Аmber,утре ще говорим,така се разбрахме.Дано да разбера причините довели до лъжата.Помолих го да помисли и да ми даде някакво обяснение.Самата аз също нямах желание днес за разговор.Прекалено бях сащисана и емоционална 
- Публикувана: 3 окт. 2016, 23:02 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2016, 15:49 ч.
Тийнейджъри и страсти
Въпреки, че нямам деца, ще си позволя да коментирам.
Възможно ли е детето да се чувства сравнявано с баткото и да смята, че трябва да постигне същите резултати като него, че дори и да ги надскочи? В първия си пост ти самата казваш "Като баткото". Ако баткото не е имал такива неуспехи, възможно е детето да те е излъгало, защото изпитва срам, че се е провалило. По мои наблюдения напрежението в 7 клас е твърде голямо, очакванията на родителите, а и на самото дете - също. Страхът от провал още повече, защото то вече не е малко дете, което няма да успее да се качи на катерушката, а човек, от който се очаква да постигне определени резултати. И когато не оправдае тези очаквания се чуди как да се измъкне от ситуацията, защото предполага каква ще е ответната реакция. Понеже все пак е дете избира най-прекия път - лъже, за да не се обяснява и да не трябва да се справя с разочарованието на родителите си и със своето.
Или е реакция от пубертета - лъже, защото не иска да се обяснява и да му се месят. Смята, че какво се е случило на курса си е негова работа и не му се занимава да обяснява, приема го като вмешателство в личната му територия. Аз така правех - лъжех много, защото исках да съм независима и родителите да нямат контрол над собствения ми свят. Не защото са били кофти родители и са ме ограничавали, а защото исках да съм независима.
Може и да бъркам, разбира се, както казах деца нямам.
Възможно ли е детето да се чувства сравнявано с баткото и да смята, че трябва да постигне същите резултати като него, че дори и да ги надскочи? В първия си пост ти самата казваш "Като баткото". Ако баткото не е имал такива неуспехи, възможно е детето да те е излъгало, защото изпитва срам, че се е провалило. По мои наблюдения напрежението в 7 клас е твърде голямо, очакванията на родителите, а и на самото дете - също. Страхът от провал още повече, защото то вече не е малко дете, което няма да успее да се качи на катерушката, а човек, от който се очаква да постигне определени резултати. И когато не оправдае тези очаквания се чуди как да се измъкне от ситуацията, защото предполага каква ще е ответната реакция. Понеже все пак е дете избира най-прекия път - лъже, за да не се обяснява и да не трябва да се справя с разочарованието на родителите си и със своето.
Или е реакция от пубертета - лъже, защото не иска да се обяснява и да му се месят. Смята, че какво се е случило на курса си е негова работа и не му се занимава да обяснява, приема го като вмешателство в личната му територия. Аз така правех - лъжех много, защото исках да съм независима и родителите да нямат контрол над собствения ми свят. Не защото са били кофти родители и са ме ограничавали, а защото исках да съм независима.
Може и да бъркам, разбира се, както казах деца нямам.
Децата имат нужда от авторитети. Не е необходимо някой да го сравнява с баткото. Само фактът, че големият е успешен, му стига. Няма нищо ненормално да иска да прилича на баща си, на батко си, на дядо си, на вуйчо си - на някой, който се радва на уважение и признание.
Това дете трябва да разбере, че учи не за да получи одобрение, а за себе си.
Това дете трябва да разбере, че учи не за да получи одобрение, а за себе си.
Остави детето на мира! Ще те излъже, много ясно, и аз да знам, че майка ми ще си изкриви устата за четворка, защото й е най-нелюбимата оценка, и аз ще опитам да прикрия. Децата лъжат, когато се усетят притиснати и искат да избегнат задълбочаване в ситуацията. Ако те лъже, не го обвинявай него, че е такъв характер, а си дай сметка защо му се налага да изрича лъжи.
И моят син е на 13 и не си представям да го възприемам като дечко със сладко, малко личице, защото не е. Приеми, че не можеш да искаш всичко да ти споделя, децата също имат право на личен живот и преценка какво да споделят с нас.
Остави детето да диша и не се фиксирай толкова върху лъжите, ще те лъже и за други неща, колкото и да си повтаряте, че на майка всичко се казва.
И моят син е на 13 и не си представям да го възприемам като дечко със сладко, малко личице, защото не е. Приеми, че не можеш да искаш всичко да ти споделя, децата също имат право на личен живот и преценка какво да споделят с нас.
Остави детето да диша и не се фиксирай толкова върху лъжите, ще те лъже и за други неща, колкото и да си повтаряте, че на майка всичко се казва.
Много ми е любопитно дали авторката никога не е лъгала родителите си на тази възраст. Ама никога, никога, никога?
Ако се сети в кои случаи е послъгвала/премълчавала нещо (почти същото е), може би ще спре да драматизира толкова.
Да, неприятно е да хванеш детето си в лъжа, особено когато си се старал да градиш отношения на честност и откровеност, но не е болка за умиране, особено когато лъжата е свързана с оценки и дребни подробности от училищния живот. Поговорете, дай му да разбере, че първо, тези неща не остават скрити, второ, смешно е голямо момче да лъже като малко дете, и трето, така ще загуби доверието ти за по-важни неща.
Вече ако става въпрос за нещо по-сериозно – кражба, побой, измама... Тогава вече се изисква брутална намеса на родителите.
Ако се сети в кои случаи е послъгвала/премълчавала нещо (почти същото е), може би ще спре да драматизира толкова.
Да, неприятно е да хванеш детето си в лъжа, особено когато си се старал да градиш отношения на честност и откровеност, но не е болка за умиране, особено когато лъжата е свързана с оценки и дребни подробности от училищния живот. Поговорете, дай му да разбере, че първо, тези неща не остават скрити, второ, смешно е голямо момче да лъже като малко дете, и трето, така ще загуби доверието ти за по-важни неща.
Вече ако става въпрос за нещо по-сериозно – кражба, побой, измама... Тогава вече се изисква брутална намеса на родителите.
Разбирам, че хората сме с различна емоционалност и възприятия, но след целия този патос в първия пост, очаквах да прочета едва ли не за престъпление против човечеството.
Познавам хора, които се държат и говорят по този начин - изключително натоварващо е, създава комплекс за малоценност и едно непрекъснато чувство за вина, че не можеш да си на това ниво... Та било то и изкуствено приповдигнато.
Имам син на 13, говорим за всичко откровено и директно. Но не с възвишени тиради за ценности, личностна реализация и полагане на къртовски труд в името на някакъв хипотетичен и крайно неясен във времето успех. Говорим за конкретни неща, с конкретни и ясни примери от живота около нас. Харесва ли ти кварталната тайфа от близкото училище? Не. По-добре ли ще се чувстваш сред деца като от курса ти? Да. Ами сядаш си на задните части, и учиш. Примерът е елементарен и твърде опростен, но мисля става ясно какво имам предвид.
Децата на 13 са достатъчно в състояние да преценят, че има различни видове среди, и да направят своя избор къде се чувстват добре. Особено ако са ходили на тренировки, курсове, различни клубове по интереси и са се сблъскали с деца, различни от тесния им кръг на приятелска и учебна среда. От хубавото никой не бяга, просто трябва да му е ясно показана разликата между него и лошото, и то доста преди да стане на 13. Тогава мотивацията идва отвътре, а това е по-важно от всяка оценка на света.
Познавам хора, които се държат и говорят по този начин - изключително натоварващо е, създава комплекс за малоценност и едно непрекъснато чувство за вина, че не можеш да си на това ниво... Та било то и изкуствено приповдигнато.
Имам син на 13, говорим за всичко откровено и директно. Но не с възвишени тиради за ценности, личностна реализация и полагане на къртовски труд в името на някакъв хипотетичен и крайно неясен във времето успех. Говорим за конкретни неща, с конкретни и ясни примери от живота около нас. Харесва ли ти кварталната тайфа от близкото училище? Не. По-добре ли ще се чувстваш сред деца като от курса ти? Да. Ами сядаш си на задните части, и учиш. Примерът е елементарен и твърде опростен, но мисля става ясно какво имам предвид.
Децата на 13 са достатъчно в състояние да преценят, че има различни видове среди, и да направят своя избор къде се чувстват добре. Особено ако са ходили на тренировки, курсове, различни клубове по интереси и са се сблъскали с деца, различни от тесния им кръг на приятелска и учебна среда. От хубавото никой не бяга, просто трябва да му е ясно показана разликата между него и лошото, и то доста преди да стане на 13. Тогава мотивацията идва отвътре, а това е по-важно от всяка оценка на света.
Остави детето на мира! Ще те излъже, много ясно, и аз да знам, че майка ми ще си изкриви устата за четворка, защото й е най-нелюбимата оценка, и аз ще опитам да прикрия. Децата лъжат, когато се усетят притиснати и искат да избегнат задълбочаване в ситуацията. Ако те лъже, не го обвинявай него, че е такъв характер, а си дай сметка защо му се налага да изрича лъжи.
И моят син е на 13 и не си представям да го възприемам като дечко със сладко, малко личице, защото не е. Приеми, че не можеш да искаш всичко да ти споделя, децата също имат право на личен живот и преценка какво да споделят с нас.
Остави детето да диша и не се фиксирай толкова върху лъжите, ще те лъже и за други неща, колкото и да си повтаряте, че на майка всичко се казва.
И моят син е на 13 и не си представям да го възприемам като дечко със сладко, малко личице, защото не е. Приеми, че не можеш да искаш всичко да ти споделя, децата също имат право на личен живот и преценка какво да споделят с нас.
Остави детето да диша и не се фиксирай толкова върху лъжите, ще те лъже и за други неща, колкото и да си повтаряте, че на майка всичко се казва.
Абсолютно съгласна!
Авторката, никога ли си лъгала? Ама съвсем никога?
И да, лъжата в тази възраст, не е защото те са мошеници или пропаднали личности, а защото се опитват да се "защитят" и предотвратят кофти ситуация за тях.
Над това се замисли и поработи.
И още нещо - доверието е най-важното нещо между дете и родител. За да го заслужиш си струва да преглътнеш малко лъжи.
Всички лъжат, включително и възрастните, дори те повече от децата!
И да, лъжата в тази възраст, не е защото те са мошеници или пропаднали личности, а защото се опитват да се "защитят" и предотвратят кофти ситуация за тях.
+1
И да, лъжата в тази възраст, не е защото те са мошеници или пропаднали личности, а защото се опитват да се "защитят" и предотвратят кофти ситуация за тях.
+1
Както ние си познаваме децата, така и те нас ни познават, затова могат да предугадят как ще реагираме в различни ситуации и да преценят колко и дали въобще да споделят.
Ама тия 13-годишни момчета са пораснали деца вече, обидно е да ги наричаме дечковци и "моето дете", малко уважение като към личности им се полага вече, съответно и отношение като към разумен човек, а не като към дечко, който за всичко зависи само от мама.
Ама тия 13-годишни момчета са пораснали деца вече, обидно е да ги наричаме дечковци и "моето дете", малко уважение като към личности им се полага вече, съответно и отношение като към разумен човек, а не като към дечко, който за всичко зависи само от мама.
Албена, преди всичко се успокой и обезателно поговерете. Лъжата често е вид защита. Опитай се да разбереш от какво се защитава. От критика, от неодобрителна оценка, от страх да не загуби някоя привилегия. Обсъдете коя от възможните причини си заслужава лъжата и има ли начин да се избегне.
Хубаво е уважение и приемане на личността на детето, обаче е добре да има някакв баланс и с авторитет.
Хубаво е уважение и приемане на личността на детето, обаче е добре да има някакв баланс и с авторитет.
Като чета авторката как се изразява и кърши виртуално ръце, и как не може да преглътне, че нейният дечко е изрекъл лъжата, предполагам, че я е излъгал, за да не му досажда с продължителна беседа по въпроса за нелюбимата оценка. Абсолютно съм съгласна с BirdsFlu, че общуването с такива хора е изключително натоварващо и едно нормално дете би направило всичко, за да намали това общуване.
Нелюбимата оценка може да е получена от неразбиране, пропуск, недоглеждане. Абе случва се. Ама ако в следствие на свободния си избор е предпочел да не се готви и срещне едно спокойно одобрение или неглижиране, най-вероятно отношението към предмета ще стане система. Ясно разбира сигурно, че свободата да планира заниманията си е доста сладка, обаче явно е предозирал нещо за сметка на друго. Значи ще отговаря по две направление - не се е подготвил примерно и не е преценил как да използва свободата си. Един вид бягство от отговорност.
Нелюбимата оценка може да е получена от неразбиране, пропуск, недоглеждане. Абе случва се. Ама ако в следствие на свободния си избор е предпочел да не се готви и срещне едно спокойно одобрение или неглижиране, най-вероятно отношението към предмета ще стане система. Ясно разбира сигурно, че свободата да планира заниманията си е доста сладка, обаче явно е предозирал нещо за сметка на друго. Значи ще отговаря по две направление - не се е подготвил примерно и не е преценил как да използва свободата си. Един вид бягство от отговорност.
Ахааа! А, като се развикаш и му насолиш по тиквата за "най-лошата" оценка, нещата ще си дойдат на мястото?
Едва ли? Просто другия път ще скрие по-внимателно доказателствата...