Аз съм на 28 г.,а че съм осиновена зная от около 25 год.( МАМА ми е каза когато съм била на около 3год.) Разбрах коя ми е кръвната майка преди 8 год. На всичко отгоре ТЯ се оказа наша роднина. Та от тогава не спирам да си мисля "Дали поне веднъж се е сетила за мен през тези години?" .ТАТЕ почина преди 17 г.,а Мама почина миналата година и аз събрах сили и помолих моя близка да Й се обади, като си мислех,че трябва да дойде на Погребението поне от благодарност към МАМА , че все пак Й е подсигурила спокойствие(друго си е да знаеш къде се намира изоставеното ти дете).......... Познахте, ТЯ не дойде! Пък и за какво ли трябваше да идва?! Сигурно и на НЕЯ не и е леко, но аз не искам нищо от нея.... Искам да знам ,че някой, някъде, от време- навреме се сеща за мен! Просто знак. Някакъв съвсем незабележим за ДРУГИТЕ знак!!!!! Аз също съм майка........
- Публикувана: 20 апр. 2006, 11:27 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2006, 08:04 ч.
Дали се сеща за мен поне на Рождения ми ден?
Мила Радмила,
Със сигурност биологичната ти майка се сеща за теб ПОНЕ на рождения ти ден и не само тогава... Не прави заключения от факта, че не е дошла на погребението на майка ти - за това се изисква много смелост, на която тя вероятно не е била готова. Да се покаже пред всички, да се изправи пред изпълнените с упрек и обвинение погледи, да отговаря на въпроси, на които едва ли знае отговора, да понесе стигмата, с която обществото заклеймява майките, изоставили децата си.
Ще ти пиша на лични съобщения.
Със сигурност биологичната ти майка се сеща за теб ПОНЕ на рождения ти ден и не само тогава... Не прави заключения от факта, че не е дошла на погребението на майка ти - за това се изисква много смелост, на която тя вероятно не е била готова. Да се покаже пред всички, да се изправи пред изпълнените с упрек и обвинение погледи, да отговаря на въпроси, на които едва ли знае отговора, да понесе стигмата, с която обществото заклеймява майките, изоставили децата си.
Ще ти пиша на лични съобщения.
щом се е погрижила да си при нейни роднини - надали е такава безотговорница като повечето дето мятат децата си без право на осиновяване. надил случайно си попаднала при нейни/твои/ роднини. не знам дали да я оправдавам, но поне за нещо се е погрижила.
а дали се сещо.. ми сеща се. но с какви чувства?
искам само да ти пожелая да си силна и смела и да не ти се налага да разичташ на НЕЯ, защото няма смисъл. а че се сеща - бъди сигурна, то икрава да си - сигурно се сещаш! виж за жалост това не е гарант, че би могла някой ден да е нещо повече от далечна роднина за теб.
Но пък и има надежда - сега след като твоите баща и майка са починали - може пък да се престраши да те види някой ден.
а дали се сещо.. ми сеща се. но с какви чувства?
искам само да ти пожелая да си силна и смела и да не ти се налага да разичташ на НЕЯ, защото няма смисъл. а че се сеща - бъди сигурна, то икрава да си - сигурно се сещаш! виж за жалост това не е гарант, че би могла някой ден да е нещо повече от далечна роднина за теб.
Но пък и има надежда - сега след като твоите баща и майка са починали - може пък да се престраши да те види някой ден.
Много тъжна история.
По начина по който пишеш за родитетелите си, мисля, че са се отнасяли с теб като с принцеса.Добре, че поне си попаднала на добри хора.А както казва и Catnadeel, щом родната ти майка се е погрижила да останеш при роднини или наистина и е било трудно да вземе това решение или пък приемните ти родители са истински Хора.
Пожелавам ти много щастие и късмет в живота!
По начина по който пишеш за родитетелите си, мисля, че са се отнасяли с теб като с принцеса.Добре, че поне си попаднала на добри хора.А както казва и Catnadeel, щом родната ти майка се е погрижила да останеш при роднини или наистина и е било трудно да вземе това решение или пък приемните ти родители са истински Хора.
Пожелавам ти много щастие и късмет в живота!
Мила Радмила,
моето мнение е по-различно. Можеше да ти даде този знак, от който имаш нужда, особено след като родителите ти са починали. Можеше да намери начин, след като ти си я поканила на погребението, ако не дойде, поне да ти се обади. Вероятно се сеща за теб и то не само на рожденния ти ден. Но има хора, които причиняват болка с бездействието си, с мълчанието си, зад което се прикриват. Тези хора са много "интересни", дори "мистични" и затова им помага мълчанието им. И ние останалите непрекъснато търсим оправдание за техните постъпки, за тяхното бездействие, когато според нас е съвсем логично да направят нещо, или за тяхното мълчание. Но мълчанието не винаги е злато.
Бъди здрава, радвай се на детенцето си и не я съди.
моето мнение е по-различно. Можеше да ти даде този знак, от който имаш нужда, особено след като родителите ти са починали. Можеше да намери начин, след като ти си я поканила на погребението, ако не дойде, поне да ти се обади. Вероятно се сеща за теб и то не само на рожденния ти ден. Но има хора, които причиняват болка с бездействието си, с мълчанието си, зад което се прикриват. Тези хора са много "интересни", дори "мистични" и затова им помага мълчанието им. И ние останалите непрекъснато търсим оправдание за техните постъпки, за тяхното бездействие, когато според нас е съвсем логично да направят нещо, или за тяхното мълчание. Но мълчанието не винаги е злато.
Бъди здрава, радвай се на детенцето си и не я съди.
Това да дадеш детето при близки роднини е хем благородно,хем много трудно.Аз пък веднага се сещам за осиновителите-лека им пръст.И на тях не им е било лесно...БМ близо до теб ,а ти гледаш нейното дете и не се знае дали няма да си го поиска и да обърка живота им.Ти как разбра?Питам,защото не е изключено БМ да е дала обещание да не се доближава до теб,и сега да продължава да го спазва.Ако е така, ще и трябва време.Дай и го.Лошо няма да подържате връзка.Най-великото на този свят е да простиш.
Сигурно се сеща,няма начин да го забравя този хем хубав хем тъжен за нея ден-денят на твоето раждане!Ти си направила първата крачка към биологичната си майка,щом не се е отзовала значи си има своите причини!Не и е леко!Опитай пак,покани я на гости 
но недойде ли неправи по-вече опити за близост!Хубаво е,че те е дала на близки хора,но...какъв живот е бил нейният...ужас..да си виждаш детето и да не можеш да го гушнеш..да го докоснеш..да му избършиш сълзите като плаче.. избора си е бил нейният някога!Ако дойде да се видите-ПРОСТИ и!
но недойде ли неправи по-вече опити за близост!Хубаво е,че те е дала на близки хора,но...какъв живот е бил нейният...ужас..да си виждаш детето и да не можеш да го гушнеш..да го докоснеш..да му избършиш сълзите като плаче.. избора си е бил нейният някога!Ако дойде да се видите-ПРОСТИ и! 
Някога в един друг живот,едно момиче роди дете.И го изостави. Никога не забрави.Днес това дете стана на 17.Честит рожден ден,моя болка.Желая ти ,цялото щастие във вселената. 
Гери...не знам какво да ти кажа, не знам какво изпитваш, просто четейки постинга ти ми се прииска да те прегърна
