Дигиталните деца: Как технологиите променят света

„Дигиталните умения стават все по-важни за жизненото оцеляване и реализация“, коментира българският евродепутат Илхан Кючюк пред журналисти на списанието, отразяващо случващото се в Европарламента – Parlaiment Magazine (бр. 425, 21 декември 2015). „Дигиталните умения сред подрастващите следва да имат същото значение, както придобитите умения по математика, граматика и чужди езици“.

„Технологиите са основен двигател на икономическия ръст и иновации и образователната система се нуждае повече от всякога от нови методологии на преподаване и по-гъвкави и адаптивни инструменти“, се казва още в публикувания по темата материал в изданието.
Стремглавото развитие на дигиталния пазар означава, че в най-кратко време заетите на пазара на труда ще имат нужда от дигитални умения и компетенции, както и че обемът на хората, които следва да умеят да си служат с технологиите, ще нараства всяка следваща година. По-стряскащите прогнози вещаят как до няколко години над 30% от работните места ще бъдат закрити заради оптимизацията и дигитализирането им.

Във връзка с това Натасия Бохес-Рубиано, член на екипа на европейския комисар Мариане Тисен, ангажирана с пазара на труда, социалните въпроси, уменията за работа в екип и трудовата мобилност, коментира, че „симбиозата между иновативен бизнес и висококвалифицирани служители ще бъде основният фактор за конкурентоспособността на Европа.“ Също така, тя е на мнение, че има изключително много неизползван потенциал по отношение на „дигиталната трансформация“, който трябва да бъде осъществен чрез предоставяне на по-лесен достъп на гражданите до образователни програми, които ще подобрят ИКТ грамотността им и техните лидерски умения.

Кои са най-търсените ИКТ умения?
•   Умение за работа с уеб услуги, вкл. боравене със системи с отворен код като WordPress например. Ако още не сте гледали лекцията на Марио Пешев за Wordpress от второто издание на инициативата Digital KidZ, направете го сега;
•   Разработването на бизнес приложения и работа с бази данни;
•   Специалисти в Windows администрацията
•   Мрежови технологии;
•   Бизнес анализи;
•   Технологии за сигурност;
•   Умения за разбиране на бизнеса, системна интеграция на прилoжения, билинг системи;
•   Безжични технологии;
•   Проектен мениджмънт;
•   Сървърна виртуализация.

Все по-често ще става дума за т.нар. digital citizenship, където посредством технологиите се оказва позитивно влияние върху общността в социално или екологично отношение, или пък има конкретен ефект върху по-малка общност като например училище, университет. Ще бъдат засягани теми като digital еntrepreneurship – предприемачество чрез ефективно използване на ИКТ, а професионалното развитие ще бъде невъзможно без базови и по-задълбочени умения в областта на технологиите, включително когато това засяга професии в сферата на комуникациите, журналисти, модни дизайнери, медицина и други.

Докато коментираните промени в образователната система станат факт, фондация “Дигиталните деца” организира отворена дискусия на 12 март 2016 г. в "Перото" с Регионален инспекторат, София, учители и представители на бизнеса за успешните практики и неформалните методики на образование, които могат да бъдат прилагани у дома. Вход свободен, след регистрация –  http://digitalkidz.eu/conference

Днес образованието се променя с изключително бързи темпове под влиянието на новите технологии и въвеждането на нови педагогически методи. Онлайн обучението отдавна не е новост и се е превърнало в стандарт в тази сфера. Налага се въпросът – кои ще са следващите значими нововъведения, които ще променят начина, по който децата ни учат и защитават образователни степени?

Промените, които наблюдаваме, далеч не са само технологични. Става въпрос за цялостно преосмисляне на ролята на образованието в обществото ни и превръщането на образователните институции в партньори, посветени преди всичко на изграждането на успешни личности, конкурентни на пазара на труда.

Петте ключови тенденции, които се очаква да окажат най-голямо влияние на образователната система през следващите години и да променят изцяло представата ни за учене, са:

Новите технологии
Новите дигитални услуги променят живота ни с бързи темпове и образованието безспорно е сред най-засегнатите сфери от този процес. През последните години редица университети в България и в други страни въведоха онлайн обучение, а все повече стартиращи фирми предлагат допълнителни възможности за достъп до познание. С навлизането на мобилните образователни приложения, както и на нови технологии като виртуалната реалност и „разширената реалност“, това влияние ще се засили осезаемо.

Фокус върху реализацията след дипломирането
Ако досега университетите са се занимавали предимно с организирането на лекционния процес, упражнения и последващите изпити, занапред акцентът в дейността им ще се измести върху това как ще се реализират техните студенти след завършването си. Вместо да бъдат своеобразна „машина“ за дипломи, те ще трябва да се фокусират върху променящите се изисквания на пазара на труда, придобиването на широк спектър от качества, необходими за бъдещата реализация на студентите, както и подкрепа при първите им кариерни опити.

Развитие на меки умения
Днес във все повече бизнес организации се налага мнението, че липсват не толкова специалисти в съответната сфера на работа, колкото кадри с добре развити „меки“ умения. Става въпрос за широк набор от качества, които, макар и да не са свързани с eдна конкретна сфера на дейност, са от особена важност за реализацията ни и успешното ни общуване с околните. Сред най-важните „меки“ умения са комуникативност, отговорност, работа в екип, организираност, способност да работим под напрежение и много други.
Този тип умения имат ключово значение за успешната бъдеща кариера на всеки млад човек, а някои от тях като увереност, надеждност и лидерски качества могат да бъдат определящи и за перспективата той след време да заема ръководен пост или да създаде собствен бизнес. Въпреки това в традиционното образование почти не се обръщаше внимание на тяхното развитие. Тази тенденция се променя с бързи темпове и очакванията са в бъдеще развитието на „меки“ умения да навлезе широко в образованието ни.

Игровизация
Игровизацията (gamification) представлява концепция за въвеждане на игрови механики в различни процеси и сфери – от маркетинга и продажбите, до човешките ресурси. Въпреки че съществува отдавна, тя бележи сериозен възход през последните години, а образованието е един от сегментите, в които това се случва най-осезаемо.
Учебните игри, въвеждането на роли, както и на различни статуси и награди, създаването на симулации и на учебни фирми вече са се доказали като много по-успешни методи за обучение от редица традиционни подходи. Предимствата на игровизацията са, че тя позволява на учещите да усвояват нов материал по един неангажиращ и забавен начин, да се освободят от задължителния характер на обучението, да изпитват удоволствие, което улеснява процеса на запомняне, както и да поставят себе си в ситуации, близки до реалния живот.

Връзка с бизнеса
Още по-голямо влияние върху образователния процес в бъдеще се очаква да оказва комуникацията между университетите и бизнес организациите.
Най-бързо развиващите се браншове и професии са в областта на финансите, ИКТ индустрията и транспортния сектор.

Изкуствен интелект
Изкуственият интелект е “умението” на компютъра да разбира случващото се в заобикалящата го среда и да прогнозира резултатите по предварително зададени му въпроси. На този принцип функционира Siri на Apple или Google Now, а също и Джарвис от “Железния човек”. Изкуствен интелект е и суперкомпютърът Уотсън на IBM.

Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при „игрите“ на борсата и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност и охранителна дейност. Тенденциите са изкуственият интелект да се превърне в един от най-важните инструменти, който опосредства междучовешката комуникация и да стане неизменна част от образованието. Изследователи от университета "Харвард" създадоха преди малко повече от година робота AERobot, с амбицията да насърчат децата да учат програмиране и да задълбочат познанията си в техническите и инженерните науки и математиката. Цената на робота е едва 10 долара.

В университета "Гьотеборг" в Швеция създадоха програми, основани на изкуствения интелект, които изследват когнитивното развитие на децата и се самообучават, следвайки същите принципи.

Как ще се развие изкуственият интелект през следващите 3 години?

Изкуственият интелект победи теста на Тюринг
През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като "Тест на Тюринг". В него човек трябва да общува с обект, без да знае дали е друг човек, или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява изкуствен интелект.

Тестът e преодолян през 2014 г.
Петте човешки сетива ще бъдат част от компютърната база данни.
Когато изкуственият интелект стане част от ежедневието ни, екосистемата, изградена от технологични устройства и джаджи, ще бъде изключително интуитивна и “препратките” към машините за вкус, усещане и мирис ще бъдат нещо напълно естествено.

Изкуственият интелект ще се бори срещу глобалните кризи.
Истината е, че дори в момента правителствата използват препоръките на изкуствения интелект, за да се справят с терористични атаки и да разрешат управленчески проблеми. След няколко години ще бъде напълно естественo изкуственият интелект да “консултира” управляващите за това как да преодолеят екологични катастрофи, недостиг на ресурси и да модифицират и премоделират образователната система и методика според потребностите и възприятията на “дигиталните деца”.

С ДНК в джоба
Ако до момента сме считали, че медицината се развива бързо, изкуственият интелект ще я изведе на съвършено нови висоти. Технологичната революция и изкуственият интелект ще позволят на роботи да изпълняват безкръвни операции, да се анализират геномните закономерности и хора без специално образование да разчитат радиологичните си находки.

Изкуственият интелект ще бъде навсякъде
В преносен и в реален смисъл. Изкуственият  интелект ще бъде интегриран във всичко, което ни заобикаля – всички сензори, устройства и мрежи на т.нар “умни устройства”.
Анонимността ще се превърне в мистерия, а необходимостта да развием дигитални компетенции и грамотност – жизнеутвърждаващи.

Светът на бъдещето и как да подготвим децата си за него са част от мисията на DigitalKidZ. Днес те имат онлайн идентичност, още преди да се научат да говорят, а нерядко и преди да се родят изобщо. Липсват им насоки за това как да ползват подходящи за тяхната възраст онлайн инструменти, необходими са им вече познания в областта на биотехнологиите и биоетиката, важно е да развият комптенциите да защитават онлайн идентичността си. За всичко това ще говорят лекторите на инициативата – представители на Института по математика и информатика към БАН, Института по астрономия с НАО "Рожен" към БАН, създателите на най-голямата българска платформа, посветена на науката – “Българска наука”, представители на МОН, представители на издателство "Анубис", българските представители на Space Camp към NASA, Ашод Деранхонян от Фондация "Заслушай се", 10-годишната Диана и други.

Светът се променя прекалено бързо и според някои изследвания по кариерно развитие 60% от най-търсените професии през следващите 10 години все още не съществуват.
Според изследването "The Future of Jobs", представено в Давос преди няколко седмици, до 2020 г. роботите ще изземат работните места, които изискват рутинни, чиновнически умения, както и обработване на големи количества данни.

Над 7 милиона души ще загубят работата си вследствие на развитието на технологиите, а генетиката, изкуственият интелект, роботиката, нанотехнологиите, триизмерният печат и биотехнологиите са само част от областите, които ще претърпят огромно развитие и ще положат основите на една революция, каквато не сме виждали. Промените ще засегнат по-силно жените, тъй като по-малък брой от тях се реализират в STEM областите (наука, технологии, инженерство и математика).

За съжаление, България ще бъде една от държавите в Европа, които са най-застрашени от демографските тенденции в STEM поради застаряващото население на страната и високата възраст на по-голяма част от преподавателите в образователната система. Тази тенденция, съчетана с високия процент на емиграция на едни от най-високо образованите млади учени и експерти, предвещава криза на пазара на труда.

У нас едва една четвърт от студентите се обучават в STEM, а близо половината учат администрация и управление и икономика.

“Професионални или социални умения – кои са по-важни за личностното развитие на децата днес” е една от темите на четвъртото издание на  DigitalKidZ на 19 март 2016 г. в НДК, София. Инициативата се организира от Фондация “Дигиталните деца”. Повече информация – на уеб сайта на събитието - http://digitalkidz.eu/conference.

Защо образованието е трудна мисия

В отговор на статистиките от PISA, че “българските ученици са най-неграмотните в Европа и децата ни не са готови да се справят с живота с придобитите си знания и умения в училище”, Фондация “Дигиталните деца” организира на 12 март 2016 първата отворена дискусия, посветена на образованието на “дигиталните деца”, ефективни методики за преподаване и тенденциите на развиващото се общество. В дискусията се включиха Станислава Станева - Програмен асистент, „Образование и библиотеки" във Фондация “Америка за България”, Ваня Кастрева - Регионален инспекторат на образованиeто, София, Галя Пенчева, преподавател по математика, Ивелина Атанасова - председател на Фондация "Дигиталните деца".

“Близо 60% от топ-професиите на бъдещето дори не са ни известни”, коментира Ивелина Атанасова, “как изобщо като общество можем да вярваме, че подготвяме адекватно децата си за пазара на труда след като знанията, които им преподаваме и методологията, която се използва в класната стая не са променяни от десетилетия. Децата все още се приучават да работят самостоятелно вместо в екип, стоят в редици един зад друг вместо да комуникират помежду си, заучават и възпроизвеждат знания вместо да решават проблеми. Учебната система днес отразява уменията необходими на обществото за индустриалната епоха, в която са отраснали родителите ни, но по никакъв начин не отговаря на изискванията на глобалния пазар и дигиталната екосистема, в която живеем днес.”

Във връзка с резултатите на българските ученици, коментирани в PISA, стана ясно, че икономически и социално развитите общества демонстрират по-високи постижения по отношение грамотността на своите ученици, докато тези, които изостават, остават назад и по отношение грамотността на децата. Колкото по-образовано е обществото, толкова по-способно е то да усвои новите му необходими умения и да постигне по-високо качество на живот съответно образователната система и нивото на нейното развитие рефлектира върху последващите уменията на учениците да се справят в живота.

“В икономически развитите общества технологиите навлизат все по- дълбоко и все по-естествено в учебния процес, променяйки ролята на преподавателя в класната стая и превръщайки го в ментор, който подпомага, а не ръководи знания, българските училища се гордеят с това, че мобилните телефони на децата стоят заключени в специално приспособени шкафове. Кога ще проумеем, че дигиталната революция, която днес отричаме преминава на следващо ниво и ако днес махаме децата от компютрите, утре в ерата на “интернет на нещата”, където устройствата физически ще изчезнат, децата ни ще се окажат чуждоземци в свят , контролиран от сензори и датчици, инсталирани във вещите от първа необходимост – часовници, очила, коли, домове,” коментира Атанасова. “Това ли искаме? Така ли възпитаваме децата на бъдещето, държейки ги плен на страховете си и на знанията от миналото?”

Европейската комисия коментира през последните няколко години необходимостта от развитие на критичното мислене и грамотност, умението за работа в екип, за решаване на проблеми и за проектно-ориентираното обучение.

Изследванията показват е, че когнитивните и социално- емоционални умения се развиват у дома в най-ранна детска възраст, а училището е мястото, където те търпят трансформация и адаптация.
“Не се ли заложат от родителите – учителят е безсилен да ги изгради в класната стая” коментира Ваня Кастрева, представляваща Регионален инспекторат по образованието, София. “Ето защо тясната връзка на сътрудничество и взаимодействие между учители и родители е толкова важно, важно е посланието което изпращаме към децата си да бъде еднозначно и в синхрон. Включително по отношение на технологиите.”

Добрите когнитивни и социални умения ще позволят на заетите на пазара на труда да подобряват техническите си умения и да адаптират познанията си спрямо промените. От критична важност са техническите и дигитални умения, които ще притежават, защото все по-голяма част от пазара на труда ще бъде автоматизиран и роботизиран. Роботиката, генетиката, нанотехнологиите и биотехнологиите се очаква да претърпят огромно развитие, каквото изобщо не можем да си представим. “Промяната започва от нас и ние като родители и учители сме отговорни за бъдещето и успеха на децата си”, бяха изводите с които Ивелина Атанасова закри първата отворена дискусия на DigitalKidZ и Фондация “Дигиталните деца”.

“Време е да осъзнаем, че технологиите променят живота, образованието и пазара на труда на децата ни и да започнем да комуникираме необходимостта от разумното им и безопасна употреба у подрастващите.” В заключение дискусията обобщи, че е време да спрем да прехвърляме топката за грамотността и неграмотността на учениците от Министерството на образованието, към училището, а те през директорите на учителите и до родители и солидарно да поемем отговорността за случващото се.
За децата беше организирана безплатна работилница по програмиране с роботи, благодарение на Mindhub.

Инициативата DigitalKidZ е проект на Фондация “Дигиталните деца”. Създаден през 2014г с амбицията да подпомага родителите и учителите на съвременните деца да повишат своята дигитална грамотност, за да развият техните когнитивни и социални умения, критично мислене и грамотност за боравене с цифровите технологии и онлайн медии. Посланици на инициативата DigitalKidZ са Ива Екимова, Мая Бежанска и Теодосий Теодосиев.

Предстоящи събития:
• Юни, 2016 – DigitalKidZ: летен лагер за деца и родители – личностно развитие и комуникация
• 05 ноември 2016 – зала 6 на НДК, София: DigitalKidZ #5: Конференция, творчески работилници за деца и изложение, посветени на Възпитание. Родителство. Технологии