Напуснах го правилно ли постъпвам

  • 9 831
  • 61
  •   1
Отговори
  • Мнения: 18
Здравейте,
незнам дали трябва точно в тази тема да пиша и, ако не трябва да е тук се извинявам предварително. Имам следния проблем. Всичко почна от преди една година. Омъжена съм от 4 години. И има прекрасно дете на 3,5 г. Моя мъж беше много добър преди да се роди Божидара, след като тя се роди и трябваше да се полагат много грижи за нея той винаги беше изморен, тя се опитваше да ходи него го болеше кръста и не можеше да я води. Стана на годинака и аз се върнах на работа почнаха да растят зъби по цели нощи не спях и я носех на ръце той не ставаше и даже почваха едни скандали как не може да се доспива. Тя стана на две тръгна на ясла и почна да става изнервена. Той почна всяка вече да крещи по нея да я гони в другата стая почна да я удара по често. Почна да ме обвинява че аз съм виновна за всичко нея я наричаше лигла, обиждаше ни и двете. Тя почна като го види да го гони да му казва да се маха, че не го обича когато го видеше я беше страх от него. в последната една година най-важното беше бирата цигарите и мачовете. На мен ми писна събрах багажа и си тръгнах. Той сега казва, че много съжалява, но аз не виждам никаква промяна даже продължаваме да се караме по телефона или когато се видим. Моля помогнете кажете дали съм постъпила правилно затова че се изнесох детето стана по спокойна не реве не се тръшка вече. И когато го види даже не го гони. Но пък когато се само двете въобще не се сеща да пита за него. Предварително Благодаря!

# 1
  • с трима мъже :)
  • Мнения: 2 732
Мишле, очевидно си разстроена, но на твое място не бих питала в БГ мама дали съм постъпила правилно. Това е твое лично решение, ти най-добре познаваш обстановката, през която си преминала. Важно е само да си сигурна в себе си, да си отговорна и да гледаш детето добре. Отговорите сами ще ти дойдат.  Peace
Успех!

# 2
  • Мнения: 46 437
Щом сама казваш, че не се е променил, значи си постъпила правилно. Никое дете не заслужава да расте в подобна среда.

# 3
  • София
  • Мнения: 618
Дали си постъпила правилно или не- трудно може да се даде еднозначен отговор. Има мъже, които са такива егоисти. Всичко е хубаво, докато са на първо място. Измести ли ги бебето от челната позиция, стават нервни, груби. Според мен, детето не трябва да расте сред крясъци и обиди и недай си боже и шамари. След  като не усеща липсата на баща си, а и бащата не прави нищо за промяна на ситуацията, значи си постъпила правилно. Има ситуации, при  които трябва да се предпази детето от травми.

# 4
  • Мнения: 1 698
Съпругът ти търси ли да се съберете отново? Пишеш, че нищо не е променил в навиците си, а мислиш ли, че е готов на промяна заради вас?

# 5
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Много добре си направила.Браво.Отървала си се от един ненормалник.

# 6
  • Мнения: 6 871
Хората не се променят. Изключително рядко явление е човек да се промени из основи. В този ред на мисли ако без него се чувстваш по-добре то да, постъпката ти е правилна.
Всички мъже го играят това аз ще се променя, върни се, бла бла. Ако не се получава обикновено следват и заплахи, че ще ти вземат детето. Стандартни неща са това.

# 7
  • Мнения: 2 237
Реално, имаш само два разумни варианта: събирте се и започвате да ходите на терапия (или само той), за да си сигурна, че няма да ви пребие и двете някой ден; не се събирате и продължаваш напред. Това само ти можеш да решиш.

Надявам се, ти е ясно, че, ако знаеш, че бащата бие дъщеричката, но не и предоставиш спокойна среда и по този начин не я защитиш от него, също носиш вина.  Peace

# 8
  • Мнения: 2 450
Съвсем правилно си постъпила, браво. Само така.

# 9
  • Мнения: 2 850
Авторката е избрала да попита в Бг Мама, та от Бг Мама ще й отговоря, пък тя какво ще прави вече си е нейна работа.
За мен на първо място е детето ми. Ако някой незаслужено го нагрубява, крещи му,разстройва го и го потиска, ще ннаправя всичко, за да го отделя от този човек.  Хич няма да ми пука от какво е изнервен, с алкохол ли прекалява, мисли ли детето за глезено. Никой няма да ми тормози детето, ако ще да е баща му.
Щом си го напуснала, значи не си жена, склонна да търпи подобно поведение, да го оправдава и приема. Според мен той няма да се промени и даже сега и да започне да се държи добре, за да те прикотка да се върнеш. После пак старата песен на нов глас. Аз не бих се върнала, за да опитвам пак, моят опит ми е показал, че счупеното не се лепи. Хората създават семейство, в което да чувстват сигурност и любов, да дадат и на децата си това усещане. За какво му е на някой живот сред напрежение и тормоз от уж най-близкия? Запред хората, заради страх от самота, заради пустия  инат "баща да има, да не му го отнемам, пък ако ще да се държи зле"?  
Ти си знаеш, Авторке, какво да направиш, помисли си добре и си реши кое е най-добро за теб и детето. Късмет!

# 10
  • Мнения: 1 740
Описваш отвратителна обстановка по време на брака, съобщаваш, че след раздялата съпругът ти не е променил навиците си, както и, че детето се чувства по-добре откакто е по-далеч от него и още питаш дали си постъпила правилно?? Не виждаш ли отговора, който ти е точно пред очите? Няма нужда дори от тази дискусия, след като даже преди въпроса си дала сама отговора. Стига да можеш да видиш очевидното естествено.

# 11
  • Мнения: 593
За никой не е тайна че мъжете не носят родителството по природа, както и ред други неща, благодарение на което някой друг вместо нас  е избрал нашата професия-''Учител до живот''. Та ако авторката смята че си е предала урока по-възможно най-достъпния начин, съобразен с не/възможностите и не/знанията на ученика и резултата е този, който описва, да, правилно постъпва. И тогава вече има пълното основание да не му дава втори шанс. Даже е задължително.

# 12
  • Мнения: 3 794
Правилно си постъпила!

Имах сходни проблеми (е и малко по-различни) Simple Smile Щастливо разведена съм и единствения въпрос , който си задавам понякога е - "защо го търпях толкова?". Също така се чудя как този човек, който обича дъщеря си, си измива ръцете и съвестта със 100 лв месечно, че дори за ИД не й звънна, но жив и здрав да е и колежката му, която си го "отмъкна" така да се каже  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 13
  • Мнения: 1 283
Правилно си постъпила! Ясно е, че по време на майчинството, мъжете трябва да работят, но това не ги освобождава от задълженията в къщи и към детето. Имай едно наум - той няма да се промени. При ескалиране на ситуацията, някой може да пострада. Подобен род мъже все са изморени за влучващото се в къщи, нервни са от промяната на фокуса към детето и наличието на допълнителни отговорности. Мъж, който приема детето и домакинството за задължение на жената, поне за мен не струва. Мъжът ми става наравно с мен нощта, а в периода на следродилна депресия е ставал предимно той. Да, случвало се е да мрънка понякога, че е уморен, но прекрасно разбира и моята умора. Никога не е удрял малкия, дори го глези прекалено. Сама си реши, но върнеш ли се, не очаквай нещо по-различно.

# 14
  • Мнения: 18
Търси ме да работим на едно място и няма как да не се виждаме. Той си говори постояно за апартамента и как съм щяла да го оставя да живее като мизерник. А преди това не успях да напиша, че от всичко най-много ме боли, когато му казах, че няма да живея във викове, скандали и шамари и че трябва да си дадем време да се разделим за видим дали ще се променим. Той каза, че няма да успея да го изгоня от апартамента (той е и на двамата с кредит) и че няма да се махне той не ме бил гонил. Наложи се да се изнесем с малката ние и отидохме под наем, там където живея сега с детето условията не са добри. И ако мислеше толко за детето нямаше да стигнем до тук. Да позволи да се изнеса, а тои да живее на топло.

Общи условия

Активация на акаунт