Положителните страни на проблемното забременяване

  • 1 189
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 497
То малко като черен хумор ще прозвучи, но все пак нека да ги изброим:

1.Никога до края на живота си няма да се тревожим "дали ще ни дойде".

2. Можем да правим секс без протекция и да се ползваме от билогичното обогатяване колкото ни се иска.

3. Помислете си само колко пари се спестяват от презерватив!

4. Никога няма да сме с 20 кг, по-дебели.

 Допълвайте....

# 1
  • Мнения: 4 068
Аз без да се майтапя ще споделя коя според мен е положителната страна на проблемното забременяване.
Имам няколко приятелски семейства,които са се оженили и хоп веднага бебе.Живеят си живота и в един момент се оказва,че когато останат сами нямат за какво да си говорят и с какво общо занимание да си уплътняват времето.
Ето това при всички нас няма как да се случи.Понеже ние сме свикнали да живеем и само двамата.Имаме общи занимания и теми на разговор,които не са свързани само с детето.И някога,когато вече сме майки и примерно децата ни отидат студенти няма изведнъж живота ни да ни се стори празен,защото нямаме какво да си кажем с човека до нас.
Така аз виждам нещата.Не знам дали успях да го обясня разбираемо,но дано ви е станало ясно какво имам предвид.

# 2
  • Мнения: 1 497
Да, много е разбираемо и е супер. То аз по принцип съм на мнение, че хубав брак става само между хора, които са самодостатъчни ......
Значи става:


5. Имаме общи интереси, които ни обогатяват като личности и не са свързани с деца.

# 3
  • София
  • Мнения: 7 242
И ака дай боже чудото стане, много добре оценяваме какво имаме и се "възползваме" максимално от него, за разлика от някои при които нещата са станали без да искат или от раз...

# 4
  • Мнения: 2 489
И аз това му казвам на моя любим, защото ние започнахме с бебеправенето от самото начало - "може би е грехота да се говори така, но може би е по-добре, че не стана толкова бързо, защото може би щяхме да се разделим, защото не се познаваме достатъчно и ще изглежда така сякаш само бебето ни свързва"
Сега след 5 години съжителство си знаем и кътните зъби и е сто пъти по-хубаво!
Моите проблеми са ни сближили страшно много и аз имам доказателство, че той ме обича страшно много - предложи ми да се оженим някъде на 4-тата година след нуеспешните опити.
А съм сигурна, че има много мъже, които биха избягали...
Освен това познавам много жени, за които бремеността е била период на тотално объркване, последваща следродилна депресия.
Просто за добро или за лошо съм осъзнала какво би означавало едно дете за мен, докато много жени не оценяват достатъчно какво им се случва!
Аз няма да съм от тези жени, които се оплакват колко е трудно гледането на бебе, как няма никой да ми помага!
Мъжът ми твърди, че аз със сигурност няма да съм от тези със следродилна депресия, а напротив - следродилна еуфория!

# 5
  • Мнения: 508
Ммого е вярно това което си написала Renci Neutral Face

# 6
  • София
  • Мнения: 2 686
Страхотни сте, момичета!!!
Не се бях замисляла от тази гледна точка.

Бих добавила, че дълго-чаканото бебе ще е наистина желано, очаквано с огромно нетърпение и радост, и обичано повече от всичко на света.

# 7
  • Враца
  • Мнения: 5 185
За мен единственото май положително нещо е, че някак си това ни сближи още повече със съпруга ми, открихме някои нови страни от характерите си и мисля, че го обичам даже повече Rolling Eyes  Rolling Eyes  Rolling Eyes .
Може да се приема като тест за една връзка, но бих искала да има по-малко двойки подложени на този тест.
Малко в страни- не ви ли притеснява, че всички тези така желани бебета ще станат и много глезени?  Хващам се за думите на Тинтири Confused:  Confused:  Confused:  Confused:

# 8
  • Мнения: 4 399
Цитат на: wa_wa

Малко в страни- не ви ли притеснява, че всички тези така желани бебета ще станат и много глезени?  Хващам се за думите на Тинтири Confused:  Confused:  Confused:  Confused:



Може и да станат. Аз имах една колежка в университета, нея я бяха правили дълго време. Тя го обясняваше на всеки и казваше Че тя е нещо много специално и нея родителите и я обиЧат повеЧе отколкото нас ни обиЧат нашите родители. ОткаЧена работа! Но най-нелепото беше Че тя до такава степен се изживяваше като нещо много специално, защото явно вкъши са гледали на нея по такъв наЧин, Че вярваше Че и ние трябва да я имаме за много специална. Или с една дума от прекалено много обиЧ, беше станала един съвършен егоист. Тъй Че не е проста работа и гледането на такива деца, но както Често казвам, проблемите се решават един по един, нека първо да ги направиме (децата).  Wink

# 9
  • Мнения: 4 399
ПовеЧето неща които сте казали просто не се отнасят до нас. Ние бяхме заедно 2.5 години преди да се оженим, а след това бяхме женени 4 години когато решихме да запоЧнем с бебеправенето, та сме минали през доста заедно и само двамата. И сега мисля да измисля нещо. Единственото за което се сещам е Че всиЧко това ме науЧи Че не можем да контролираме живота си. А също Че нещата които ни се струва Че никога няма да ни се слуЧат на нас, могат и да ни се слуЧат. Но не съм сигурна дали тия уроци са наистина нещо положително...

# 10
  • Мнения: 1 497
Много даже си е положителен житейския урок да не мислим за специални и да сме смирени и благодарни, когато се случи нещо хубаво.

# 11
  • Мнения: 948
Много се чудех дали да се включа в темата...но не се стърпях Embarassed
За мен този проблем освен психическата травма, която никога няма да се излекува, донесе и много положителни неща.
* по- силни сме психически
* по- лесно признаваме проблемите и неудачите
* стотици пъти сме по- образовани от заобикалящите ни хора по отношение на Ж и М полова система, зачеване, проблеми и т.н. Това ме прави горда и с едни гърди напред.
* определено сме едно цяло; решаваме всички проблеми заедно без да премълчаваме или крием нещо
* наживяхме се откъм купони, морета, партита, клубове, пиянски изпълнения и щури постъпки Wink

Засега това се сещам. Има нещо, за което сигурно не сте се замисляли, но мен ме гложди от скоро. Както всички вас и аз отнасям предимството на проблемното забременяване основно към взаимоотношенията с мъжа. Добре обаче така е доста години( поне при нас) и сега след като постигнахме целта- бебето, се притеснявам дали това няма да развали нашите взаимоотношения по някакъв начин. Вече имаме изграден начин на живот, изградени навици...всичко..и изведнъж ще се появи бебе. Дали това няма да отдалечи съпруга ми? Ще успея ли да направя така, че да не се чувства по- малко обичан? Незнам дали ще се получи. Не съм сигурна, че ще успея да се справя.
На всички ви желая от сърце съвсем скоро да имате поне по едно сладко бебче! Ще се получи, сигурна съм. Обаче от сега говорете с мъжа си за това, как ще стоят нещата при появата на третия член от семейството. Подгответе го психически. Няма мъж, който да предполага какво ще се случи и че няма да бъде номер 1 всяка вечер. Няма да се обсъждат неговите проблеми, как се чувства, да го галят, обичат..глезят с малки изненадки...Няма да има всичките тези положителни черти за вас двамата или поне за известно време.
Дано не ви отегчих, не ви досадих или изнервих ...но имах какво да ви кажа и го направих. Извинете ме, ако съм била не на място.

# 12
  • Мнения: 4 068
Ама как не на място бе?
Та то е толкова правилно казано.
Имам чувството,че си описала точно моите чувства.
Аз ужасно се страхувам от промените,които ще настъпят при появата на едно бебе.
Дали ще се справя?Дали мъж ми ще преодолее факта,че вече не е на първо място?Дали много ще се измени живота ни?
Страшно много въпроси и страхове се блъскат в мен,но.......със всеки един от тях желанието за бебе става все по-силно.
Просто най-много ме е страх от факта,че във всяка една връзка идва момент когато трябва да се появи дете иначе тя се изчерпва.От това изпитвам ужас направо.
Ето признах си.
Наистина си е страшничко.

Общи условия

Активация на акаунт