Как да помогна на мъжът си ?

Да, пиши когато можеш.
 

Здравейте.

Днес мислих и премислих всичко , което ме посъветвахте. 

Потърсих доколкото мога информация и ето казвам до какви изводи стигнах.

Относно реконструкция на пенис.

Намерих един сайт за пластична хирургия където цената за удължаване беше 2600 евро. Не вярвам да има възможност по здравна каса, а и мисля без да съм сигурна, че става дума за здрав орган. За вече ампутиран сигурно е двойно и тройно. Не ни е във възможностите.

Резултатите от интернет за трансплантация на пенис са още по обезнадеждаващи. Споменава се че първата е направена съвсем скоро от 12 хирурзи и са я подготвяли 3 години. След това , което преживахме в нашите болници не мисля, че някой изобщо прави нещо подобно.

Относно среща с психолог.

Най-трудно ще е да му кажа, че отивам при такъв. Да не говорим , че и да скрия рано или късно ще научи защото нали и там ще има някакво заплащане, а ползваме една банкова сметка. Като време също ще ми е трудно да намеря.

Мисля обаче, че ще се справя и сама.

Вчера вечерта например спах като никога спокойно цяла нощ. Не ми се беше случвало от времето , когато съпругът ми беше здрав. Явно като споделих и намерих разбиране ми е олекнало макар че не съм си давала сметка за това.

Вече благодарих но пак ще ги кажа.

Благодаря на всички за разбирането.

Няма да спра до тук. Мисля да поговоря с мъжът си по някои въпроси. Знам, че ще е труден разговор но ще го направя.

Явно друг начин няма да разбера мислите му. Дано да не стане по- лошо.

Ако имате някакви други идеи бих се радвала да ги прочета.

Сама виждаш - споделянето помага.
Представи си ако го правиш с добър специалист.
Струва си, повярвай.  

Колкото до хирургията - консултация трябва, не интернет мнения. Има варианти за плащане на части и тн.

Помага. Много помага.

След малко ни идват гости. Утре ще съм тук.

Приятна вечер. 

Не се обиждай, но това са оправдания. Заложено е съвместното ви бъдеще заедно, а ти се притесняваш, че той щял да научи. И какво? По-зле ли ще стане от сега? Можеш да скриеш, ако решиш, а относно плащането - винаги можеш да отделиш сума от домакинските разходи или от твои лични и да я заплатиш. Колко струва една консултация с психолог? Едва ли е стотици лева. След първата, ако прецениш, че ще има полза и искаш да продължиш, тогава го поставяш пред свършен факт, защото наистина последващите разходи за специалист вече няма как да се скрият.

И не, сама едва ли ще се справиш. Но ти си знаеш. Това дотук беше лично мое мнение.

В "белите" държави има консултации с психолог за близки на болните.Без значение от заболяването.
Да ги "научат" как да приемат болестта на другия, как да му говорят, как да се справят с "капризите" и психиката на болния.
На теб ти трябва точно това-някой да ти каже как да подхождаш към мъжа си, да ти обясни защо той се държи "така или иначе", да ти даде съвет/мнение по въпроси, които те вълнуват и не можеш да обсъдиш на този етап с мъжа си.
Ако ти си адекватна на ситуацията, много по-лесно ще намериш път към съпруга си.

Не търся опрвадание.

Реших го вече за психолога. Ще го направя, но само след като му кажа.

Не е само до парите.

Трябва да знае мъжът ми защото до освен това, че попитах тук нищо друго не съм правила зад гърба му през целия ни съвместен живот.

Мъж ми е. Ще намеря удобен момент и начин да му го кажа.

Не знам как е в другите държави.

Предполагам че освен консултация с психолози лекарите следят и за възстановяването на собствените си пациенти.
Също така не ги подлагат на прегледи пред другите болни и посетителите, уважават ги и пазят достойнството им.

Само предполагам. Не знам със сигурност. За тук обаче нищо от горното не важи. Тук си никой. Предмет.
 
Здравно осигурен си, влизаш в държавна болница и ти казват, че освен направление трябва да платиш 300 лева за екип, 100 лева за стая, и да си носиш даже тоалетна хартия.

Жалко, но е така.

KZ78, реконструкцията на пенис е възможна и се извършва по клинична пътека 82, т.е. заплаща се от здравната каса. Не знам защо не сте уведомени за тази възможност.
Не съм мъж, жена съм, също както и ти. Само си представи за момент, че тази диагноза ти я бяха поставили на теб, в резултат на което се разделяш с двете си гърди и матката. Имаш вече деца, но би ли отишла на плаж, на басейн? Как би се чувствала, когато той посегне да те погали?
Точно заради психическата травма вече не само се препоръчва реконструкция на гърдите, но го правят по време на самата ампутация или скоро след това / поне навън/.
Затрупването с работа е неговият начин да не мисли за това, което го е сполетяло. Гледа си семейството, но сигурно му се иска, ако може да избяга някъде, далеч от всичко.

Обезателно проучи въпроса с реконструкцията. Само това ще му помогне да се възстанови психически и да си върне самочувствието и достойнството. За психолога добре са те посъветвали, намери начин да го убедиш, но и той е прав, че не става при всеки. Трябва да има опит с такива пациенти, напр. болничен психолог. Не знам откъде сте, но от това, което споменаваш за болницата май сте го оперирали в глухата провинция. Вървете в София.

В София се оперира. 

Иначе живем в провинцията да.

Май трябваше да отидем в Пловдив, но станалото станало.

Снощи проведохме един дълъг, тежък, но много полезен за мен разговор.

Почти на всички въпроси се намери отговор и почти същото което казваш ти.

На психолог пак отказа да отиде, но аз ще отида.

Мислила съм и за това. В смисъл на мен да ми се беше случио. Честно мисля, че нямаше да се справя.
Притъмнява ми само като си помисля.

Инче не знам дали си попадала в състояние да имаш нужда от операция. Дано никога не попадаш но
където и да отидохме никой не казва повече от това, което е негова работа. В смисъл казват "ампутация" и нищо повече.

Това психолог, това реконструкция го научих от тук. Ще проуча доколкото е възможно.

Два пъти съм раждала. Слава на бога при мен нямаше проблеми, но и там беше така.

Никой нищо не казва кое и как. Само ако трябва да се носи нещо или да се плаща вече си казват.
Трябва човек да е грамотен медицински за да знае кое и как може.

Иначе май не става. Не съм чувала и за консултанти по подобни въпроси. Може и да има, но не знам.

Като отида при психолога ще видя какво ще стане.

Дай боже да всички и семействата ви да сте живи и здрави.

Браво на теб за силата на духа ти. Започни от психолога, нататък нещата вярвам сами ще се наредят. Успех!

Благодаря ти.

Станах силна. То накъде иначе. Ако лудна кой ще гледа децата ми.

Ако знаеш за колко неща съм преосмислила през това време изобщо няма да мислиш, че съм силна.

Само като си помисля какви гевезлъци съм правила.

Kато е искал да излиза с приятели или колеги никога не го пусках сам.

Ама ревнива бях. Страх ме беше защото си ми е симпатяга. Глупачка съм била.

Боже, дано никога да не причинявате на мъжете си това, което аз съм правила.

Все ми се иска да стане като преди, но като си помисля пък аз за какви никакви неща съм се ядосвала и за какви неща съм му правила проблеми вече не знам дали преди е било по-добре за мен или за него.

Ама назад няма връщане.

Ще се наредят нещата по един или друг начин. Няма накъде. Само да ми е жив и здрав. 

Друго не искам.

 

Не се обвинявай,аз мисля,че си прекрасна съпруга. 

Благодаря. Дано е така.

А разбрах, че мъжът ми мисли много за мен.

Знаеш ли какво ми каза по време на онзи разговор.

Знам , че ти е трудно вика. Ако искаш намери си някой за секс. Само децата и клюкарките да не разбират.
От мен проблем няма да имаш.

Още не мога да повярвам , че съм го чула.

Нямам никакво намерение да търся. Секса не ми е залипсвал.

Ама това, че го каза мъжът ми не мога да не го оценя колко мисли за мен.

Кой мъж ще го каже това ?

Ох защо човек не цени нещата като ги има, а чак като ги загуби ?

Съжалявам ако ви товаря с безумни мисли, но няма с кой да споделя.

Извинете ме. 

Аз просто не знам какво да ти кажа,иначе те чета от началото,това е форум - няма кой да натовариш - най много наистина на теб да ти олекне.

Направо не искам да си представям на него какво му е,но и на теб никак не ти е лесно. Ама наистина нямам думи. 

То и аз нямам вече.

Какво му е пък и аз не мога да кажа. След онзи разговор взе мелко по малко да се отпуска. Да споделя. Не че  ми е по-добре, нопоне малко открехна какво му е на душата.

Никой не заслужава подобно нещо. Защо господ му прати това не знам.