Здравейте!
Интересно ми е някой от вас живее ли с партньор, който е така наречен компулсивен лъжец? Живея с приятелката ми (26г) от няколко години и съм забелязал, че от началото на връзката ни тя показва признаци на това психично заболяване. Маменето й варира от дребни преувеличения през скриване на важна информация до животопроменящи лъжи. Понякога започва да плете мрежи от лъжи, които да потвърдят първата. Нека да уточня, че изключвам лъжите да включват някакви изневери - тя просто не се интересува от такива неща. Не бих я определил и като манипулативна личност. Очевидно лъжата е вид защитен механизъм, а "спусъкът" явно идва от несигурност, ниска самооценка или страх от нещо. Честотата на лъжите варира - от един път месечно до няколко пъти седмично. Варират и като сложност - по-често са със средна сложност (убедителни на пръв поглед, но фактологически издишат). Случвало се е да има продължаваща лъжа, но повечето са импулсивни. Като цяло тя е много адекватен човек и трудно някой би се осъмнил в психиката й, но като човек, живеещ с нея съм забелязал очевидни странности в нея и ако трябва да използвам таблицата на Уикипедия за психологични разстройва, мога спокойно да я сложа в Cluster B:
Чел съм, че тези хора живеят в свои собствен свят. На всеки му се случва да излъже. По принцип, когато нормалния човек лъже, той изпитва вина и разкаяние, неудобно му е да говори на темата с лъжата - тези белези не присъстват в нея. Напротив, когато я изоблича в лъжа, тя следва следното поведение:
отрича до край, дори очевиден факт -> става агресивна (крещи и обижда) -> започва да извърта фактите така, че аз да съм виновен -> накрая се разстройва, започва да плаче и да говори неща от типа "аз съм виновна, аз съм нищо" и т.н. -> следва застой с мълчание, като говори зад гърба ми и след два-три дни търси сдобряване с някакъв жест (но без извинение)
Опитвам се да и обясня, че лъжите й подкопават доверието между нас като партньори, че няма нужда да се притеснява да ми казва истината и т.н. Не действа, защото тя упорито отрича проблема си и никога не чувства разкаяние за лъжите си на килограм.
За нея например е много по-угодно да излъже, отколкото да й се налага обясни свое действие с истинни твъдения. Обичам я, време е да мислим за семейство и като изключим лъжите, тя е добър човек. Ще се радвам, ако някой сподели съвети как се живее човек с такъв проблем, защото наистина усещам, че просто вече ми е трудно да се справям и се чувствам зле от тези постоянни лъжи. Най-тъпото в случая е, че за 1-ви април никога не успява да измисли сносна лъжа, на която да се вържа. 
Интересно ми е някой от вас живее ли с партньор, който е така наречен компулсивен лъжец? Живея с приятелката ми (26г) от няколко години и съм забелязал, че от началото на връзката ни тя показва признаци на това психично заболяване. Маменето й варира от дребни преувеличения през скриване на важна информация до животопроменящи лъжи. Понякога започва да плете мрежи от лъжи, които да потвърдят първата. Нека да уточня, че изключвам лъжите да включват някакви изневери - тя просто не се интересува от такива неща. Не бих я определил и като манипулативна личност. Очевидно лъжата е вид защитен механизъм, а "спусъкът" явно идва от несигурност, ниска самооценка или страх от нещо. Честотата на лъжите варира - от един път месечно до няколко пъти седмично. Варират и като сложност - по-често са със средна сложност (убедителни на пръв поглед, но фактологически издишат). Случвало се е да има продължаваща лъжа, но повечето са импулсивни. Като цяло тя е много адекватен човек и трудно някой би се осъмнил в психиката й, но като човек, живеещ с нея съм забелязал очевидни странности в нея и ако трябва да използвам таблицата на Уикипедия за психологични разстройва, мога спокойно да я сложа в Cluster B:
Чел съм, че тези хора живеят в свои собствен свят. На всеки му се случва да излъже. По принцип, когато нормалния човек лъже, той изпитва вина и разкаяние, неудобно му е да говори на темата с лъжата - тези белези не присъстват в нея. Напротив, когато я изоблича в лъжа, тя следва следното поведение:
отрича до край, дори очевиден факт -> става агресивна (крещи и обижда) -> започва да извърта фактите така, че аз да съм виновен -> накрая се разстройва, започва да плаче и да говори неща от типа "аз съм виновна, аз съм нищо" и т.н. -> следва застой с мълчание, като говори зад гърба ми и след два-три дни търси сдобряване с някакъв жест (но без извинение)
Опитвам се да и обясня, че лъжите й подкопават доверието между нас като партньори, че няма нужда да се притеснява да ми казва истината и т.н. Не действа, защото тя упорито отрича проблема си и никога не чувства разкаяние за лъжите си на килограм.
За нея например е много по-угодно да излъже, отколкото да й се налага обясни свое действие с истинни твъдения. Обичам я, време е да мислим за семейство и като изключим лъжите, тя е добър човек. Ще се радвам, ако някой сподели съвети как се живее човек с такъв проблем, защото наистина усещам, че просто вече ми е трудно да се справям и се чувствам зле от тези постоянни лъжи. Най-тъпото в случая е, че за 1-ви април никога не успява да измисли сносна лъжа, на която да се вържа. 
