Публикувана: 27 апр. 2006, 11:26 ч.
Последно мнение: 24 юли 2010, 16:57 ч.

Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

607 926
1 842
1

27 апр. 2006, 11:26 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Темата ще е потискаща и като такава, няма да е подходяща за всеки юзър. Моля, сами преценете, дали трябва да я четете!!!

Ооооооох, не знам от къде да почна... ooooh!

Иска ми се да си споделим с други преживели гадния ужас да загубят близък от тази страшна болест... Cry

Как?
Защо?
С какво го заслужи?

и още хиляди подобни въпроси напират... Tired

Не можеше ли по-рано да се разбере, когато има надежда за спасение?

Няма ли някакво лечение, което да те запази по-дълго време от определеното ти...?

Защо понякога всичко протича толкова безсимптомно и така ли Бог наказва за нехайството към здравето...?

И тези адски мъка на края...не може ли и без тях да мине...?

Допускаха ли Ви болните край тях накрая?

Абе какво се сетите...иска ми се да си поговоря със сродна душа... Praynig

# 1 27 апр. 2006, 11:30 ч.

Мнения: 4 473

Шани, преди известно време ти писах....ти помоли за време...
Искаш ли да споделиш с кого се случило безвъзвратното Hug

# 2 27 апр. 2006, 11:38 ч.

София/Перник
Мнения: 981

Шани, ужасно е... То трудно да споделиш, много боли, гадно е като виждаш, че не можеш да помогнеш.
Така загубих една прекрасна приятелка... Остана си на 32... Cry

Стопи се за една година... Много ми липсва........
Нямаше как да помогнем.... нямаше.

Но, наскоро попаднах на подобна тема в "Искрено и Лично" - имало май лек за забавяне на процеса, даже май изцяло излекуване... Някакъв българин, който живеел в Германия мисля... (забравих подробностите), но сега се сформирало нещо като фондация, която да подпомага лечението - предоставят възможност за закупуване на това лекарство... От "Искрено и Лично" увериха, че ще дават координати на всеки, който се интересува за това...
Как забравих само името на лекарството Sad

, но докато го гледах предаването вътрешно кипях от гняв... защото е могло да се спаси човека... Дано повече хора прочетат това и да питат... даже някой, ако се сеща точно за името на лекарството - да го сподели...

Казват, че и киселото мляко забавя процеса... Сега карам и дядо ми да яде повече кисело мляко... уф. разтреперих се отново....

# 3 27 апр. 2006, 11:43 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Имам дядо, починал от рак. Мъжа ми- баба (а другата е болна в момента от рак). Вчера беше погребението на моя учителка, починала от рак... Всяка сутрин пред детската градина гледам некролога на едно 4-год. момченце, починало от рак... Тази страшна болест е навсякъде около нас и никой не е застрахован срещу нея Sad

# 4 27 апр. 2006, 12:08 ч.

София
Мнения: 3 421

Дядо ми почина от рак(след много операции и страшни мъки накрая).
Той беше човекът, който живееше най-здравословно от всичките ми познати - не пушеше, не пиеше, хранеше се нормално, работеше нормално, почиваше. Не можах да се сбогувам с него, защото тъкмо бях родила.
Кумецът (на 30 год.)ми си отиде за една година и остави две малки деца. Най-добрият човек, който познавам. До последно не казваха на никой, че е болен и се държеше. Виждахме, че нещо не е наред, но дори не подозирахме страшната истина. Аз си мислех, не може да има нещо лошо и да се държат така сякаш всичко е наред, а може би това беше моят начин да си мисля, че всичко е наред и да отлагам момента, в който ще разбера истината. Обадиха ни се за погребението. Не исках да е така, исках да се сбогувам с него докато е жив, а не да ходя на погребение и да оставя цветя на ковчега. Но това беше негово решение. Само жена му е била при него, дори децата не е искал да го виждат.
Защо точно на него, защо точно на нас? Всеки си е задавал този въпрос, но отговор няма.

# 5 27 апр. 2006, 12:15 ч.

Мнения: 3 091

В семейството на татко това е генетично заболяване! Много малък той остава сирак - майка му умира от рак на кожата... след това баща му от рак на белите дробове... Чичо ми - неговият брат - почина на 58 години, също от рак... Преди две години откриха рак на дебелото черво на татко - но в начална фаза, оперираха го, направиха за всеки случай химиотерапия и той е добре. Едно от многото доказателства, че е нужно да се правят профилактични прегледи за определени органи - на определена възраст! Мъж ми е лекар и има специализация по химиотерапия. Той ми е казвал, че медицината е напреднала невероятно и много от злокачествените заболявания са лечими, НО САМО В РАННА ФАЗА!
Имам близка моя приятелка, която вече пета година се бори с последствията от рак на гърдата... Невероятно силен и смел човек! През няколко месеца е с перука, но не спира да излиза... просто е болна! след това отново й пораства коса! И знаете ли какво? Наскоро сподели, че мислят да си осиновят още едно детенце! Човек може да бъде изключително силен...
Момичета! Вие и вашите близки - ходете на лекар, правете си профилактични прегледи, защото има лечение! никой не е застрахован, за съжаление!

# 6 27 апр. 2006, 12:20 ч.

Мнения: 210

Аз също трудно мога да подема тази тема, тъй като не мога да се примиря и нииикога няма да го направя.
Загубих най-близкия си човек , сестра ми.
Почина 2004 година от рак, а бжеше само на 29години. Не ми се обяснява каква трагедия преживяхме, тъкмо се беше омъжила, дори и месец нямаше Cry

Ние също не знаяхме за болестта й , абсолютно, беше казала единствено на съпруга си с молба да не казва на никого и той явно от съжаление се ожени за нея, но това е друга тема ...

Та така събудих на 14 август, едина прекрасна утрин и разбрах, че сестра ми просот я няма и няма и да се върне Cry

От тогава мразя и ненавиждам 14 август ...
Не можах дори да се сбогувам с нея и сега ми е мнооооого тежко и все се питам защо ?????????
Няма да си простя, че я корих, че постоянно спазва диети и е много отслабнала, а нейните очи винаги се пълниха със сълзи, а аз не осъзнах, че тя се свършва не от диети, а от болестта ....

# 7 27 апр. 2006, 12:30 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Не знам ракът дали може да се нарече точно генетично заболяване. Той не се счита за болест с наследствена обремененост. Доколкото знам само за рак на гърдата се счита, че ако има в рода, това е утежняващо обстоятелство.

За първи път се сблъсках с тази болест когато бях на 12 и оттогава все ме преследва. Битката е жестока както за болния, така и за семейството му. И никога не свършва. Безкрайно травмиращо е. Аз съм от лекарско семейство и първите два пъти имахме късмет с ранното диагностициране и с многото близки лекари. За съжаление има случаи, когато нещата са необратими, независимо кога се установява болестта.

Съчувствам ти, знам колко тежко и нелепо е да загубиш близък без време. Знам колко боли, знам колко сила се иска и през какви мъки се преминава. Пази го в сърцето си и си спомняй всеки хубав миг с него. Така боли по-малко. Но забрави за "времето лекува". Има неща, които времето не лекува.

# 8 27 апр. 2006, 12:34 ч.

Мнения: 3 091

Дара - не се нарича генетично заболяване, но се води генетично предразположение... не виждам голяма разлика... Едни хора са по-предразположени от други! В семейството на майка ми няма нито един човек от поколения, който да е бил болен от рак, за разлика от това на баща ми...

Вечна им памет на всички... не знам какво да кажа

Последна редакция: чт, 27 апр 2006, 12:47 от Ламята НЕСПАСКА

# 9 27 апр. 2006, 12:54 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Tова, че времето лекува...не знам...за сега не мога да кажа, че ще е истина... Но това е друга Тема, явно!

Добре, а дали тази гадна болест се отключва от точно определени фактори? От ядове, от напрегнат живот, от ....какво ли не? Но от друга страна, защо покосява и дечица?

1000 въпроса, оставащи завинаги без отговор. Confused

# 10 27 апр. 2006, 12:58 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Когато се попълват медицински документи ракът споменава ли се като болест с наследствена обремененост? Както диабета, например? Не.

А и има ли смисъл да водим такъв спор? Зависи от толкова много неща... Отговор на въпроса "защо на мен?" дали някой е успял да даде? Особено когато говорим за дете.

# 11 27 апр. 2006, 13:01 ч.

Мнения: 5 577

Боже момичета ...

Искам да запитам - знаете ли какви са синптомите, които подсказват за тази болест?
Какви са профилактичните изследвания?

Изобщо има ли начин да се установи по-рано заболяването? На какво се обръща внимание?

# 12 27 апр. 2006, 13:02 ч.

Мнения: 3 091

Цитат на: dara в чт, 27 апр 2006, 12:58

Ужасно е... наистина!
няма смисъл да спорим, а и темата не е затова... аз го написах, ти репликира, аз ти отвърнах... това е! не съм вложила нищо лошо, извинявай ако съм се изказала неточно...

# 13 27 апр. 2006, 13:05 ч.

Мнения: 3 091

Цитат на: МърГулиЯ в чт, 27 апр 2006, 13:01

Боже момичета ...
Искам да запитам - знаете ли какви са синптомите, които подсказват за тази болест?
Какви са профилактичните изследвания?
Изобщо има ли начин да се установи по-рано заболяването? На какво се обръща внимание?

Ще ти отговоря за нещата, които знам - другите нека ме допълнят:
при мъже след 40-45 години - изследване на дебело черво и простата
при жените - но не знам след каква възраст - профилактика за рак на шийката на матката и рак на гърдата...
поне това!

# 14 27 апр. 2006, 13:06 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: МърГулиЯ в чт, 27 апр 2006, 13:01

.....

Симптомите са различни, според зависи къде е туморът. Понякога може да се напипа.

Препоръчани теми

Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

3 925
Хронични заболявания

Карцином на белоя дроб

Рак на стомаха-пълна резекция. Помощ!!!

Гадене, отслабване, загуба на апетит и други симптоми

Причина:

Причина: