моята грешка

Дишай бе човек. Спокойно. Какво толкова е станало?

Ако ти беше на нейното място нямаше ли да искаш да я видиш? Да си поговориш с нея? Да се опиташ да разбереш мотивацията и?

Най-вероятно щеше.

Дъщеря ти е тинейджър вече и има нужда от отговори. Надали ти си в състояние да и отговориш на всички въпроси.

Довери и се. Ако си се справила добре през годините заедно всичко ще е на 6.

Защо пък предположи, че ще я отдалечи нещо от вас? Я стига! Тя ще ви е благодарна, че сте я отгледали и ще ви обича, както се обичат родителите. Не онези дали и живот и оставили я да се оправя сама в него, а онези, които са били с нея през този живот, пазейки я, закриляйки я, обичайки я!

А каква е гаранцията, че биологичната майка иска да има нещо общо с това дете? Пък и подаръци да й прави и едва ли не да я подкупва. По-скоро я подготви, че може и да я отхвърлят. Не мисля, че детето ти иска друга майка, просто е любопитно да види кой я е родил все пак.

Здравейте, разбирам тревожността ви и е нормално. Бих Ви посъветвала да се поуспокоито малко, до колкото е възможно това. На първо място бъдете до детето си и му показвайте, че го обичате, говорете за страховете му, но не го обсебвайте. Правете нещата, защото го обичате и подкрепяте, а не от страх да не го загубите. Вие сте му майка, вие го познавате по-добре от всички други, вие сте му законен родител. Бих ви посъветвала да се срещнете предварително с БМ и тогава да срещате детето с нея. Така ще знаеш повече за нея и ще си по-подготвена (обърнах на "ти"). Говори на дъщеря си, че няма никой да я вземе, че вие няма да го позволите. Говори и с жената, която я е родила, но насаме и ти определи правилата - ти си законен родител, ако иска да има срещи и ти си съгласна как да се провеждат те и колко често, колко скъпи подаръци да получава (ако това толкова те притеснява). Обясни ѝ какво неща за теб и семейството ти са приемливи. Дори може да се видиш с психолог, за да ти помогне да се справиш със ситуацията. Мисля, че ако се обърнеш към социалните по местоживеене имаш право на направление за психологическа помощ и не го отлагай, за да не се трупа напрежението. Пожелавам ти успех и наистина да се успокоиш малко, за да мислиш по-трезво. Не го мисли, като твоя грешка, а че така е трябвало да стане и това е поредната трудност, с която трябва заедно да се справите. Мисли позитивно и че това ще ви сближи повече. Не мисли за вече случили се неща, които няма как да промениш, най-лошата услуга, която може да си направиш в момента е да се обвиняваш.

хм....

Предполагам, че темата е фейк. Заради 1% вероятност да не е:

1. Ако детето е осиновено като малко, тези терзания са излишни. Колкото по-скоро направите срещата, толкова по-спокойно ще е детето. Иначе може да реши, че сте против и да реши да иде само. Срещата - на обществено място, с много хора. Снимайте ги и двете, и само майката, ако доведе още някой със себе си също. Говорете преди срещата с детето, подгответе списък с въпроси, така че да не останат неизвестни за нея. Може да не успеете да ги зададете, но не пречи да го имате. След срещата, независимо от това дали ще има някакви емоции между тях, ще трябва да лекувате рани, доста време.
2. Ако детето е осиновено като голямо - зависи какво знаете за родителите. Ако трябва преди срещата запознайте дъщеря си с фактите. Останалите неща са същите.

Като цяло, трябва да приемете фактите, да се срещнат, да помогнете на детето си да го преживее и да продължите. Да, на 13 е рано, но нямате голям избор. Разбирам страхове от типа: да не избяга от вас, за да живее с тях; да не ги покани тях да живеят с вас; да ви намрази, защото забранявате да изнесе къщата и да им даде всичко, което поискат, защото те си нямат нищо; да не я поканят на гости, а след това да я продадат и т.н. Но това за скъпите подаръци е, извинявайте за думите, които ще използвам, пълна глупост. Толкова малко ли вярвате на детето си? Или сте го възпитали да цени парите? Или авторката е на 13? Ако е така и се страхуваш, просто откажи срещата и говори с родителите си, има начин да те защитят.

здравейте всичко мина срещнах се първо аз с биологичната й майка и много си говорихме може би повече аз тя ме уверява,че няма да й навреди,че ще се съобразява с мен каквото кажа но само да знае че е добре и да я вижда ей хора турските сериали са нищо пред нашата история тя не е искала да го оставя но родителите на биологичния баща били против и ги разделили него го оженили за една седмица а тя останала сама бременна и дори/ понеже са от едно село и се познават/принудили нейните родители да се разпишат защото тя била 16 годишна сега нещата се поуспокоиха,но моята дъщеря се опитва да промени поведението си а може и на мен така да ми се струва тя й донесе нов телефон,таблет и други подаръци но не ми дава да се докосна до телефона като че ли има нещо скрито там  опитвам се да я разбера но и на мен ми е трудно може би трябва да потърся професионална помощ

Ако наистина темата не е "фейк"

Как точно се съобразява, като ѝ прави такива подаръци? Пишеш всичко в едно изречение и то без запетаи, така е трудно човек да проследи мисълта ти.

Не съм много наясно, но наистина ли в документите има цялата тази информация за биологичната майка, шокирана съм!

Не, няма толкова информация, че едно дете на 13 години да може само да открие тези хора. Как е станало /в това аз дълбоко се съмнявам/ не е ясно. Нищо де, то затова вече и решения не дават на осиновителите. 

cveti_75, решения се дават почти навсякъде. А тези дето не дават само се заблуждават, че от никъде не може да се научи.

Може да я е издирила във фейсбук. Аз ако имах имената и годините на БМ веднага бих посегнала към социалната мрежа, а след това полиция, детективи..

стана много лошо помогнете ми как да постъпя.осиновената ни дъщеря се оплаквала на биологичната си майка че я бием,че я тормозим едвам ни търпи и тя без да се посъветва с мен е подала оплакване в закрила на детето и прокуратурата жалба срещу нас когато детето не общува с нея е добре.сега я вода на психолог -той ни посъветва да не говорим повече по този въпрос с нея но след срещата си с нея детето иска да се вижда с  биологичната си майка,казала че е било много благодарна на нас/осиновителите/а аз мисля че тя ако се вижда с нея постепенно ще я загубим.Много страдам за това опитвам се да запазя самообладание държим се внимателно с нея но това не е достатъчно ние загубихме нейната любов.тя стои сега при нас защото знае,че не може да отиде при биологичната си майка ,така ли трябва да бъде.какво да направя,как да постъпя

П.С.сега ще вървим по прокуратура и полиция,за да доказваме колко добри родители сме но и то ще премине стига тя да е добре