Какви са заплатите за завършилите "Психология"?

Проблемът е, че точно това момче дори не е разбрало какво и къде трябва да учи, за да работи това, което иска.

Каква е разликата между психолог, психиатър и психотерапевт

Щом го вълнува предимно въпросът с парите, моят съвет е да не си губи времето да учи науки, за които може да се окаже, че няма нужния капацитет, а да изкара един курс за заварчик например. Ще изкарва повече пари, отколкото като психолог. Ако изобщо си намери работа като такъв.
Като психиатър пък съвсем не го виждам. Минимум 10 години учене (обща медицина плюс специализация), плюс следене на новостите и поддържане на квалификацията цял живот... А дали ще изкара парите, които е вложил – божа работа.
А, може и курс за фризьор да изкара, там също има пари. Но може да се наложи да обърне резбата, ако държи да е наистина добър, та не знам дали ще е склонен на такава стъпка... 

Човекът си прави сметка, че 900 лв ще му трябват, за да живее, (които според мен са малко за София)  и мисля, че задава въпроса в много подходящ момент, защото по мои наблюдения от студентските години (началото на тоя век) всеки влизаше в университета със сладките мечти какъв добър адвокат, журналист, психоаналитик...ще стане и след 2 години с куфарите и в чужбина..

Какво лошо има да се пита за пари?  Вас не ви ли интересува колко пари ще получавате. И защо веднага се прави извода, че търси лесно следване, може просто да има истински интерес към дисциплината, а че още не е съвсем ориентиран, е друг въпрос.
По мои наблюдения младите хора днес са изключително прагматични. Искат да знаят защо учат това, което учат, и по какъв начин то ще им послужи в реалния живот. Това според мен е много добра нагласа, която ще принуди и университетите да започнат да се реформират в това отношение.
Каквото и да реши момчето, аз му пожелавам успех. Казват, че най-щастливите хора са тези, които са успели да превърнат хобито си в своя професия. И поздравления за желанието да остане в България и да се опита да гради кариера тук, въпреки всичко.

Защото младежът дори не си е направил труда да разбере що е то психолог, къде работи, как се става завеждащ и пр. То, вярно че всеки прост войник мечтае да е поне Наполеон, ама... Да превърнеш хоби в професия може да правиш воловани или ръчно изработени бижута, но психологията е много далеч от хобито. Това не е като да се правиш на приятел и хората само да ти говорят, а ти да кимаш. Да не говорим, че с възрастни пациенти, особено ако се случат и психиатрични или с дегенеративни заболявания, вече може да стане доста натоварващо.

Ами млад е още, предполагам... тепърва ще се ориентира. Ето, сега ще има повод да се поинтересува и за тези неща. Аз като се сетя на 18 години какви ветрове ме вееха...
Не знам защо така буквално приемате думата "хоби". Използвах я, защото такъв е установеният израз, но е ясно, че в по-широк смисъл може да се отнесе за всяко силно влечение, интерес и удоволствие от заниманията в дадена област, било психология, компютърни технологии, езици и пр.

а как да я приемам, щом си я написала буквално? Да, да, зная, сега това е модерната дъвка - да превърнем хобито в професия! Само че в действителност нещата не са така. Можеш да си практикуваш хобито до момента, в който я няма думата "трябва" и "пари". Когато започнеш да гониш срокове, да отговаряш за други хора и да ти излиза финансовата страничка в тефтера, тогава вече няма нищо общо с хобито, а си е чиста работа.

Охооо хареса ми това за заплатата във Фантастико. Искам да съм чистачка. Тамън няма да си чупя ръцете на норма за 370 лв.
Стига бре, не ми се вярва да взимат толкова.
Тъпо е, когато един човек с висше образование и интелект взима мизерни пари. Що не го променят това нещо се чудя.

Добре, извинявам се, че съм написала думата "хоби" буквално, и Вие, Andariel, не сте разбрали какво искам да кажа 
Прозаичната страна в професията е факт, но, предполагам, ще се съгласите с мен, че тя е още по-трудна за понасяне, ако човек работи нещо, което изобщо не му харесва и не му е по сърце.
Както и да е. Хубаво е, че има различни мнения. Това прави темата по-полезна на този, който я е пуснал.

Напротив, много добре разбрах - поредното ново клише, което пет пари не струва, но много се купува. В най-добрия случай може да става въпрос за влечение към определен тип професии, дейности и със сигурност е по-добре човек да има качествата за професията, отколкото да ги няма. Примерно, аз мога да се увличам по медицината, но съм разбрала навреме, че нямам някои от качествата, необходими да бъда лекар - нито физически съм издържлива, нито мога да причинявам болка на някого, дори знаейки, че му помагам, нито имам нервите да мина толкова много и тежки изпити и практики и да съм готова на тежки дежурства. Затова преди парите и всичко останало, човек да си направи сметката дали е именно за професията Х или само го кефи да му се иска да я работи.

И аз мисля, че тъкмо навреме се задава този въпрос, при положение, че младежът сега проучва възможностите. Няма лошо, че не знае каква е разликата между прихолог, психиатър и психотерапевт - ето  повод да ги научи. Пренебрегването или омаловажаването на фактора "заплата" е довело като резултат до наличието на психолози, които са толкова изнервени от ниските си заплати и стандарт на живот, че това на практика им пречи да упражняват професията си спокойно и да са в помощ на хората.

Искам да благодаря на всички за споделените мнения.
Искам и искрено да благодаря на тези, които не показа чистият български манталитет да се критикува и обижда, за да се изкарваме велики (често говорейки наизуст). Радвам се че някои хора се опитаха да пишат и от друга гледна точка.

Не харесвам дългите (емоционални) постове, затова ще коментирам накратко.

1. Относно кадърността на задаване на въпроса
Тука групата е права. Трябваше да направя по-задълбочено проучване преди да питам или да питам без да си личи че не съм направил такова. Отдавам го на липса на опит и прибързаност, и си вземам поука.

2. Относно практичността
Да, такъв съм. Искам да знам много ясно какво отивам да правя, защо отивам да го правя и какво ще получа накрая. Един живот имам само и искам да си го подредя докато съм млад. Това, че прекалявам малко и избързвам - ще се науча на търпение и взискателност, няма страшно : )
Всеки бизнесмен прави същото като мене, за да е сигурен че бизнесът му ще потръгне и че нещо реално ще се случи накрая.

3. Относно заплатите
Числата, които бяха споменати, се доближават до тези, които ми казаха вече практикуващи хора с над 10 години стаж. Последните добавиха, че точно в момента (и за напреде) с нужното ориентиране и съвети мога да постигна това, което искам. (и за да изпреваря коментара ви ще допълня, че тука и дума не се споменава за връзки)

4. Относно лесното учене
Ако ме познавате, ще разберете че това много ме засяга, затова и няма да го коментирам, защото вие не ме познавате лично.

5. Общи приказки
Младите хора все търсят бързо и лесно - "нашата" демокрация ги научи на това. Че са глезени от мама и тати и неориентирани - и аз самият съм такъв, то си личи. Вярно, е че е абсолютно безмислено да ставаш лекар (било на физиката, на психиката, на семейството и т.н.) и да не се опитваш да бъдеш специалист за мене си е чиста загуба на време/живот. Че да се пишеш специалист ти трябват поне 20 години стаж - някой биха закали дори и повече.

За мене (и за в момента) темата е изчерпана.

И си мислиш, че това, което хората са постигнали за десет години като авторитет и заплащане, ти ще го постигнеш за една? Относно бизнесмените - статистически около 80 процента от новозапочнатите бизнеси фалират през първата до втората година. Така че малко хич не си наясно относно бизнесите, бизнесмените и отиването някъде. Няма нужда да правиш фасони на неоценения и неразбрания, пък другите колко били лоши, защото не минава! Сметката, така както я правиш, няма да ти излезе.

Никъде не видях една дума за желание да се занимава с човешките души и съчувствие или поне интерес към тях. Този човек НЕ трябва да се занимава с психология.

Добере, че не харесваш дългите - емоционални постове 

Той това може да си го е изяснил сам за себе си вече и да е стигнал до частта със заплащането.

На мен друго ми стана странно, защо си се ориентирал към такъв тип работа със средно заплащане от 900 лева? Има психолози, които за частни консултации взимат 0т 30 до 80 лева (лични наблюдения)