Здравейте!
Искам съвет...за 1 път в живота си не знам как да постъпя.
Историята е следната:
Аз съм омъжена от близо 10 г,с дете на 9 г.
Съпругът ми е страхотен човек- сериозен,стабилен,добър и много ме обича,грижи се да не ни липсва абсолютно нищо.
Истината е, обаче че любовта и страстта се изпари много бързо от моя страна и отношенията ни са безвъзвратно хладни.
Преди 3 години съдбата ме срещна с човек,с който абсолютно не контролирано избухна жестока любов.Нещо което нито той,нито аз до сега сме срещали.
Истинска луда,неуправляема любов.
Казвам любов,защото съм убедена в това.Той също!
Човекът е по-млад от мен и свободен.
Още в самото начало бях сигурна,че почти е невъзможно да имаме общо бъдеще поради много причини....
Първо това,че аз не съм готова да напусна дома и мъжът ми-не мога да му причиня това-той не го заслужава по никакъв начин.....няма да мога да градя щастие на фона на един съсипан човек от който аз съм видяла само добро и най-доброто...
Второ - другият човек не е финансово стабилен към момента и дори няма самостоятелно жилище.
Това за мен са били 2 много важни пречки за да разискваме конкретни бъдещи планове.
Въпреки всичко мечтаехме...мислехме за това,че може "чудо " да стане....в общи линии глупости с които сме се заблуждавали 3 години.
Истината е че дори и времето в което се виждахме беше минимално...денем..около работа /може да се каже че работим на 1 и също място...но не прекъсвахме дори за час връзката по между си...на мейли ..по телефона.
Станахме толкова близки че нямахме по-близък човек до себе си от другия.
Всичко беше много бурно..с много жертви..много ревност...много любов и всички по много.
Той много се тормозеше от факта че аз се прибирам при друг мъж и понякога правя секс с него...../макар и рядко/.
Побъркваше се...
Аз никога не позволих да се почувства зле обаче дори за секунда.
И макар той съвсем съзнателно да е влязъл в тази връзка с мен.....нещата ставаха все по-зле и по-зле.
Реакциите за всяко излизане мое с мъжът ми...почивки /които бях свела до минимум/ бяха ужасяващи!!!
Аз също се тормозех от този факт,но какво можех да променя ....?
Опитвали сме се поне 10 пъти да сложим край на тази връзка...по всякакви начини..но мъчението...ужасната необходимост един от друг...ни причиняваше дори физическа болка.
В един момент постепенно неговите приятели се изпожениха...родиха им се деца,,,,и той сякаш чак сега се замисли,че нещо трябва определено да се промени и че той също заслужава същото.
Винаги е искал деца и семейство.
Искаше ги от мен...мечтаеше за това.Аз тайно също!
На скоро ми каза нещо налудничево - уж на шега.....но се оказа сериозно.
Той смята,че както той е изтърпял 3 години всичко заради нашата любов,,,сега е мой ред да го направя.
И по-конкретно...
Аз да съм неотлъчно до него.....и той да намери някоя просто ,която да му рози едно дете и да "отметне" това което няма да може да направи до като е с мен.
Безумие...пълно...
Аз разбира се въпреки мъката си му казах, че ще се отдръпна за да може той да намери момиче и да си организира живота както го разбира.
Аз нямам право да го спра.
Няколко дни издържахме само и се срещнахме и двамата разтреперани и аз обляна в сълзи....той почти също.
За пореден път стана ясно че не можем да се откъснем един от друг....невъзможно е !!!!!
Каза че е излязъл 2 пъти с някакво момиче за да пробва да види как е.....как е без мен....и още повече са се влошили нещата...
Не е могъл да се държи нормално,чувствал се е все е едно е престъпник...много зле...безинтересно му е било...
И с 2 думи невъзможно.
Аз дори и от този факт че е излизал с друго момиче се побърках....не можех да се контролирам...
Имах чувството че ще полудея...
Днес му казах че аз наистина много се измъчвам ,,,не мога да знам че той се среща с други...че ще пробва..не!!!
Пожелах да прекратим на този етап абсолютно всички наши комуникации....директно!
Кажете ми права ли съм???
Какво да направя?
Побърквам се от мисълта само,че той ще е с друга и ще гради бъдеще с нея....ще се ожени и т.н
Смятате ли ,че безумието това да се случи и ние пак да продължим отношения е възможно...Не е ли лудост?
Какво се прави в такива моменти?
как същевременно да се съхраня аз самата себе си...като той не спира да ме търси...да ми пише и да ми обяснява че не е възможно да се разделим?
Моля за Вашата помощ!
Благодаря!
Искам съвет...за 1 път в живота си не знам как да постъпя.
Историята е следната:
Аз съм омъжена от близо 10 г,с дете на 9 г.
Съпругът ми е страхотен човек- сериозен,стабилен,добър и много ме обича,грижи се да не ни липсва абсолютно нищо.
Истината е, обаче че любовта и страстта се изпари много бързо от моя страна и отношенията ни са безвъзвратно хладни.
Преди 3 години съдбата ме срещна с човек,с който абсолютно не контролирано избухна жестока любов.Нещо което нито той,нито аз до сега сме срещали.
Истинска луда,неуправляема любов.
Казвам любов,защото съм убедена в това.Той също!
Човекът е по-млад от мен и свободен.
Още в самото начало бях сигурна,че почти е невъзможно да имаме общо бъдеще поради много причини....
Първо това,че аз не съм готова да напусна дома и мъжът ми-не мога да му причиня това-той не го заслужава по никакъв начин.....няма да мога да градя щастие на фона на един съсипан човек от който аз съм видяла само добро и най-доброто...
Второ - другият човек не е финансово стабилен към момента и дори няма самостоятелно жилище.
Това за мен са били 2 много важни пречки за да разискваме конкретни бъдещи планове.
Въпреки всичко мечтаехме...мислехме за това,че може "чудо " да стане....в общи линии глупости с които сме се заблуждавали 3 години.
Истината е че дори и времето в което се виждахме беше минимално...денем..около работа /може да се каже че работим на 1 и също място...но не прекъсвахме дори за час връзката по между си...на мейли ..по телефона.
Станахме толкова близки че нямахме по-близък човек до себе си от другия.
Всичко беше много бурно..с много жертви..много ревност...много любов и всички по много.
Той много се тормозеше от факта че аз се прибирам при друг мъж и понякога правя секс с него...../макар и рядко/.
Побъркваше се...
Аз никога не позволих да се почувства зле обаче дори за секунда.
И макар той съвсем съзнателно да е влязъл в тази връзка с мен.....нещата ставаха все по-зле и по-зле.
Реакциите за всяко излизане мое с мъжът ми...почивки /които бях свела до минимум/ бяха ужасяващи!!!
Аз също се тормозех от този факт,но какво можех да променя ....?
Опитвали сме се поне 10 пъти да сложим край на тази връзка...по всякакви начини..но мъчението...ужасната необходимост един от друг...ни причиняваше дори физическа болка.
В един момент постепенно неговите приятели се изпожениха...родиха им се деца,,,,и той сякаш чак сега се замисли,че нещо трябва определено да се промени и че той също заслужава същото.
Винаги е искал деца и семейство.
Искаше ги от мен...мечтаеше за това.Аз тайно също!
На скоро ми каза нещо налудничево - уж на шега.....но се оказа сериозно.
Той смята,че както той е изтърпял 3 години всичко заради нашата любов,,,сега е мой ред да го направя.
И по-конкретно...
Аз да съм неотлъчно до него.....и той да намери някоя просто ,която да му рози едно дете и да "отметне" това което няма да може да направи до като е с мен.
Безумие...пълно...
Аз разбира се въпреки мъката си му казах, че ще се отдръпна за да може той да намери момиче и да си организира живота както го разбира.
Аз нямам право да го спра.
Няколко дни издържахме само и се срещнахме и двамата разтреперани и аз обляна в сълзи....той почти също.
За пореден път стана ясно че не можем да се откъснем един от друг....невъзможно е !!!!!
Каза че е излязъл 2 пъти с някакво момиче за да пробва да види как е.....как е без мен....и още повече са се влошили нещата...
Не е могъл да се държи нормално,чувствал се е все е едно е престъпник...много зле...безинтересно му е било...
И с 2 думи невъзможно.
Аз дори и от този факт че е излизал с друго момиче се побърках....не можех да се контролирам...
Имах чувството че ще полудея...
Днес му казах че аз наистина много се измъчвам ,,,не мога да знам че той се среща с други...че ще пробва..не!!!
Пожелах да прекратим на този етап абсолютно всички наши комуникации....директно!
Кажете ми права ли съм???
Какво да направя?
Побърквам се от мисълта само,че той ще е с друга и ще гради бъдеще с нея....ще се ожени и т.н
Смятате ли ,че безумието това да се случи и ние пак да продължим отношения е възможно...Не е ли лудост?
Какво се прави в такива моменти?
как същевременно да се съхраня аз самата себе си...като той не спира да ме търси...да ми пише и да ми обяснява че не е възможно да се разделим?
Моля за Вашата помощ!
Благодаря!
Като е толкова голяма тая любов, като сте толкова привързани - оженете се, направете си деца, и си живейте щастливо и в огнени страсти докато смъртта ви раздели. 
