Според мен това е преведена статия от английски език и на места леко пренаписана за целта на поста. Твърде книжовно е написано. Особено споменатият в кавички "спусък", демек на английски "trigger".
- Публикувана: 8 март 2016, 11:52 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2019, 21:12 ч.
Живот с патологичен лъжец
Не са бездушни тези, които съветват да се бяга с 200 от хора с психични заболявания. Въпрос на оцеляване е. Аз на времето така си мислех, че с подкрепа ще успея да помогна и не се спрях, дори когато собствените му родители бяха вдигнали ръце и не се интересуваха. Е, осъзнах се, макар и късно и на висока цена. При събирането на себе си трябваше да започна не от 0, а от много минус. Не е благородство това да загърбиш себе си заради някой друг, глупост е.
Животът ми мина с такова @$№%€§ - да лъже за щяло и нещяло, за спорта, и за дребни и за важни неща, всеки ден, да не му пука, дали ще нарани някого, дали ще го хванат, а като му покажеш лъжата, да измучава/изръмжава и да заплашва. Да нямаш никаква представа, кога лъже и кога не. Да нямаш представа, дали ангажимент към външен човек е спазен или не. До края не се отказа да лъже и лъжеше, лежеше и живейка на гърбовете на хората около себе си, защото "е човек", "така е редно", "какво ще кажат хората".
Съветът да се "бяга с 200" е най-правилен.
Съветът да се "бяга с 200" е най-правилен.
Познавах някога един такъв патологичен лъжец. С времето съвсем изтрещя. Един ден прочетох в черната хроника на в. Нощен труд, че е заклал 6-годишната си дъщеря, а той се е самоубил, скачайки от един от мостовете на магисрала Тракия (Владо от Подуене- познаваше половин София, сигурно и други го помнят).
Всяко поведение, което е отклонение от нормата, е вик за помощ. Но емоционалното обвързване с такъв индивид не си заслужава цената, която трябва да се плати. Живеем един живот и жертвата не си струва.
Всяко поведение, което е отклонение от нормата, е вик за помощ. Но емоционалното обвързване с такъв индивид не си заслужава цената, която трябва да се плати. Живеем един живот и жертвата не си струва.
Никой не е застрахован, че няма да се разболее психически. Моя позната беше журналист в уважавана медия - ерудирана, отговорна, точна, интересна личност. Започна се с мания за преследване - чакали я пред радиото, вървели след нея, преследвали я с коли. После съседите почнаха да я тормозят с магнитни вълни...през контактите. Накрая всеки, който й звъннеше на вратата беше изпратен от лошите. Най-близкият й човек- брат й, също биваше посрещан с крясъци, ритници, замерван с предмети, понеже бил подставено лице на враговете й. Тя нямаше мъж и деца, единственият й близък роднина е брат й. Нима трябваше да избяга с 200 от собствената си сестра?!. Той положи огромни усилия да я вразуми, да я убеди да посети лекар, след това да лежи в психиатрия, после да си пие хапчетата...Сега жената си е добре, разбира се, с помощта на поддържащи лекарства, но все пак...Ако беше избягал с 200 брат й, можеше и да не е жива.
А питала би си брат си какво
му коства това?
му коства това?
Той беше мъж на майка ми, така че нямаше нужда да питам, бях свидетел. Ясно е какво му е струвало и не само на него. Никой човек не иска да се разболее и няма вина за болестта си, дори да е тежко психически заболяване, което се факто го прави друг човек. То затова по улицата бродят психично болни хора, които няма кой да погледне. Утре някой такъв може да посегне на мен или на теб, само защото роднините му са избягали с 200, когато е трябвало да бъдат до него.
Познавах някога един такъв патологичен лъжец. С времето съвсем изтрещя. Един ден прочетох в черната хроника на в. Нощен труд, че е заклал 6-годишната си дъщеря, а той се е самоубил, скачайки от един от мостовете на магисрала Тракия (Владо от Подуене- познаваше половин София, сигурно и други го помнят).
Всяко поведение, което е отклонение от нормата, е вик за помощ. Но емоционалното обвързване с такъв индивид не си заслужава цената, която трябва да се плати. Живеем един живот и жертвата не си струва.
Всяко поведение, което е отклонение от нормата, е вик за помощ. Но емоционалното обвързване с такъв индивид не си заслужава цената, която трябва да се плати. Живеем един живот и жертвата не си струва.
Здравейте, аз съм автора. Видях, че темата още е актуална и бих желал да споделя мнението си като минал през т ова.
Моят съвет е: не си струва да си прецаквате психиката с такива хора, които бих сложил на едно ниво с крайните наркомани, комарджиите, и физически насилници. Казвам го като човек правил много компромиси и вярвал, че ако работиш усърдно върху връзката си всичко е преодолимо. Никой не може да помогне на човек, ако той не иска да си помогне сам. Осъзнах, че с такъв човек не можеш да останеш дори приятел ((бих я определил от типа страхливец и фантазьор отколкото манипулатор ако съдех по лъжите й).
След раздялата преди две години с патологичната лъжкиня живота ми се промени изключително позитивно - възвърнах самочувствието си и вярата в хората, прогресирах в работата, вече бях спокоен, както казват хората - камък ми падна от сърцето.
Наистина, когато си страничен наблюдател или гледаш обективно след като вече отдавна не си субект на ситуацията - всичко е различно и много по-смислено. Благодаря за съветите - бягай с 200 звучи доста грубо и не вярвах, че ще се съглася някога с това, но определено е най-правилния съвет в такъв случай!
Моят съвет е: не си струва да си прецаквате психиката с такива хора, които бих сложил на едно ниво с крайните наркомани, комарджиите, и физически насилници. Казвам го като човек правил много компромиси и вярвал, че ако работиш усърдно върху връзката си всичко е преодолимо. Никой не може да помогне на човек, ако той не иска да си помогне сам. Осъзнах, че с такъв човек не можеш да останеш дори приятел ((бих я определил от типа страхливец и фантазьор отколкото манипулатор ако съдех по лъжите й).
След раздялата преди две години с патологичната лъжкиня живота ми се промени изключително позитивно - възвърнах самочувствието си и вярата в хората, прогресирах в работата, вече бях спокоен, както казват хората - камък ми падна от сърцето.
Наистина, когато си страничен наблюдател или гледаш обективно след като вече отдавна не си субект на ситуацията - всичко е различно и много по-смислено. Благодаря за съветите - бягай с 200 звучи доста грубо и не вярвах, че ще се съглася някога с това, но определено е най-правилния съвет в такъв случай!
