Отговори
# 45
  • Мнения: 907
леле, и си траят до сега.... Whistling...и zа теб се отнася Wink...бърzо една среща в Coop city Цюрих Party

И аз си мислех за разходка с колички по езерото. Мечти ... Ама до скоро с тези преспи, сега с този дъжд ...
А ти къде живееш? Защо не съм чувала нищо за теб досега?
Пиши на лични, ако искаш, да не водним тук темата.

# 46
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
Заговаряла съм и мен са ме заговаряли, гледала съм подозрително и ме са ме гледали така  Mr. Green но това не означава, че после виждам хората отново или ставаме първи приятели. С тези, с които сме си паснали поддържаме връзка, които не са ми харесали сме ги игнорирали.

# 47
  • Мнения: 1 128
От много отдавна на се заговарям по улицата.Оба4е в работата ми веднъж две мом4ета като запо4наха да си говорят относно моя "гъз" както се изразиха(не предполагаха 4е съШто съм българка) безмалко да ги изпратя поживо поздраво на български.Добре 4е се усетих и не запо4нах да изпростявам като тях.С други хора такива простотий не са ми се слу4вали,ама с българските мом4енца това е нормално.Така 4е нямам особено желание.

# 48
  • Мнения: 3 371
не, не спирам, не заговарям. не ми е приятно и мен да ме спират и заговарят съответно. не си падам по установяване на такива контакти. само веднъж съм чула бг реч в Blokker, в Gouda, но и през ум не ми мина да ги заговоря. бяха циганки.

# 49
  • Мнения: 233
Имам пресен случай от вчера: Пазарувайки в IKEA, вече след касата до къстъмър сървиз, изведнъж едно момиче /българка/ с много силен американски акцент се обръща и казва "Здравейте!".
Тя със съпруга си американец явно са ни чули българската реч /около децата естествено/ и ето един топъл поздрав. Половйн час си говорихме непринудено. Беше много мило...........

И случай от една седмица: Докато чакахме майка ми да пристигне на летището в Сеатъл /това чакане беше 2 часа/, точно на една ръка разстояние от нас стояха и чакаха две момчета.
Чуха ни, обърнаха се, но нищо повече. Аз също не сметнах за нужно да ги заговоря. И така два часа, те дъра-бъра на бг. Ние по между си също на бг и............. изобщо не се поздравихме. Сред посрещачите имаше канадци говорещи на френски - с тях се разпитахме дали чакаме самолета от Амстердам. С американци-посрещачи също се разговорихме, само с нашите сънародници така без нито дума.

Хора разни..............

# 50
  • Мнения: 533
Не ми се е случвало нито да заговоря някой, нито мен да заговорят. Тук всеки ден чувам толкова българска реч из уличите (предполагам, че повечето са екскурзианти), че ако се заговооооорим .....
Но си признавам, че понякога ме е яд на мен, че не го правя, особено ако чуя майка с малко дете да говорят български. Предполагам, че е защото не бих искала да се сблъскам с нейното учудване защо го правя. А на мен просто ми се ще да си поговоря необвързващо на български! Но ако мен заговорят ще се  Laughing и с удоволствие ще побъбря.

# 51
  • Мнения: 1 909
Аz много 4есто напоследък попадам на българи - в тоалетната на магаzин, на светофара, в ресторанта...  Simple Smile
Досега теzи, които съм zаговаряла винаги са били свестни, но дале4 не zаговарям вси4ки, които сре6там, де  Stop
Тук на цигани не съм попадала, но понякога се мотка някоя и друга мутреса.
Вси4ко е до нагласата, до моментната преценка, а и ли4ни предпо4итания.
Тук във форума например има една българка, която по принцип не желае
приятелство с българки, женени zа българи - хора всякакви  Joy

# 52
  • Мнения: 2 825
......Тук във форума например има една българка, която по принцип не желае
приятелство с българки, женени zа българи - хора всякакви  Joy

Я кажи коя е, че да не си губя времето, мъчейки се да се спрятелявам с нея Mr. Green

# 53
  • Мнения: 907

Тук във форума например има една българка, която по принцип не желае
приятелство с българки, женени zа българи - хора всякакви  Joy

А с българки женени за НЕбългари?  Rolling Eyes А има ли и предпочитания откъде да са мъжете? Или по паспорт се гледа?

# 54
  • Мнения: 1 909
......Тук във форума например има една българка, която по принцип не желае
приятелство с българки, женени zа българи - хора всякакви  Joy

Я кажи коя е, че да не си губя времето, мъчейки се да се спрятелявам с нея Mr. Green

Клара, тя яко иска6е, досега е 6тяла да се сприатели с теб, бе  hahaha

А с българки женени за НЕбългари?  Rolling Eyes А има ли и предпочитания откъде да са мъжете? Или по паспорт се гледа?

Не zнам, аz не попадам в графата й zа приятелки  Joy

Драго ми е да се zапоzнаем, ако иска6 ли4ен контакт с българка, женена zа българин, с хлапе на 1г., живее6та в града Циурих - дай на ли4ни  Hug Mr. Green

# 55
  • Мнения: 2 825
......Тук във форума например има една българка, която по принцип не желае
приятелство с българки, женени zа българи - хора всякакви  Joy

Я кажи коя е, че да не си губя времето, мъчейки се да се спрятелявам с нея Mr. Green

Клара, тя яко иска6е, досега е 6тяла да се сприатели с теб, бе  hahaha

....

Вярно...., ама може аз да и досаждам, знам ли  Wink
няма ли да изплюеш камъчето де  Wink Simple Smile

# 56
  • в шоки-land
  • Мнения: 3 765
няма да го иzплюе...че то е едно камъче... Joy Joy Joy

# 57
  • Мнения: 768
Аз никого не заговарям случайно на улицата, струва ми се неетично, а и по принцип съм ужасно срамежлива. Но ми се случвало българи да се запознават случайно с мен. Сещам се обаче за един случай когато с нас се запозна един испанец като чу че говорим на български, заговори и той на български. Беше доволен че вижда българи и се похвали че жена му е българка. Да де ама жена му като се появи(бяхме на опашка в магазин) се ядоса че ни е заприказвал и нямаше никакво желание да общува с нас. Не че ние се бяхме натискали, впредвид че не сме от хората които се запознават спонтанно на публични места, ама човека си остана разочарован че тя така хладно реагира. На него видимо му се общуваше с българи Grinning Grinning.

# 58
  • Мнения: 907
Започнах да се сещам за разни случки. Като си говорех с една приятелка на бг, един ни спря и ни попита на бг къде да хване трамвая и понеже приятелката ми беше натам, го поведе. Беше много объркан човечецът, но хич не беше изненадан - питаше съвсем естествено като че ли е на пъпа на София. Ама това като че ли е единственият път когато мен са ме заговорили.
Докато чакахме половин ден да дойде самолетът на майка ми, се запознах с един татко, с когото се засичаме от време на време по разни мероприятия.
В един magazin докато чаках на опашката ми направи впечатление табелката на продавачката ("Бояджиев"). Като гледам как праскаше швейцарския диалект, попитах я на немски дали мъжът и не е българин. А тя също на немски: Ми и мъжът ми и аз  Joy ... Ходих после пак да пазарувам там - приятно е да си размениш някоя и друга дума.

# 59
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
Но си признавам, че понякога ме е яд на мен, че не го правя, особено ако чуя майка с малко дете да говорят български.
Кажи, здравейте, много сладко дететнце имате, на колко годинки е Wink Аз редовно се заприказвам с местни майки и това е начинът  Laughing а пък ако насреща чуя българска реч  Crazy
По реакцията може да се определи дали искат контакт или не. А ако на теб не ти допаднат и ти можеш да дадеш отбой Wink
Например неутралното, което ползвам е, трябва да си разменим телефоните. Казвам го веднъж и чакам ответна реакция, ако не захапе оставям намира. Ако обаче на мен са ми харесали, а усещам че те се дърпат им пробутвам моя телефон  Laughing Много съм нахална Embarassed Вече от тях зависи дали ще го ползват. Между другото много хора ги е страх да направят първата крачка и ако ти си дадеш телефона, те се отпускат и също дават координати. Да речем след седмица пускам смс, проучвателен, искаш ли да изпием по кафе и ако захапе хайдеееееееееееееееее... Понякога отсрещната страна ме изпреварва Wink
То си е цяло изкуство  Laughing
Тези методи ги ползвам не само при българите  Embarassed Embarassed Embarassed
Веднъж се бях запознала с едно семейство българи с 3 деца. Там повече от месец не им се обадих, нито те на мен. Един ден ей така ми щукна и пуснах смс, жената веднага ми звънна обратно. Страхотни хора излязоха и си паснахме Wink

Общи условия

Активация на акаунт