2. Делото на Паисий Хилендарски
– Паисий Хилендарски – живот и дело;
– „История славянобългарска“ – основополагащ национален мит.
3. П. Р. Славейков като всеобхватна възрожденска културна фигура.
– Културното и литературното дело на П. Р.Славейков;
– „Изворът на белоногата“ като израз на устойчивото национално самосъзнание.
4. Любен Каравелов и новите идеи на Българското възраждане.
– Каравелов – централна фигура на българското възрожденско общество и култура.
– „Българи от старо време“.
5. Обратната страна на европеизацията
– Д. Войников и „Криворазбраната цивилизация“.
...
1. Литература на Ренесанса:
Данте Алигиери – „Ад“ или Франческо Петрарка – „Канцониере“ или Шекспир – „Ромео и Жулиета“.
Литература на класицизма:
Пер Корней – „Сид“; Молиер – „Дон Жуан“.
Литература на Просвещението:
Шилер – „Разбойници“, или Гьоте – „Фауст“.
Литература на романтизма:
Байрон или Шели – лирика; В. Юго – „Парижката света Богородица“, или Пушкин – „Евгений Онегин“, или Гогол – „Мъртви души“, или Лермонтов – лирика, или „Герои на нашето време“.
Социален реализъм:
Флобер – „Мадам Бовари“, или Толстой – „Ана Каренина“, или Достоевски – „Престъпление и наказание“, Чехов – разкази.
Литература на европейския модернизъм:
Бодлер – „Цветя на злото“, или Ибсен – „Куклен дом“, или Ал. Блок – „Дванадесетте“, или Булгаков – „Майстора и Маргарита“.
Учениците трябва да усвоят:
Европейският характер на Българското възраждане; ренесансови черти на Възраждането; просвещенски черти на Възраждането; романтически черти на Възраждането.
2. Софроний Врачански – „Житие и страдание грешнаго Софрония“.
3. Добри Чинтулов – лирика.
4. Васил Друмев – „Иванко“.
5. Възрожденска публицистика – Раковски, Славейков, Каравелов.
Странното е, че от тази пък връзка се виждат съвсем различни неща: https://www.mon.bg/bg/2238
Не е странно. В цитираната връзка се вижда, че важи от следващата учебна година (т.е. за децата, които са по новата програма и тази учебна година ще са в 9-ти клас). На Пепеляши книгите са правилни за нашия набор.