Публикувана: 14 апр. 2006, 13:26 ч.
Последно мнение: 15 апр. 2006, 16:29 ч.

Как да превъзмогна страха?

2 164
30
1

14 апр. 2006, 13:26 ч.

Far away from here...
Мнения: 1 305

Обръщам се към всички настоящи и бъдещи мами,които биха могли да ми помогнат със съвет...
С приятеля ми живеем заедно от 4 години,преди година сключихме брак.
Искам бебче повече от всичко,плануваме да започнем с опитите през лятото...
Проблемът е,че и двамата с "таткото" се страхуваме-той от отговорността,а аз от това,че няма да се справя с промените в тялото ми и най-вече със самото раждане.Колкото и смешно и глупаво да звучи...
Постепенно разговорите за това се превръщат в неприятна тема,вместо в нетърпеливо очакване?Означва ли това,че не сме готови?И кога човек разбира,че е готов за това?
Кажете ми как да превъзмогна страха?
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Искам най-сърдечно да благодаря на всички,които ми отговориха,било,за да ме разкритикуват като "суетна" и "неподготвена",било,за да ме подкрепят с уверението,че страховете не са нещо необичайно в предприемането на такава важна стъпка напред bowuu

Сега се чувствам много по-силна и смела,радвам се,че в България има такива интелигентни,откровени,"истински" мами...Ами,дано скоро и аз стана такава,още веднъж-благодаря bouquet

Последна редакция: пн, 17 апр 2006, 10:29 от Viktoria_26

# 1 14 апр. 2006, 13:33 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Наистина звучи смешно и глупаво!Ако самата ТИ искаш бебе, то промените ти в тялото няма да са на преден план!И как няма да се справиш с раждането, коя бременна жена не е родила Shocked

Извини ме, но това са глезотийки според мен!

Цитат на: Viktoria_26 в пт, 14 апр 2006, 13:26

Означва ли това,че не сме готови?

Означава, да!

# 2 14 апр. 2006, 13:40 ч.

София
Мнения: 3 064

И аз мисля, че това означава. Може би сте много млади още? Макар че народът е казал, че "За раждане и за смърт подходящ момент няма".

Все пак, ако те тормозят промените в тялото, май наистина не си готова за това.

# 3 14 апр. 2006, 13:43 ч.

Варна
Мнения: 10 493

И аз имах доста страхове преди да родя,но те бяха от рода "ще бъда ли добра майка,ше мога ли добре да си гледам детето" все от тоя род.Нормално е да се притесняваш от раждането,всеки го е страх.Също е нормално да се притеснява и мъжа ти наистина е голяма отговорност,особено финансова,а все пак от него най-вече това се очаква.Е това за промените в тялото малко не го разбирам ама ти си знаеш.

# 4 14 апр. 2006, 13:44 ч.

Мнения: 4 064

Страхуваш се от неизвестното, така разбирам аз. Много исках бебче, не стана от първия път, тъгувах първите месеци, че не се получава, чак почти във фикс идея се беше превърнало това желание. Въпреки това, когато видях двете чертички се почуствах объркана, обзе ме страх, но и трепет по неизвестното. До няколко дни избледня това чуство, но покрай очакването понякога се прокрадваше и този (сладък) страх от неизвестното. Напълно готова не съм се чуствала преди това, най-малко от факта, че по описание на приятелки никога не можеш да усетиш истинската радост, но и отговорност да си майка. Разбираш го, когато станеш такава.

Не искам да влизаме в спор, но страхът от промените в тялото невинаги са свързани с някаква излишна суета от наедряване например.
Аз имам астма и откато съм се замислила за бебе, винаги съм се притеснявала как хормоналните промени ще се отразят върху този ми проблем, най-вече да не се усложнят нещата и да не повлияят по негативен начин на детето.

# 5 14 апр. 2006, 14:04 ч.

Мнения: 474

На_вас_май_още_ви_се_живее_безгрижния_живот_на_хора
без_ангажименти,а? Simple Smile

За_да_стигате_до_такива_дискусии_и_чак_да_ви_става_неприятна
темата...
Когато_забременееш_промените_си_идват_последователно_и_
ти_започваш_да_ги_очакваш_по-скоро_нетърпеливо,отколкото
да_искаш_да_не_ти_се_случват...А_неприятните_неща,които
ти_се_случват_с_организма...ами_те_се_приемат_също_естествено,
защото_усещаш_смисъла_им,който_те_рита_в_корема.
Като_забременееш_започваш_да_имаш_друг_приоритет,който_
вече_не_си_ти,а_бебето.Твоите_желания_изведнъж_стават_през
погледа_на_това,дали_на_бебето_му_е_добре.
Та,в_тази_връзка-явно_нещо_преигравате_с_мъжа_ти_ситуацията.
Само_те_съветвам_нещо_от_личен_опит-ние_се_наживяхме_с_
мъжа_ми_и_все_отлагахме,а_после_като_казахме-хаиде_сега_бебе,то_не_стана_зели_2_години_без_да_имаме_
здравословни_проблеми...Та_вместо_по_план... Simple Smile

# 6 14 апр. 2006, 14:14 ч.

Мнения: 144

Цитат на: martea в пт, 14 апр 2006, 13:44

Подкрепям това мнение. Страхът от настъпващата промяна, от отговорността която предстои, според мен е нещо нормално за всяко рационално мислещо човешко същество. Ще го има, ще изчезва, после пак ще се появява, ще родиш и отново ще го има - по всякакви поводи: аз добра майка ли съм, справям ли се, ще се справя ли; много ли ще надебелея и как ще се възстановя; как ще се държи таткото, ще помага ли или детето ще е само мой ангажимент, къде е личното ми пространство.... и ред други. Поне при мен беше така. Simple Smile

Вярвай нормално е такава сериозна промяна да предизвиква такива големи "страхове". Най-важното е, че резултата си заслужава на 100 %.
Ще превъзмогнеш страха, като приемеш, че е нормално и "здравословно" да се боиш.

Успех! bouquet

# 7 14 апр. 2006, 14:16 ч.

В лудницата на 2-рия етаж.
Мнения: 2 026

Седнете двамата с мъжа ти и преценете всички плюсове и минуси за момента,обсъдете какво може да жертвате и от какво да се откажете в името на едно бебе,защото то ще промени изцяло живота ви,но именно в това е смисъла.Явно още не сте готови,иначе нямаше да си задавате подобни въпроси.За промените в тялото всяка жена се притеснава малко или много,но като усетиш малкото човече вътре в теб,разбираш,че това е вече без значение.С повечко упоритост отново ще си възстановиш фигурата.Успех !

# 8 14 апр. 2006, 14:16 ч.

Мнения: 4 546

и ние сме горе-долу така. заедно сме от 6 години, живеем заедно от 1. мен също ме е страх. и от неизвестното, и от промените в тялото...мисля, че въпреки страхът и двамата сме готови. просто колкото повече мислим, толкова повече страх ни хваща - отговорности, промени и прочее.
не мисля, че ако те е страх от промените в тялото ти, това са глезотии.

# 9 14 апр. 2006, 14:21 ч.

Мнения: 4 406

вие определено не сте готови да станете родители. ако те притеснява че ще загубиш тънката талия, съвсем пък не си готова. бременните са мили с това, че са с издуто коремче и красотата струи от тях, независимо колко се е разпънала талията

# 10 14 апр. 2006, 14:27 ч.

Мнения: 532

Съдейки по моите чувства, когато исках да забременея, сълзите, които пролях, когато спонтанно абортирах и радостта, която изпитвах при всяка една бременост, при вас не изглежда да сте готови за такова събитие.
А може би "Страх" не е точната дума, специално за половинката ти, а наличие на отговорност. Това си е създаване на нов живот.
За това, че се притесняваш от промените в тялото и самото раждане, си е нещо нормално. и аз съм се страхувала Shocked

# 11 14 апр. 2006, 15:33 ч.

Мнения: 1 045

При нас бременността ми дойде малко неочаквано, но когато тати видя двете лентички беше по- сигурен от всякога, че иска това бебче. А преди това и той беше казвал, че не е готов още за такава стъпка.
Според мен веднага щом разбереш, че чакаш малкия човек и ти и таткото няма и да помислите за нещата,които до сега са ви се въртели в главите. Лошите мисли ще отлетят веднага!!!

# 12 14 апр. 2006, 15:42 ч.

Мнения: 1 202

Цитат на: tedy84 в пт, 14 апр 2006, 15:33

При нас бременността ми дойде малко неочаквано, но когато тати видя двете лентички беше по- сигурен от всякога, че иска това бебче.

И при нас беше така защото и аз не се чувствах/срахувах/ готова да бъда родител.Но се научаваш да бъдеш родител с времето и да се справяш с отговорността.

# 13 14 апр. 2006, 15:52 ч.

Мнения: 357

При нас имаше проблем със забременяването и въпреки това винаги съм изпитвала страх - от раждането,от това дали всичко ще е наред с бебето, от промените , които ще настъпят в живота ни и още ме е страх, не мога да кажа , че съм го преодоляла. Просто според мен има различен тип хора, едни се замислят прекалено много и то не защото се глезат. Мъжът ми също споделя , че често се пита дали ще бъде добър баща, ще се справиме ли и си задава тези въпроси не защото не иска деца и не е готов , а защото е отговорен.

# 14 14 апр. 2006, 16:14 ч.

Мнения: 601

Не не означава,че не сте готови.Ако някой ми каже ,че не се е страхувал и не го е мислил,няма да му повярвам.Това може само да говори,че сте отговорни и сериозно обмисляте нещата,но не че не сте готови Naughty

Само където много го мислите и ги усложнявате.
Смело напред ,ще се справите щом се обичате Peace

Препоръчани теми

Въпроси, свързани с първо раждане

Пол на БХС

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

220
Бъдещи майки

За секциото с любов ♡

4 123
Бъдещи майки

Причина:

Причина: