За или против епидуралната упойка?

Противник съм на упойката и раждах без такава. Болеше ме само докато направя пълно разкритие. Изгонването на плода може да се каже, че не го усетих (даже се ядосвах на себе си, че явно не мога да напъвам както трябва и че ей сега ще ме вкарат в операционната за секцио, но някъде по средата на тази мисъл видях как акушерката вече държи дъщеря ми). Съвет не мога да дам, защото всеки има различен праг на болка. Аз бях твърдо решена да се справя без упойка и се радвам, че успях. Пожелавам ти леко раждане!

В България, където поставянето на упойката не е рутина, не бих се доверила. Прекалено много логистика, търсене на екип, търсене на анестезиолог...или търсене на частна болница, където пък имаш куп други проблеми, защото тия болници са малки, с малко екипи и случаи.

Ако бях в чужбина, може би поне с първото раждане бих се съгласила на упойка.

То не че в държавните болници изобщо я има тая опция...всички знаят, че и без нея ще го избуташ някак и ще забравиш болката и не поемат риска и разходите да държат на линия анестезиолог, който да умее техниката.

Много индивидуално е, при някои болките са поносими (определящи ги като силни менструални) при някои са доста силни, също зависи и от времето т.е. колко дълго е раждането....едно е да търпиш час-два, друго е повече. Та моят съвет е - решавай на място според ситуацията ако имаш възможност избегни я.

Иначе моят опит - аз също бях против упойката и най-вече, защото се ужасявах от това поставяне в гръбначния стълб. Отидох с идеята да раждам без нея, имам сравнително висок праг на болка и смятах, че ще изтърпя. Раждането ми като за първо беше кратко 2 часа, ноо болките бяха зверски и си поисках накрая упойка бях и сравнително спокойна, че на смяна беше шефката на анестезиолозите....лошата новина беше, че упойката почти не ме хвана   . Анестезиоложката доста се притесни и не можа добре да ми обясни, но спомена нещо от рода, че правя много бързо разкритие и отделно отделям много адреналин и за това не ме хваща...та така в крайна сметка си родих все едно без нея . После локалната инжекция лидокаин за епизотомията и тя не ме хвана, явно проблема беше в мен.

мойто естествено раждане се случи без никакви медикаменти. при мен не физическата болка (по-скоро дискомфорт) е проблема, а суетенето отношението на екипа. иначе нямах нужда от такава упойка и в бъдеще не бих се възползвала ако раждам пак...

Родих с епидурална. Честно казано не знам дали да я препоръчам...
Сложиха ми я на около 5 - 6 см. разкритие, болките все още бяха поносими, но все пак силни. И като си представех, че ще се засилят още определено си исках упойката. След това окситоцини, чудеса...за нула време направих пълно разкритие без да усещам изобщо болка.
По време на самото раждане обаче (напъните) болката беше...доста силна, но не усещах самите контракции и си напъвах на сляпо. Това е основния минус на упойката, че не усещаш кога да напъваш и се увеличава риска от разкъсвания и от това да се стигне до секцио.
Имам епизиотмия разбира се, но то и без упойка в българска държавна болница при първо раждане сигурно са 2 % жените, които нямат   нея я усетих, но нищо страшно...

Това, че ти я слагат в гръбначния стълб не е никакъв проблем. Слага се в епидуралното пространство и няма рискове. Трябва да ти я слага някакъв супер некадърник дето никога не е хващал упойка за да ти засегне нещо.

Наистина в българските болници има проблем с намирането на анестезиолози, а и гинеколозите не искат да имаш упойка затова ако си решила да я ползваш по - добре се уговори с лекар предварително.

Равносметката при мен:
Плюс:
- спестих си болката от най - силните контракции, не усетих кога направих разкритие, общо взето болките по време на контракциите ми бяха по - слаби и от МЦ (при мене  доста болезнен);
Минуси:
- не усещах напъни;
- болеше ме при шиенето въпреки упойката;
- след раждането около седмица имах проблем с уринирането. Това не е сигурно, че е от упойката, но го пише в страничните ефекти...

В крайна сметка въпреки негативите и евентуалните рискове аз не съм толкова смела да родя без нея и по - скоро съм ЗА!

Мда, може да има нещо такова, че и гинеколозите не са свикнали да водят раждане с упойка, освен в частните болници. И акушерките не са свикнали- имам чувството, че трябва да те боли, за да се ориентират докъде си:)

През януари месец родих с епидурална упойка в държавна болница.Много съм доволна,сложиха ми я на 6-7 сантиметра разкритие.При мен болките бяха доста силни,но може би щях да издържа и без упойката.Ако имам второ дете със сигурност отново ще го родя с упойка и със същия екип.

Имам две раждания и две епидурални упойки. Първото раждане се проточи доста и ако не беше епидуралната не знам как щеше да мине. Болките бяха меко казано непоносими. Не съм имала проблеми с усещане на контракции и напъване, всичко си усетих.
С второто раждане още с приемането ме питаха искам ли упойка и аз казах ДА. Още с влизането почти ме чакаше анестезиоложката. Но тъй като родих за един час, не ме хвана, но пък и не съм се мъчила дълго време с болките (пак си болеше много).
И двете раждания са в частна болница, там хич не раждат малко хора между другото.Аз ако се излъжа пак да раждам, пак ще избера упойката. Преди първото раждане ме плашеха как нямало да си чувствам краката и не знам си какво още, но като видях колко ме боли се навих веднага.
Предполагам, че си зависи и на кой ще попаднеш, но не мисля, че в БГ са чак толкова неопитни откъм епидурални упойки. Освен ако не говорим за малък град, където наистина май има проблем с липсата на кадърни анестезиолози, но в София, Пловдив, Варна го няма това.

Аз лично съм против. Категорично отказах каквито и да медикаменти, но аз си търпя на болка. Факта, че не контролираш нещата сам  и разчиташ на някой да ти казва какво да правиш, за мен не са вариант.Със сигурност ще се сдобиеш с повече шевове. Добре е да говориш с лекаря, които ще те изражда. В държавна болница няма да ти сложат никаква упокойка ако си без екип.

В Бг тази упойка все още не е така навлязла,както в щатите.В щатите всяка жена ражда с нея.Ако те боли или те е страх от болката,няма нищо лошо да я ползваш.Не е нужно да се правиш на герой и няма нищо лошо или срамно,че ще я ползваш.Но ти сама решаваш.Каквото и да решиш ти пожелавам леко раждане и всичко да е наред.

Първият път раждах без упойка. С лекаря , който ме следеше и водеше раждането проведохме пространна дискусия по темата. Тъй като аз съм с дискови хернии / тогава все още бяха дископатия / ме посъветва да не си правя експерименти със здравето . След това четох доста  какви евентуално може да са последствията от упойката и напълно се отказах. Да, боли. Аз все пак родих бързо - в 9 влязох с 3 см разкритие, в 12 ми сложиха окситоцин , в 14.30 вече бях готова. В стаята, в която ме качиха имаше една жена 6 ден / детето с жълтеница / , която едвам шаваше след епидурална.

Аз бях против и още на консултацията преди раждане в болницата, бях заявила, че не искам, да ама не, раждането се проточи страшно дълго(ден и половина) нито газ(даваха ми да дишам газ, който облекчавал болките), нито масажи(сестра ми правеше масаж), абе нищо не помогна, направо щях да откача, в крайна сметка извикаха анестезиолог, който е един за цяла болница, дойде и каза "идеална е" и ми сложиха епидурална, в Норвегия и да искаш и да не искаш епидурална, ако анестизиолога каже Не, не ти слагат. Веднага ме облекчи, че то не се издържаше, в крайна сметка, си родих под упойка, като студентката (тук те израждат студенти и евентуално, ако има усложнение акушерката се намесва, няма лекари в стаята), та тази студентка си ме напътстваше кога да напъвам и родих много бързо, но преди това, не искам да си спомням

Аз съм против всякакви упойки при раждане - епидурални, спинални, пълни... Вярно, че 7 часа раждане си болеше, но пък се забравя, а ми беше спокойно. Колкото и да е все отива в бебето

Раждах в чужбина, с епидурална. Сложиха я на около 5 см разкритие и по преценка на лекаря я изключиха, малко преди да почнат напъните. За тях бях в кондиция и не бяха обезболени. Попитах защо така, казаха, че такава им била практиката - обезболяват само до постигане на пълно разкритие. За мен това (с упойка) беше по-добрият вариант, тъй като бях с индуцирано раждане заради преносване и болките бяха относително бързи и силни след поставянето на гела.