасяващи средства.

Нашият батко се върна от Азия, много доволен. Пътувал и сам известно време и много му харесало, гоялм тренд е явно това да пътуват сами. Аз не бих го направила, и не мисля че би ми харесало.

това е супер идея!!! браво на детето.
1. можеш да направиш голям календар и да го подариш на учителката му
2. става и за подарък на бабите
3. може да го използва като проект в училище
 

Дзвер рисува много минималистично и доста абстрактно 

тити, вие в Бг ли ги правите очилата?
поне сега едно нещо по-малко за мислене - дали са здрави, дали това или онова...
иначе за астигматизма знам, че е важно децата да са поне 2ч. на дневна светлина, но не вярвам при вас това да е проблем с вашия климат...


училището в нашия квартал е целодневно и щеше да стои или до 11.45 (без обед) или до 14.30ч. и който иска остава до 17ч., но се плаща.
сегашното не е целодневно и е до 12.20ч. след това обядват.
сега направих така, че един ден е до 13ч., 3 дена е до 14ч. и в петък е до 12.20ч.
той си избра за 2 дни занимания - един ден си пише там домашните, на другия ден има занималня с игри. исках да го запиша на спорт, но той отказа. третия ден си е по-дълъг по програма.
домашните ги прави сам, ние контролираме дали всичко е направил. ако е доволен, другия срок може да го запиша всеки ден да ходи на нещо. сега не му давам много зор.

при него плуването е вече ок, като бяхме на последното пътуване, правихме пикник на едно езеро и с мъжа ми преплува около 3-4 дължини на един път до другия бряг, после обратно. след това една седмица отказа да плува 
при него карането на колело е проблемно
а аз искам да се научи, за да ходим с колелетата до училището.

описвам тук една случка, моля дайте идеи:

Голямата ми дъщеря е от несигурните и плахи деца, няма самочувствие, за сметка силна критична себеоценка. Тази комбинация по мое мнение е унищожителна и много работим в посока да добива увереност, смелост и да се изправя пред неща, които тя самата смята за ужасяващи. Поради тази причина правихме зъбите й с пълна упойка, изпитва страх от кучета, срам я е да се запознае с нови деца, в квартала играе само с едно дете от нейния клас (и прилежащата компания, но не е блузка с тях), драматизира за всяко нещо и ми беше много трудно да се боря с почти постоянното й начумерено състояние.
Е да, ама й хванах цаката. Малко като с колелото - буташ и оставяш да се оправя. В училище се сприятели с много деца, иначе рискуваше да е аутсайдерът, едното дете дори й беше като преводач миналата година. Научи се да кара колело защото в България приятелите й само така излизаха. Така стана и с ролерите. А каква ми беше изненадата онзи ден на плажа - имаше две игриви и дружелюбни кучета. Едното си донесе топката пред нея и зачака. Обясних й, че трябва да я хвърли в океана, а кучето ще си я извади. И така половин час луда игра. Собственикът на кучетата само наблюдаваше отстрани. Накрая взе по едно лакомство и ги даде на децата, за да възнаградят кучетата. Нямаше го онзи страх, съвсем спокойно протегна ръка, а кучето дори я облиза.
Друг пример: както казах, правихме зъби с пълна упойка. Знаех какво следва, че ще е с абукад, че ще е с контрол на дишането, че ще има кръв, но й го спестих. Като се събуди, гък не каза за кръвта от носа, за дупчицата на ръката й. Сама констатира, че не било толкова страшно.
Всяко подобно травмирано усещане е било продиктувано в миналото от ситуации, които не е можела да контролира и са я изкарвали извън баланс. Но пък изживяването им в една по-зряла възраст им показва, че страхът и безпокойството са големи само в очите им. И лично за мен “не мога” е равнозначно на “не искам”. Не на всяка цена да буташ, а просто да издебнеш удобна ситуация, която да покаже, че всичко е в главата!

Бих се заела с оформлението на новата тема, но ще е след час като седна на компютъра. Ако няма други мераклии и ако нямате специфични изисквания към изгледа на заглавния пост, ще го направя с удоволствие

ами той знае, че всичко е в главата. в скрития текст съм написала, че сам ме пита как да ги забрави тези неща...
аз не го бутам в никакъв случай, даже прекалено много чакам.

Аз не казвам, че се осъзнават бързо. Страхът от игли и лекари го има от три годишна. Едва сега, на почти 10, осъзна, че е нещо наложително и се преживява.
Влизате по-често в обществени тоалетни, да ходи до тоалетна с близко другарче, което да го “пази” и да му вдъхва кураж...не знам. Детската главица ги ражда едни сложни схеми, които на пръв поглед ни се виждат нищо кой знае какво. Дано се отърси и да я преодолее тази травма.

Бибит, браво на големия Бибитко за рисунките!  Звучи интересно! И К. обича да рисува. Напоследък е на вълна географски карти, също харесва да прави чертежи на стаи(поглед отгоре, като схема). По-"обикновените" му рисунки са къщи и къмпинг-коли.
 За тоалетните е малко по-специфично. Някои деца просто не ходят навсякъде до ВЦ. Ето например моите са различни, въпреки че по един и същи начин съм "махала памперс " с тях(рано) и не е имало травмиращи "случки" или поне не ми е казвано за такива. Но К. не обича да ходи по обществени тоалетни, прави го мноого рядко. Докато Б. още от 2 годишен някъде сяда по всякакви тоалетни и големи седалки. Но може би защото Б. почнахме по-рано със седалката на тоалетната, по-рано приключи с гърнето той и мина към тоалетната...

НОВА ТЕМА, моля!