Нежелание за отказване от памперс

Много се чудя като някой каже за 2-3 годишно дете "рано му е да се маха памперса". Още малко и в пъв иклас ще ги пускате с памперси. Как всички деца преди набори 92-93 са си свиквали да се изхождат не в гащите до година и половина, а сега "им е рано"? Всичко е до родителите, не до детето. Като е учено 2 години, че това се върши в гащите, естествено, че ще е има проблем. Ако гърнето е въведено в бебешка възраст проблеми няма.

И на мен са ми странни изказвания като твоето - не си ми в къщата и не ми познаваш детето. Аман от провокатори на тази тема.
Преди 90-та година на хартия всички са били рано без памперс, но реално са перяли и преобували като луди. Та мисля, че имам право да избера дали да седи една година постоянно напикано детето ми, а аз да съм изнервена невротичка или да махна за седмица памперса, без драми и пранета.
За сведение гърнето го „въведох” на 8 месеца.

А ти защо вярваш, че 92-93 са си казвали на 1,5г? Голямата ми дъщеря беше отгледана без памперс, поради факта, че хванахме Жан-Виденовата зима, и майчинството не стигаше за такива екстри. В градината в 1 група, явно е била на 3г се напикаваше на обяд и ме караха да нося подложки да не мокри матрака. Та стига сте вярвали, че "навремето" било еди как си, много помнят бабите как е било преди 30 години. За тях дали е било на 2 или на 3 няма кой знае каква разлика.
И още нещо 10000 пъти беше коментирано в темата, че много от децата са слагани в бебешка възраст на гърне, включително и моето, но в момента в който проходят не желаят да стоят на гърне. И определено има проблем, и той е, че родителят изпада в ужас, как пък така не мога да вържа детето си на гърнето. Целият процес става продължителен и мъчителен и за двете страни. Ако това ви е целта ОК, но ето че има много примери за това как после около 2-та годинка на детето се маха памперса много по-бързо и лесно.
И всъщност това, че сте мъчили детето си, и сте махнали памперса 1 месец по-рано от други деца, не прави детето ви гений, нито пък вас.
Много се дразня на такива изказвания, все много знаете, все акъли давате, аз така, баба ми иначе, пък вие как не сте се сетили да го сложите по-рано, еми приемете, че сме се сетили, но детето е по-буйно и има по-интересни занимания от това да виси на гърнето.

За това говоря, за егоизмът на родителите   Много малко хора се замислят за вредата, която нанасят на детето, държейки го в памперс и то го късно. Говоря и за психологическите и за физическите последствия, особено при момчетата. Много години по-късно се сетиха, че тесните панталони при момчетата от 60-те години водят до стерилитет, сега трябва да се сблъскаме отново с този проблем и да напълним джобовете на P&G, за да напише някой, някъде, че памперсите водят до проблеми.
Редакция: добавям за психологическите последствия. Говоря за развитието на способността за самоконтрол. Дали бебето може да самоконтролира (а то може при желание на родителите) има голямо значение за развитието и формирането на неговата личност.

Бре да видиш ти, тя голямата стана на 20 години, и като я гледам последствия от това, че се напикаваше на 3г няма. Но пък знае ли я човек  сигурно затова, че е момиче й няма нищо. Все бях чела глупости, но твоите днес бият рекордите 

Извинявай, ама за мен писанията ти са абсолютни глупости. Махането на памперса е процес, който изисква детето да е готово за тази крачка. На година не е. Може да се научи, не е невъзможно, но е сложно и изнервящо и за двете страни. На 2-3 е достатъчно голямо за да разбира какво се иска от него и да се контролира. Както казах гледала съм дете по времето, в което беше срамота на година и половина да ходи с памперс и дете, което не е насилвано. Разликата е огромна. Единствените вреди бяха по джоба ми.

Поредният родител, който няма с какво друго да се похвали.
Аз пък имам теория, че децата без характер и мнение се научават бързо да ползват гърнето   .
Темата е за взаимопомощ, не за това някой да ми обяснява какъв егоист съм, че не съм залепила дупето на дето си на гърнето.

Хмм, така казано, може би си права. Това дребното има мнение по всички въпроси, и не дай боже да се окажа права и се почва "Видя ли, че аз съм права. Права съм!" 

Точно затова съм провокирана да си напиша мнението. Хората искат да го махнат и са преценили, че е време, а голяма част от постовете са да им се пише, че е рано. Страшна помощ.

Аз мисля, че идеята е да намерим някакви общи точки, или моменти в развитието на детето, го наречете, които да ни подскажат, кога да направим точно еди какво си, за да помогнем на детето, да усвои този навик, без, разбира се, да бъде насилствено (защото няма нито смисъл, нито логика в насилственото налагане на някакъв привик). За това, аз споделям какви точки или моменти на развитие наблюдавам аз у моето дете (2г. 3 м.):
- детето се събужда със сух памперс
- детето когато е случайно без памперс се стиска
- детето казва, че памперса е за смяна, след като се е изходило в памперса
Но все още детето разсъждава, че не иска гърне, по-склонно е към тоалетната, защото вижда, че мама и тати там правят.
Не знам, вашите деца стигат ли до тия разсъждения, но моето за да не иска гърнето, значи разсъждава някак си. Въпроса е ние да разбираме детската психология.
Ако вече сте махнали памперса и подкрепяте моето мислене, моля да споделите какви точки, прояви или моменти на развитие сте наблюдавали вие и, евентуално, как сте отреагирали. Само така можете да ми бъдете полезни, специално на мен, с мненията си.

Преценили са, че е време заради такива като теб, разни баби и стринки. Дете, което постоянно се напикава и не сяда на гърнето за мен не е готово. Което не значи, че майката трябва да опита пак след 2 години, но 2-3 седмици или месец-два са ок за нова проба.
Пак казвам, че аз съм минала през всички периоди с моя син. От бебе се опивам да го науча да ползва гърнето и за това провокации на хора като теб са ми излишни и непонятни. Нито си ми била в къщата, нито е признак за нещо ранното приучаване на гърне. Освен, че детето е кротко и послушно, което не зависи от майката.
ami-nka, преди да махна памперса детето никога не се е събуждало сухо. Не стискаше, освен това изобщо. Ако не бях действала аз, сигурно щеше да махне памперса много по-късно. Индивидуални са нещата, но с желание, упоритост ( за проби, не за ходене напикан) се получава.

Дневният не съм гледала никакви симптоми, памперсите си бяха пълни, така че това не ми е било причина, просто използвах, че времето е топло лятото преди да направи 2г след сума ти време мъчение накрая просто един ден клекна в банята и се изпишка /точно седмица преди да навърши 2/ и до там, почна да си казва и не сме имали напикани гащи. Но аз бях решила, че зависи от мен, еми оказа се, че не зависи, опитах от април до краят на юли, и накрая сама си реши тогава да е. Но когато спеше се напикаваше, та реших да не се мъча и я оставих така. Април-май в яслата /била е на 2г и 9-10м/ й махнаха обедният памперс, не са ми връщали напикани пижами, просто престанала да се напикава, те видели, че памперса е сух и ми казаха да не нося повече. Една паметна вечер седмица преди да направи 3, тя ми каза, че не иска памперс вечерта и го махнах с известен страх, но вече 8 месеца минаха оттогава нямаме инциденти - нито един. Но месец преди това все ми се струваше, че памперса сутрин е сух, или се случваше да се напишка веднъж седмично. За мен такива ама аз го махнах памперса, но детето си се напикаваше и перях по 10 чифта гащи на ден, или пък имахме инциденти по 2 пъти на ден и още толкова на нощ, не е никакво махане на памперс, ами инат на майката, че да е на нейната. Когато детето е готово, просто няма инциденти.Къде пише, че е рано? Пише, че и на 2г не е късно, което не е същото. Никой тук не е искал съвет за бебе на 7-8 месеца, когато бих казала, че е рано. То нито ще може да си каже, нито да иде до гърнето, така че със сигурност му е рано.

С първия син имах голям мерак за ЕБХ и т.н., перях гащи, седеше на гърне... Резултатът беше, че за акането почна да си казва около годинка и малко, без никакви инциденти, но за пишкането - тц. Гонех го с гърнето почти половин година, наистина не се напишкваше много, но не си и казваше, демек зорът беше само за мен 

Сега с втория направо да си призная ме мързи да се занимавам да го уча... Слагам го на гърне след всяко ядене и след сън, демек 4-5 пъти на ден. Седи докато не свърши нещо, после вика "Ако" и става, т.е. усеща, че задачата е изпълнена. Обаче да му дойде на акъла да си каже - изобщо. Да е мокър също не му пречи. Засега тази схема ме удоволетворява... на почти 2 г. е, все пак се надявам скоро да му светне, ама... си чакам кротко 

И аз така процедирам с второто дете. Но и забелязвам, че за разлика от брат си, му е по-интересно да седи на гърнето и да върши нещо там. Той още е само на една година, та има време да му мине мерака.

Знам,че насила нищо не се получава.И когато някой "разбирач" ми каже "Ама,още ли не сте го махнали " е,полудявам.Е трябва ли по улиците на всеки срещнат да обяснявам личните неща м/ у сина ми и мен.Ми пробвах го на няколко пъти не се получава,после му давам пак някакъв срок и започваме отначало.Не искам да изнервям и от там да намрази гърнето и въобще опита плавно да се случи всичко.А и аз се изнервях също.Но сега като гледам ,че има промяна в него и че,УСПЯХ да го сложа да седни на гърнето,е бога ми това за нас е голяма стъпка.Сега му слагам памп за навън и спането.Вкъщи гледам да го изпишквам и1) да поработим в/у това той да започне да казва за пиката преди да е свършил работата.2) да хвана аката в гърнето.Постепенно нещата ще се случат вярвам в това.Този път усещам,че това е момента.Нека тук да си помагаме,а не да се изнервяме допълнително