Многодетни мами - тема 67

  • 105 393
  • 735
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 743
И аз помня колко объркана и уплашена бях в началото на третата си бременност. Определено не знаех къде се намирам доста време и бях в чуденка как ще се справям. Обаче всичко се нарежда някак. ММ не е реагирал  отрицателно. Каза, че за него не е проблем финансовата част и ако смятам, че ще се справя с грижите по още едно дете да го оставям. Преди изобщо да забременея абортът ми се струваше опция, страховит вариант, но вариант. Но като научих, че в мен живее бебе, това вече беше страховит и нежелан вариант.
В момента едната ми братовчедка чака трето дете. Тъкмо ми сподели вчера, че й остават 13 седмици до края. При нея още докато беше бременна с второто с нейния мм бяха обсъждали темата за трето и той беше реагирал отрицателно. Когато обаче му сервирала новината за третото, той го приел вече положително и бил категоричен, че няма да се маха бебето. Може би на някои мъже им трябва повече време да приемат новината, да я смелят, да обмислят стратегия за преправяне на финансите и т.н.
Във всеки случай нашият татко обожава най-малкото си творение и има подчертана слабост към нея.  baby_neutral

# 31
  • Мнения: 361
Тъжна ситуация. Моите са с малка разлика. Още разчитат на мен за основни неща. Сега все едно съм с 3 бебета у дома, а не с едно. Мисля, че с таткото трябва добре да си поговорите и той да приеме и твоята гледна точка. Знаеш какво е аборт и как ти ще трябва да го преживееш, не той, чисто физически. За мен децата са благословение от Господ и не са повод да се отчуждават двама родители. Ти очевидно го искаш това бебче и ще ти тежи, ако не се роди. Обясни му твоите чувства, покажи му, че заедно двамата имате силата и желанието да го отгледате, вдъхни му кураж, че ще се справите. Надявам се да останеш част от темата и есента да ни пишеш радостната вест. Simple Smile
Много прегръдки ти пращам.

# 32
  • София
  • Мнения: 12 201
Определено в едно семейство това не е еднолично решение и трябва и двамата да го обсъдят и да вземат решение. Важно е мнението и на двете страни, както и да се отчете това как ще се преживее психологически, а и чисто физически за жената, всеки един от двата варианта.
Аз обаче си признавам, че съм егоист и категорично бих се възползвала от предимството на женският пол  в случая. Ако съм решила, че го искам това бебе и то вече е станало, няма шанс мъжът ми да ме убеди да го махна. Докато при идентична ситуация мъжете са в незавидно положение, дори да искат детето, ако жената реши може да направи аборт.
При мен ситуацията в момента е - аз искам още едно бебе, а мъжът ми категорично е против и съответно внимава. Много добре знае, че ако се случи няма никакъв шанс да поиска аборт от мен или да ме убеди  в това.

# 33
  • Sofia
  • Мнения: 3 484
Няма как да те посъветваме.
Когато забременях с третото, бях много щастлива и уплашена. Хем го искахме, хем не точно сега. При нас тримата са с 3,5 години помежду си. Малки са, а и ние сме доста млади и някак чувствах, че искам още малко време за почивка. Но само при мисълта да го махна ми се сви сърцето и знаех, че никога няма да го направя. Обаче мъжът ми го искаше и усещах опората му. Не знам ако трябваше да го убеждавам какво щеше да бъде. За четвърто и сега си говорим, по-скоро майтапим. Виждам, че той внимава, защото ни взеха здравето тези три  Crazy Да са живи и здрави.
Говорете и това е. Заедно да решите, защото после винаги единия ще обвинява другия.

# 34
  • Мнения: 15
Благодаря ви момичета,прекрасни сте:)
Пожелавам на вас и семействата ви много щастие.А относно моята ситуация само времето ще покаже...

# 35
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 406
Честита нова година! Мир и любов и благоденствие да царят в домовете ни! Да се множат благата ни и да цъфтим от здраве!

Аз писах онзи ден, но изглежда не съм публикувала постинга. Crossing Arms

За съжаление по повод споделеното от juliakireva аз ще дам една малко различна гледна точка, в тон с последните ми писания и въпроси в многодетната тема.

Преди всичко съм категорична, че никога не бих направила аборт. Преживяла съм един спонтанен и знам какъв е ужасът и каква вина изпитва човек, дори когато абортът не е по желание. Освен това, аз няма да направя аборт не само защото бих се чувствала ужасно, а и защото винаги искам още 1 дете (това е особен вид лудост, която на почти всички ни е позната). Да не говорим, че ако при нас се случи още 1 дете, то ще се случи със съзнанието, че го сътворяваме.

Но хубавите неща са дотук. Напоследък страшно много разсъждавам по темата, а някои от вас дори се включиха с мнение. Със сигурност нашият лъв е участвал напълно съзнателно в създаването и на трите ни деца и е искал те да се родят. Дотук добре, но идва голямото НО. Неговото желание е ако може той да не се напъва за нищо във връзка с децата, пряко или косвено, да не му се ограничава никак личната свобода и пр. и пр. Да, ама като имаш деца, колкото и да не участваш пряко в тяхното отглеждане (защото той на практика почти не участва), все се налага понякога малко да излезеш от зоната на абсолютния си комфорт, което за него изглежда е егати напрежението.

И така, понеже вследствие наличието на децата, се налага лъвю да се лишава от някои неща, от които ергените, или семействата с по едно дете, или семействата с баби или с повече финанси и гувернантки, не се лишават, след всяко дете при нас настъпва жестока криза. Освен че не се занимава никога с децата, съм принудена да слушам грозни неща като това, че не обичал деца(та), че били досадни, че едвам ги изтрайвал (понякога на границата на майтапа, но обикновено в горчиво саркастичен тон), че децата били грешка (или поне проблем номер 2 и проблем номер 3, проблем номер 1 не чак толкова). Мен това ме изцежда, признавам си. Просто още не съм намерила начин да включа на игнор и да приема, че това е неговият начин да разтовари (егасиму и начина!).

Въпреки трудностите, аз, за разлика от лъв ми, нито за секунда не съжалявам за нито едно от децата, даже искам и още едно (споменатата по-горе лудост), но знам, че не е разумно и знам, че на мое място друга, по-нормална жена би реагирала различно, тоест не знам как, но просто различно. Все си казвам, че няма да търпя това, обаче го търпя. И се моля да се промени, моля се да реагира иначе, да бъде обичащ баща... и съпруг, for that matter. Mr. Green

Така че, не знам. При нас говоренето винаги стига до момента, в който лъв ми ме отрязва с „това, което ми говориш, не ми е интересно, вече не те слушам“. Така че никак не съм сигурна дали разговорите водят до нещо, особено когато си изправен пред стена, непробиваема.

Еми, така, в новата година с малко горчивинка, но и това го има в живота, нали? Tired

П.П. Нашите деца са със сравнително малка разлика. Дори в момента имаме 3 деца, никое от което не е достатъчно самостоятелно и никое от което не участва почти с нищо в домакинството. Постепенно съм започнала да ги включвам и съм оптимист, че скоро ще настъпи облекчение.

Последна редакция: вт, 03 яну 2017, 18:17 от Мяуче

# 36
  • Мнения: 338
 Mяуче, juliakireva, що за дечковци сте си взели за мъже вие!  smile3511 Жалко! Много жалко Sad 
Не знам как издържате психически момичета, но шапка ви свалям. Няма да е зле да ги хванете вашите мъже, пък да ги ударите единия в другия, барем се освестят.
Освен да ви кажа, че ви стискам палци да се подобрят нещата няма друго какво.
Мисленето е много важно, а човек много трудно го променя, и не иска да го промени най-вече..
Juliakireva,  няма ли около вас някой с повече деца за пример?Знаеш ли как ще реагират твоето семейство-майка ти, баща, сестра, брат, или неговите на новината за следващо дете-ще се уплашат, ще се зарадват? В ужасна ситуация си и ако си сама срещу всички ще е още по-тежко, а от друга страна може по-лесно да е, ако си кажеш "заради тях..." дори не мога да го напиша..
Дано му омекне сърцето на твоя хубавец  Praynig дано прозрее, че не е толкова страшно и лошо да си имате още едно бебе.

*Мяуче, аз по твоите снимки съм останала с впечетлението, че имаш близначки каки +момченце или се бъркам?

Последна редакция: вт, 03 яну 2017, 19:48 от pum_pall

# 37
  • София
  • Мнения: 5 270
Ако някой от вас не е във Фб групата, да кажа набързо, че многодетната сбирка ще се проведе на 8 януари. Записвания както беше за Коледното парти.

# 38
  • Мнения: 1 086
juliakireva, много е неприятно така, когато вижданията на двама ви се разминават.  Sad Според мен също тук няма как някой да ти каже как да постъпиш. Лично за мен аборт не е решение, но в крайна сметка вие сте тези, които трябва да решите как да продължите напред. Справянето е както си го направиш - на моменти е много трудно, особено без близки и роднини наблизо. На мен голям проблем ми е логистиката - училище, градина, извънкласни занимания, лекари, състезания, доброволческа работа по време на състезанията и т.н.

Мяуче, голяма  Hug от мен!

# 39
  • Мнения: 15
Благодаря ви за съветите,става ми по леко като има с кой да споделя.
Относно споделянето с роднините -не очаквам да застанат на моя страна.
Мяуче,относно комуникацията с мъжа ти те разбирам,при нас такава няма,той започва да ме обижда,че не мисля и че съм полудяла.Твърди че друга нормална жена на мое място би го махнала и тем подобни.Не съм очаквала това и съм силно разочарована .Понякога човек късно разбира,че не е намерил правилния човек за себе си(говоря в случая за мен).Истината е,че и за втората бременност сценарият беше такъв...
Отношението към децата ни е същото,та той дори не си играе с тях.Понякога му се чудя как може да е такъв и да не вижда,че те растат и после няма да му се молят за внимание,а той ще е изпуснал шанса дори да се научат да комуникират с него .
Момичета,истината е че голям проблем при нас са финансите,виждам всичко това,но сърце не ми дава да кажа "да" на неговото решение.Чувствам, че ако го направя ще се сгромолясам психически.

# 40
  • София
  • Мнения: 6 242
juliakireva, нашите големите бяха на 7 и 9 (почти на 10), когато родих най-малкия, съвсем различно е, не е като да гледаш породени. Понякога като ме питат как се справям, им казвам, че всъщност ми е било по-трудно, когато големите бяха малки.
Дано мъжът ти с времето си промени мнението!

Мяуче, твоят мъж явно е от тези, които хем си искат рахатя, хем искат голямо семейство. Ама 'те такоа животно нема'. Лошото е, че той не го осъзнава. Моят много се занимава с децата, но като е преуморен е имал подобни периоди, като искам спокойствие, малкият имаше един период много пискаше. Тогава аз се нарамвах с всичко и чисто психически ми тежеше. Слава Богу, беше период. (Мен ми е ясно, че на работа му взимат тока, проблема е, че това, дето го работи, няма къде другаде, не и на тази заплата. Основно затова и аз съм сериозна вече за чужбина, той не е убеден, та засега нищо не планираме.)
Едно гуш от мен, дано на твоя му светне поне малко. Ако имате край вас семейство с грижовен татко, който може да му повлияе положително, събирайте се по-често семейно. Wink

# 41
  • Sofia
  • Мнения: 3 484
Благодаря ви за съветите,става ми по леко като има с кой да споделя.
Относно споделянето с роднините -не очаквам да застанат на моя страна.
Мяуче,относно комуникацията с мъжа ти те разбирам,при нас такава няма,той започва да ме обижда,че не мисля и че съм полудяла.Твърди че друга нормална жена на мое място би го махнала и тем подобни.Не съм очаквала това и съм силно разочарована .Понякога човек късно разбира,че не е намерил правилния човек за себе си(говоря в случая за мен).Истината е,че и за втората бременност сценарият беше такъв...
Отношението към децата ни е същото,та той дори не си играе с тях.Понякога му се чудя как може да е такъв и да не вижда,че те растат и после няма да му се молят за внимание,а той ще е изпуснал шанса дори да се научат да комуникират с него .
Момичета,истината е че голям проблем при нас са финансите,виждам всичко това,но сърце не ми дава да кажа "да" на неговото решение.Чувствам, че ако го направя ще се сгромолясам психически.
Тогава ти трябва да решиш дали ти се гледа още едно дете при тези условия.
Очевидно не е нещо ново, така че..
При етърва ми е така - мъжът и е навит и на четири, ама тя си ги гледа.  Confused

# 42
  • София
  • Мнения: 3 108
При нас мъжът ми беше по-смелият, когато разбрах, че съм бременна с трето. Wink Не че съм си помисляла да го махна, но доста изненадващо ми дойде и се притеснявах дали ще се справим. Той пък взе, че се зарадва и на мен веднага ми стана по-леко. В такива моменти някак си препотвърждаваш, че си направил семейство с правилния човек.

Моето мнение е, че когато е заченато бебе и майката не иска аборт, таткото трябва да си поеме отговорността наравно с нея. Все пак и двамата са участвали в правенето му и не е редно да налага такова решение при положение, че жената е тази, която си понася негативите от един аборт - физически и психологически.

juliakireva, съжалявам за дилемата, в която си попаднала. Трудно е взимането на решение, но ако послушаш сърцето си, вярвам, че ще те изведе на верния път. Не можем да решим проблема ти, но сме насреща за подкрепа. Hug

# 43
  • Мнения: 743
Аз от мм не мога да се оплача, особено като гледам какво казвате вие Мяуче и juliakireva за вашите. Е, не се заиграва с децата, но им отделя време да говори с тях, да им обяснява различни неща. Готви през зимата, случва се даже да им слага да ядат и да храни по-малките. Всъщност, момичетата определено предпочитат да се хранят с него и покрай него. Тате им угажда, а мама ги оставя да се справят сами, за да се научат. През лятото се оправям сама с децата през повечето време, защото таткото едвам насмогва да търчи на двата пчелина. А тази зима за пръв път почнах да го оставям сам с децата за по час и да излизам да продавам мед на буркани. Е, вярно, като се прибера навсякъде е хаос, но пък престоят навън ми е една почивка от обстановката вкъщи+бонуса, че подпомагам семейния бюджет, когато продам някой буркан. Не мога да се оплача, определено ми помага таткото.

# 44
  • София
  • Мнения: 12 201
При мен таткото върши точно всичко, което и аз мога и правя. Всеки си има по-предпочитани дейности, но при необходимост всеки може да замести другият.
Единствено докато бяха бебета нямаше как да кърми, но след третата година няма разлика кой от двамата ги гледа.
Например вчера и днес съм на работа, таткото е вкъщи с тях. Беше изчистил, сготвил ,учил с тях и играл на настолни игри и компютърти такива  Mr. Green. Ако не се включва по този начин категорично аз лично не бих могла да се справя сама, а и не мисля, че е необходимо. Все пак и двамата работим, децата са на училище през деня, след като се приберем е нормално и двамата да помагаме. Единственото нещо, което мисля да променя е да започнат и големите, а и малката да се включват по-сериозно с помоща вкъщи.
Засега мъжът ми е повече по-чистенето вкъщи, аз го мразя, но пък аз готвя през повечето време. Не че и това ми е от любимите неща, най-вече измислянето какво да се яде.  Simple Smile

Между другото съобщиха официално, че ученическата ваканция се удължава до шести включително в цялата страна - http://www.focus-news.net/news/2017/01/04/2350035/kolednata-vaka … klyuchitelno.html

Общи условия

Активация на акаунт