Публикувана: 24 апр. 2006, 12:52 ч.
Последно мнение: 7 май 2006, 11:43 ч.

Татковци : страх ли ви е от бащите ви?

1 128
13
1

24 апр. 2006, 12:52 ч.

Мнения: 15

Аз съм млада майка и имам едно много сладко момченце и добър съпруг.Женени сме само от година и до сега се разбирахме нормално.
Свекърите ми също бяха чудесни,докато не дойде мига на истината - свекър ми иска да бъде шеф. Започна да ни нарежда да правим неща които не искаме и да ни се бърка яко в работите.
Парадира с парите си и смята , че може да ни превземе чрез скъпи подаръци.А ние си имаме всичко и без негова помощ . Пример , с който започна раздора ни:В неделя на Великден той пожела да идем на гости в неговия град(мъжът ми е от провинцията,а аз съм от София и живеем тук).Ние му отказахме като му казахме ,че ще отидем в понеделник,също е празник ,а неделята ще изкараме с малкото ни бебе ,което още не може да пътува на такъв тежък път.Той ни вдигна страхотен скандал и ни помрачи празника.Мъжа ми си изми ръцете с мен и не посмя да се опълчи на баща си.Мисля , че го е страх.Сигурно от малки баща им ги е стягъл яко и иска и аз да се присъединя към това.Но аз не съм възпитана така - свободолюбива съм и искам ние с мъжа ми да взимаме решенията ,а родителите ни да ни съветват ,но не и да се превръщат в ябълката на раздора. Въпроса ми : Защо е едно романтично и спокойно семейство трябва да се погуби ,заради амбициите на един баща и какъв е изхода.Моля , за помощ!

# 1 24 апр. 2006, 12:59 ч.

Мнения: 7 474

Много неприятна ситуация, но често срещана. Нормално е ако е бил командван 30г. да не може да се опълчи изведнъж. Хубавото при вас е, че живеете в друг град и не сте зависими. Аз имам близки, които финансово зависят от близките си и ситуацията е отвратителна. Все пак мисля, че е негова работа да се оправя с техните, но е кофти да се оправдава с теб, защото ти излизаш виновна и ще те намразят. Просто бъдете търпеливи и си отстоявайте свободата с добро по въэможност. Peace

# 2 24 апр. 2006, 13:23 ч.

Мнения: 15

Опитвам се с добро ,но съпруга ми много вярва на баща си .Не съм очаквала такова нещо.Мислех ,че дивия патриархизъм е изчезнал отдавна от България.

# 3 25 апр. 2006, 00:31 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 650

Първо се успокой и забрави всички тези приказки за РАЗДОР, РАЗДЯЛА, ПОГУБВАНЕ НА СЕМЕЙСТВО и прочие... Забрави ги... Нищо такова не се случва със семейството ви... Една нормална семейна свада в процеса на "уеднаквяване" на характерите... Та вие сте се сдърпали едва вчера...
Това, че съпругът ти е "зависим" психически от баща си... Е до някаква степен нормално... Обаче не си права да казваш, че "той си е измил ръцете с теб и не се е опълчил на баща си"... Факта, че не сте отишли в неделя, говори... Че той му се е противопоставил по някакъв начин, пък макар и изполвал теб като претекст... Спокойно, вероятно вече и на него му е писнало да бъде потискан от баща си... Който явно е властна натура... "Победата" срещу такъв човек ще е трудна... И трябва и двамата да се въоръжите с търпение... Малко по малко и ще спечелите уважението му и самостоятелността на "синчето"...

Последна редакция: вт, 25 апр 2006, 00:41 от Ekcnpec

# 4 25 апр. 2006, 06:02 ч.

Мнения: 7 430

Радвай се, че сте далече и не се виждате всеки ден Както ти е казал Експрес - едва ли може изцяло съпруга ти да се оттърси от това влияние, набивано с години.Най-важното е, вие да се разбирате - остави го да се оправи сам с баща си, но не му говори против него ...аз бях така, но при нас случая бе със свекървата - тя е командоса

# 5 25 апр. 2006, 08:57 ч.

Мнения: 15

Така е - прави сте и двамата ,но е трудно ,много трудно и жалко да гледаш как обичания човек ти обяснява как ти си лоша и зла и да не те разбира.Много е жалко...

# 6 25 апр. 2006, 12:51 ч.

Варна
Мнения: 1 306

При нас е сходно. Слава богу, че сме на 300 км., иначе досега да сме се "развели".
Най-обидно ми е, когато мъжът ми не ме защити пред техните. А само им казва по тел. "Добре, друг път ще говорим..." и т.н.
Според мен това е известна незрялост на характера на мъжа.

# 7 25 апр. 2006, 21:58 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 650

Това дали един мъж защитава съпругата си пред своите родители... Няма нищо общо със зрелостта на характера... И е в правопропорционална зависимост от толкова много фактори, че комплесната причина е скрита в цялостните взаимоотношения в семейството...
Много високопарно звучи, ама... Казано простичко...
Зависи от сто неща...
И от съпругата до голяма степен...

# 8 26 апр. 2006, 09:36 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Аааа, Експрес, не ми обяснявай ти на мен, че зависело от съпругата! Grinning

На теория винаги си прав. Но до там. Иначе- моите уважения.

# 9 27 апр. 2006, 07:06 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

Все едно описваш нашето положение в началото. Simple Smile

Няма да ти е лесно, но се въоръжи с търпение, с МНОГО ЛЮБОВ и твърдост! Всичко се постига! С много постоянство, с доста сълзи, преглътнати обиди...но става!
Голямото ти момче, се намира между чука и наковалнята. Трудно му е. Не е свикнал да е толкова самостоятелен, колкото на теб ти се иска. Не може за една година, да прекрои характера и мисленето си и да стане като теб със свободолюбив и независим характер. Ти самата не би могла, а и не би искала да се промениш, нали newsm78

Запомни в цялата тази ситуация, не трупай гняв в себе си срещу него! Обичай го такъв, какъвто е! Зависим и безволев! Оправдаващ се с теб! Нищо! Обичай го и го подкрепяй, но без да го настройваш срещу родителите му. Основния ти коз е любовта ти! Само така можеш да го спечелиш!
Радвай се и бъди благодарна, че не са при теб! И не гледай песимистично на нещата. Правилно ти е казал ЕКСПРЕС, това е недоразумение, през което минавате, за да се нагодите един към друг. Не е приятно, но е неизбежно.
Желая ти успех и дано ги пребориш #Sniper

# 10 27 апр. 2006, 14:16 ч.

Мнения: 15

Благодаря! Simple Smile

# 11 30 апр. 2006, 23:11 ч.

Велико Търново
Мнения: 8 513

Само едно ще кажа добре,че сме надалеко и сме самостоятелни!Не ми се мисли иначе какво ще е.С много търпение всичко можеби се оправя,но на мен последното ми липсва!

# 12 4 май 2006, 22:00 ч.

Мнения: 1 047

Подкрепям напълно Ekcnpec.
Между другото колкото по-малки са децата,толкова по-добре понасят пътуването.
Никога не ми се е налагало да се карам с баща си.Дано не ми се наложи.По принцип повечето хора не са агресивни и се стремят делово да разрешат спорния казус.Со кротце,со благо.

# 13 7 май 2006, 11:43 ч.

Мнения: 15

Не е тук основното какво понася детето (въпреки че "Петрохан" не е лек път).Важното е какво понасят майката и бащата - те се решили едно и следователно дядото трябва да го приеме. Като се има предвид ,че те винаги са правили компромиси за него и той трябва да прави , а не само да нарежда . Naughty