Вашите близки и приятели какво мислят за живота ви в чужбина?

  • 1 581
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 475
Тази вечер една близка приятелка от Бг, уж случайно ми подметна по телефона "Добре си живеете в Италия. По цял ден пеете и се веселите.Нямате грижи като тук" 
  Първо ми стана смешно, ама след това се замислих. Само да спомена че от години митарствам по света,дълго време бях сама-следвах и едновременно с това работех и детето си гледах,без разлика от делник или празник. И приятелката ми го знае прекрасно. Спомням си позната , чиято внучка беше в САЩ,  все  се притесняваше за нея, макар че момичето имаше добра кариера  и отстрани погледнато, осигурен живот. Ама баба й все я мислеше, да не би  й липсва нещо, не искаше с нищо да я притеснява макер че  самата тя едва свързваше двата края.
    И се чудя как е с другите - с вашите родители,приятели и близки ? Thinking
 Дали си мислят че се къпете в шампанско и рози като сте имигрирали, или се притесняват за вас и ви мислят? Аз лично не знам кое е по-доброто. Случва ми се родителите ми да ми дават малко странни съвети , съобразени с обстановката в БГ.... но какво да правиш...родители...мои са си  ...така че обяснавам че съвета им не е много удачен за тук и така ...
  Случва ми се и много приятелки да реват,ама намери ми работа там,намери ми мъж?? newsm78
  Като кажа,че е трудно,че никой не чака теб...че не съм нито фирма за наемане на работа, нито брачна агенция, се почва...ето надула си се...не ти пука за нас...и даже крайното "като ти си се уредила поне не пречи на другите да се устроят,не им убивай ентусиазма"
  Получава се така,че ако казваш истината за положението ,никой не ти вярва,смятат че е тенденциозно!И обратно ,ако кажеш ,че си супер,забогатяваш...умират да се радват и ти вярват безусловно! #Crazy

# 1
  • Мнения: 7 091
Направо нямам какво да добавя. Включително и същите реплики са ми казвани. Аз престанах да обръщам внимание вече. Всеки себе си знае, а чуждата трева не винаги е по-зелена.
Много добре сте то описали и двете, за съжаление... Sad

# 2
  • Мнения: 1 366
Не, скъпа, никой не ме мисли. Тук при нас на палмите не растат фурми, а долари. Само ме питат как стигам до горе, че е малко високо.
Мда, аз се върнах в Бг след 11-годишно прекъсване. Беше странно и обидно изживяване. Нямаше с кой да изляза на кафе нито пък някой ме покани у дома си. А когато някой го направеше се започваше маратонско надбягване с въпроси от рода - каква заплата взимаш (за разходите не се интересуваха, а тогава бях разведена с дете) или каква кола караш - чийто отговор "мицубиши суперлансер" ги вкарваше в екстаза (а това е повече от средно-статистическа кола тук. По-късно я продадох на безценица).

Та така, за жалост установих, че отдавна нямам приятели в Бг, а и познатите оредяха. Ценностите са различни, съсем други неща ги вълнуват.

Но от друга страна едва ли някой би могъл да ги обвинява, по-скоро са за съжаление, защото с приятелките ми, с които имахме еднакви "стартови позиции" днес, след пробега на живота сме на много различни места и това не е защото те са по-лоши професионалисти или родители от мен. А това просто не е честно!

# 3
  • Мнения: 6 167
Ми, мама се притеснява, разбира се. как съм що съм, щастлива ли съм, чуди се дали ще си намеря работа, дали ще науча добре езика... такива работи. Майчини.
Други много ми се радват, че след като толкова години чаках либофффтаа тя дойде и то толкова ..категорично.
Трети ме питат как ' съм се уредила', защото нали, аз такова.. не съм няква мацка засукана.
много ми е смешно някой като ме попита каква е формулата, че по Кюто съм се  запознала ' ама какво точно говориш, как го намери' винаги аз трябва да съм го намерила, никой не би и предположил, че той ме е намерил  Simple Smile. Няма лошо.
Някои хора търсят под вола -теле , например ме питат как така аз от центъра на Софията тук съм дошла в тоз град 150 000 души. Колко ли е тъпо, липсват ли ми кафенетата.
Веднага ме надушиха някви хора, които не съм виждала от основното образование, мъжа ми да им дава гаранции, за да дойдат тук.
Въобще свят шарен.
Дори и във форума, като обясних, че като имаш 200 лв. заплата не правиш сватба за 5000, ме обвиниха почти че едва ли не в БГ нямат право да се женят хората и едва ли не съм забравила откъде съм тръгнала ( даже ми казаха, че се мисля, за чистокръвна италианка, което мен много ме нарани)...  почнаха да обясняват какви са заплатите в Италия, стандарта и тн.. аз като казах, че и тук 2 бона са фактор спряха да ми говорят  Joy
та, Гери мила. Хора разни.


# 4
  • O.A.E./ Пазарджик
  • Мнения: 2 477
същата история Sad
най-много ме нараниха хората, които ме познаваха истински и не можаха да преглътнат, че съм по-добре, но не съм се променила като личност. имаше момент, когато се питах дали наистина вината не е в мен.
 сега вече не ме учудва нищо, но данък обществено мнение не плащам, нито негативни мнения ми развалят настроението. малкото приятели, които имам ми стигат. избягвам ситуации на конфликти.

# 5
  • Мнения: 1 215
Никой от приятелите ми и родителите ми няма големи илюзии за живота тук. Който е видял малко свят, знае, че навсякъде животът е борба.
Моите родители дори държат да ни помагат финансово с разни суми като подаръци -за бебето, за новата ни къща. Майка ми много изстрада, че не можа да ми помага за бебето и знам, че я пустосва Канада често, че така сме разделени. Баба ми и дядо ми абсолютно не можеш да ги убедиш, че е хубаво да живееш в чужбина и са прави в много отношения. От друга страна баща ми гостува за ден и остана впечатлен от уредеността на живота тук.

# 6
  • Мнения: 210
  Май при всички е едно и сьщо с мнението на приятели и близки че тук "Живот си вивеем".Никой на те пита за разходите, само че се вземат много пари/според тях/или пьк как се изкарват-никой не те пита.Е за сьжалехие такьв е Бьлгарина.
Имаме две сем-ва приятели, които бяха много навити да идват в Канада, но за жалост като им казахме че тук наистина се работи и то здраво и че ще им бьде трудно в началото те се отказаха.Правете си сами изводите.

# 7
  • Canada
  • Мнения: 1 773
Явно само аз съм късметлийка - никой от приятелите ми не си е променил отношението към мен, никой не очаква подаръци, нито да му плащам сметките. Ясно им е, че с една заплата не сме цъфнали.

# 8
  • Мнения: 780
От най-близките не мога да се оплача. Знаят, че където и да си трябва да работиш, за да ти плащат. Но виж... приятелите... то не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли. Прибирам се в БГ за първи път откакто съм заминала преди 5 години и веднага на следващия тен тичам на работа изпълнена с нетърпение да се видя и побъбря по старому с приятелки и колежки. Влизам и що да видя!!!  Crazy Всички ме очакват и се накичили като коледни елхи и облекли в най-новите си дрехи, все едно на ревю ще ходят! То гримове, то чудесии!! А аз в някакви си обикновени ежедневни дрехи (както винаги съм си ходила!!) След 5 минути ахкане и охкане най-добрата ми приятелка мъдро въздъхна и заключи: Ами че ти хич не си се променила!
Да не си помислите обаче, че това просветление е подобрило положението от тогажа насам.. точно обратното!  #Crazy

# 9
  • Мнения: 1 269
И при мен е така.Добре си си там в 4ужбина.Не работиш,мъжа ти си те глези само пазараиш по магазините.И като се по4нат с едни поръ4ки преди да се прибера свят ми се завива.Но  наи ме е яд като се прибера и ми кажат:  А ти на гости при баща си си дошла  Mr. Green Какво гости аз да не съм от луната.Отка4ам.

# 10
  • Мнения: 1 017
А моите най близки хора (които ми и останаха след като заживях в "чужбината") все си мислят, че ми е трудно...ЗаЩото съм сама, може би, с дете тук... Та аз се опитвам да им обяснявам непрекъснато колко ми е спокойно и добре, как мога аз да им помагам, а не те да ми изпраЩат колетчета  Grinning, че всъЩност наистина "живот си живеем" тук. Няма нужда да знаят обикновеното "правене на сметка", за да се справяШ финансово...това всъЩност всеки го прави, не само аз...
За липсата на близки, навици и малки неЩица, които ни правят истински Щастливи не говоря, това и да искат не могат да ми осигурят...
МАйка ми дойде на гости миналата есен, видя ми апартамента и се разплака как съм се била справила...ами майчица   Simple Smile Но не и попречи след 1 месец да ме пита пак, "ама имаШ ли си парички, ама как се справяШ..." и т.н. СъЩото и с останалите ми мили близки хора.
Имам "приятели", които ме гледат обвинително, че съм си поела живота в ръце, и съм ги "изоставила" да се бъхтат в неуредиците у дома. Ами на тях им нося бонбони (та да им покажа, че не всичко ни е наред...финските Шоколади не струват  Laughing)...В крайна сметка знаят, че неприятните подмятания обръЩам на Шега, ако искат да ме "тормозят", скоро им омръзва...и те не го правят повече.
Хм, да ги женя не са ме карали... newsm78

# 11
  • Мнения: 7 914
Единствения човек, който знае всичко от "а до я" е моята майка!Човекът който винаги казва..."важното е ти да си добре, ако нещо липсва  и ако можем да помогнем ...само кажи Heart Eyes Heart Eyes "

На най- близките ми приятели съм обяснила че Запад не е равно на плуване в басейн от пари.... и че всяко щастие си има цена и всеки сам си преценява дали да го заплати! Това че "плуваш в пари" не означава че не ти липсват семейството, приятелите, познатата ти от раждането обстановка, тн. Както също и колко е тежко да започваш от НУЛА  на 20-30 години !

За другите дори не се хабя да обяснявам, понеже когато видиш как те гледат с недоверие... трябва да ти е ясно, че доникаде няма да стигне твоето обяснение  smile3506

# 12
  • в шоки-land
  • Мнения: 3 765
наистина е тежко да се zапочне всичко от начало на 30 години....много мии се чудят как съм оставила хубава работа и приятели, zа да дойда в страна, на която тепърва ще уча еzика, в която поzнавам само съпруга си ( преди) ии беz иzгледи zа всякаква реалиzация....ама либоФ, какво да правя....дойдоха, видяха....каzала съм, че когато мога ще помагам, когато не мога_не мога....все пак само половинката работи zа сега Rolling Eyes

# 13
  • Мнения: 664
Приятелите ми са млади, интелигентни хора, повечето печелят добре и са излизали много в чужбина и не смятат, че парите ги берем по дърветата. За семейството да не говорим - случвало се е дори те да ни помагат в тежки ситуации. Дори далечни познати не са реагирали по този смешен начин, не знам...за мен сънародниците ни не са далеч толкова изостанали и повечето от тях са се отърсили отдавна от илюзиите от комунистическо време за живота на Запад, явно е въпрос на среда.

# 14
  • Мнения: 7 605
Като ви 4ета имам 4увството, 4е имам късмет с приятелите си. Те са достатъ4но реалисти4ни да zнаят, 4е и тук има ежедневие, проблеми, работа, грижи, правене на сметки. Вярно, 4е тук животът е по уреден и по спокоен, но тук пък няма такова ихо ахо както в БГ, и това го zнаят съЩо, така 4е не вси4ки ми zавиждат  Wink

Общи условия

Активация на акаунт