О, Пине напълно си права- човек действа според ситуацията. Аз така се чудех как ще бъде като се роди Марина, как ще се справяме, пък хей го на, напаснахме се.
Няма да забравя, когато беше на 5 години в гимнастиката имаше едно момиченце /и то на 5/, което живееше в нашия квартал. Те са четири деца. И тогава сестричката и която бе 4ти клас я водеше и взимаше. Все едно аз догодина да пусна Бранимира от единия до другия край на София сама в 20:00ч. вечерта с транспорта- неосветени подлези, светофари, нередовен транспорт /след 19:30ч. градския транспорт става все по- рядко/, че и с по-малко дете с нея… Не би ми минало през ума. Ама на, тия деца се справяха. Да не говорим, че и петгодишното тогава ходеше с майка си да и помага да чисти едни офиси. Доста по-оправни ще дойдат от моите със сигурност.
Бранимира през лятото ще стане на 9 и съм решила от догодина да започнем да пробваме някои „трасета“ да ги минава сама. Но и аз като вас се ужасявам от фучащите коли и светофарите, чийто зелено за пешеходци трае 4 секунди. Ужасяват ме и педофилите, циганите, бежанците /особено след случаите в Кьолн и Швеция/…..
Вчера имахме извънредна ситуация. Звънна ми в 13:00ч. да ми каже, че ги връщат, че на Витоша има буря. Да я взема и да я заведа в работата ми. Спетнах бърза организация с братовчедка ми, добре, че беше първа смяна.
Данче, благодаря ти! Толкова приятно ми стана от твоя пост, така ме върна назад в годините.... И в тази връзка:
Аз учех на 7-8 спирки с трамвая. Дядо ме водеше и ме взимаше и почти винаги сядахме в една "Бира Скара" близо до нас. Още тогава много обичах да ям и още помня вкуса на кюфтетата, хлебчето, лютеничката....
Вече във втори клас много исках да пътувам сама /срам ме беше с придружител/ и чат пат ми се отваряше парашута. Нямах нищо против да ме водят на алианс , щото някак си не ми беше важно кой ме вижда там. Училището беше друга бира.
Руми, последната изпушена цигара беше на 1.07.2015г. Вярвам, че така и ще си остане. Не, че не е имало моменти, в които не ми се е допушвало, но издържам. Интересното е, че не ги спрях по време на бременността /никак не се гордея с това, но е факт/, ами просто така, без причина. Поредното доказателство, че всичко е в главата.
Фурла нямам и не се очертава скоро да имам. Всичко на всичко, бях сбрала стотина лева, които похарчих и не възстанових.
Д-р Сито Систов, Здравен Министър