В смисал живеете ли с хора,които не са ви роднини?
A живяли ли сте?
A живяли ли сте?
- Публикувана: 20 апр. 2006, 14:43 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2006, 11:41 ч.
Живеете ли....
Живаля съм със съквартирантки като студентка в София. Тук-таме може и да е имало търканици, но в крайна сметка и с двете си останахме приятелки и още поддържаме връзка. Много отдавна, като бях дете, с родителите ми деляхме малък апартамент (кухня, спалня и хол) с друго семейство (майка и дъщеря). Ние живeeхме само в хола, но имахме ниша за готвене в коридора 
. Не знам родителите ми как са се чувствали, на мене обаче не ми е правело впечатление, и си бях щастлива като всяко нормално дете. 
. Не знам родителите ми как са се чувствали, на мене обаче не ми е правело впечатление, и си бях щастлива като всяко нормално дете. 
Живяла сьм, да. Когато дойдох тука делихме квартирните с други хора. Така 10 месеца, после и до сега сме си все сами. Имали сме тьркания, не отри4ам 
.Ина4е в Ст. град с гаджето (сега мьж) цели 4етири години сме били и продьлжаваме да бьдем в най добри отношения с мом4ето ськвартирант 
. Убедила сьм се , 4е е до 4овек, не се полу4ава с всеки. На квартира в Младост сьм живяла с една отка4алка, дето рьсеше входната врата с някаква си вода , против уроки 
, на втория месец се махнах....то така деяни ли се... 
.Ина4е в Ст. град с гаджето (сега мьж) цели 4етири години сме били и продьлжаваме да бьдем в най добри отношения с мом4ето ськвартирант . Убедила сьм се , 4е е до 4овек, не се полу4ава с всеки. На квартира в Младост сьм живяла с една отка4алка, дето рьсеше входната врата с някаква си вода , против уроки , на втория месец се махнах....то така деяни ли се...
никога.
освен по лагери , семинари, обучения и тн, но това не е 'живеене'. най-много 20 дни. тва не се брои май.
но сме живели 6 души ( баба, дядо , мама татко , аз и брат ми) до 96та година заедно 3 поколения в 3 стаи. Имам и много хубави спомени, но като цяло си предпочитам да сме отделно и всеки да си знае реда.
освен по лагери , семинари, обучения и тн, но това не е 'живеене'. най-много 20 дни. тва не се брои май.
но сме живели 6 души ( баба, дядо , мама татко , аз и брат ми) до 96та година заедно 3 поколения в 3 стаи. Имам и много хубави спомени, но като цяло си предпочитам да сме отделно и всеки да си знае реда.
Живяла съм със съквартирантки преди да се омъжа- по времето, кгоато бях още студентка.
Имам опит с няколко нации, но единствената, която ми разказа играта беше българка (не казвам, че всички са такива, аз просто явно много лош късмет извадих).
Не си плащаше сметките навреме, накрая и въобще отказа да си плати последния наем, водеше разни изпаднали и съмнителни типове в апартамента, който деляхме и още куп неприятни неща- с една дума ужас!
Слава богу след нея имах съквартирантка полякиня, която ми пооправи вкуса в устата, защото иначе настина много ми се беше събрало с въпросната сънародничка преди нея.
Имам опит с няколко нации, но единствената, която ми разказа играта беше българка (не казвам, че всички са такива, аз просто явно много лош късмет извадих).
Не си плащаше сметките навреме, накрая и въобще отказа да си плати последния наем, водеше разни изпаднали и съмнителни типове в апартамента, който деляхме и още куп неприятни неща- с една дума ужас!
Слава богу след нея имах съквартирантка полякиня, която ми пооправи вкуса в устата, защото иначе настина много ми се беше събрало с въпросната сънародничка преди нея.
Живеем си двамцата, но сме живяли с хора. В началото като дойдохме в Испания, 'добронамерени' българи ни обясниха как докато не си извадим испански резиденции, няма да можем да си наемем самостоятелен апартамент. В хотела ни излизаше доста соленичко и трябваше да отидем да живеем с едно друго семейство. Плащахме наем колкото за самостоятелно студио 
Изкарахме там 3 месеца, докато разберем, че можело да си наемем самостоятелен апартамент
Изкарахме там 3 месеца, докато разберем, че можело да си наемем самостоятелен апартамент 
живеем само по семейному - тримата вкъщи и никога не съм живяла на квартира с други хора. Може да съм много дива (или капризна, или никога да не ми е опирало истински яйце до д-то), но не мога да си представя да деля жилище с чужди хора (а откакто заживях и самостоятелно - и с роднини 
).
).
Като дойдох тук първият път, моя беШе пуснал квартиранти във вси4ки свободни стаи. БеШе някакъв ужасТТТ 
В едната стая живееШе една мизерни4ка от Еквадор ли беШе(неЩо такова), а в другите 2 мом4ета, съЩо не по_малко мизерни от нея. Излудявах с тях, но трябваШе да ги изтрая 2,3 месеца 
Наьправо не сикам да се сеЩам...Аз вървя и 4истя, те след мен серат. 
В едната стая живееШе една мизерни4ка от Еквадор ли беШе(неЩо такова), а в другите 2 мом4ета, съЩо не по_малко мизерни от нея. Излудявах с тях, но трябваШе да ги изтрая 2,3 месеца Наьправо не сикам да се сеЩам...Аз вървя и 4истя, те след мен серат.
Не и дано не ми се налага никога... на мен с роднини няма да ми е хубаво пък какво остава с чужди хора. Представям си го много стресираЩо.
Навремето в наШето градче раzдаваха обЩинските жилиЩа на нуждаеЩи се, обаче иzглежда нуждаеЩите бяха повече от жилиЩата и някои ги раzдаваха по едно на две семейства_те големите апартаменти_2 стаи, кухня и баня, че и да ги делят. Веднъж бяхме в една компания с едно такова семейство и те раzкаzваха колко е неприятно така, никакво лично пространство, обЩа баня, обЩи сметки, а уж си си у дома. Аz не бих иzдържала дълго така, но да не каzвам голяма дума, че всичко става в тоя живот
Навремето в наШето градче раzдаваха обЩинските жилиЩа на нуждаеЩи се, обаче иzглежда нуждаеЩите бяха повече от жилиЩата и някои ги раzдаваха по едно на две семейства_те големите апартаменти_2 стаи, кухня и баня, че и да ги делят
. Веднъж бяхме в една компания с едно такова семейство и те раzкаzваха колко е неприятно така, никакво лично пространство, обЩа баня, обЩи сметки, а уж си си у дома. Аz не бих иzдържала дълго така, но да не каzвам голяма дума, че всичко става в тоя живот Препоръчани теми