- Публикувана: 7 апр. 2006, 18:35 ч.
- Последно мнение: 9 май 2006, 19:51 ч.
Биологични родители
Знам,че с тази тема ще разбуня духовете тук може би! Знам,че тази тема няма да се хареса на някой,също и анкетата! Знам,че и дълго мислех дали да пусна тази тема! Знам,че сигурно вече е обсъждана! Знам обаче,че това е форум и аз искам да чуя вашите мнения!
Повод е това,което тук чета как биологични родители след време решават да потърсят дадените си за осиновяване деца и какви сълзиви предавания има за това понякога дори!
На какво мнение сте - има ли право - и морално,и законно и правото на кръвта - жена напр.,която един път е решила,че това дете,което тя ражда,че няма да го гледа и го дава в дом,след време - понякога много години - да се сети за това и да реши да го търси!А то вече - отдавна дори - е осиновено и има СЕМЕЙСТВО!
Ако питате мен - аз съм твърдо против биологичните родители да си търсят детето!
Имам един познат,който дели жените така - такива,които раждат деца и такива,които са майки!!!!!!! Аз съм съгласна с това деление!
Независимо какви са подбудите жената да остави детето си - щом подпише край до там е! Тя е решила повече да няма имане даване с това дете! Това за мен е все едно да направиш аборт по желание! Ти просто махаш детето от живота си! Няма за мен причини,поводи и мотиви,които да накарат една жена да остави детето си,независимо от всичко! Щом може да прави секс и да е голяма от този факт - значи може и да носи последствията от постъпките си! Всичко останало е престъпление! Дори и изнасилването за мен не е повод за даване за осиновяване,нищо не е причина!!!!
Чувам гласове - да ама това,че е родила дете е доставила щастие на други хора и т.н. Да ама е точно така - ДЕТЕТО,КОЕТО ТЯ Е РОДИЛА Е ЩАСТИЕ ЗА ОСИНОВИТЕЛИТЕ,НО ЖЕНАТА,КОЯТО ГО Е РОДИЛА НЕ Е ЩАСТИЕ ЗА ДЕТЕТО! Какво щастие може да има за детето в това да расте в домовете - без ласка,без топлина,без много неща! Ако тя желае наистина щастието на детето - или няма да го остави за осиновяване,или няма да се бърка в живота и обърква живота на детето! Защото вече то е дете на други,който са го родили в сърцето си,а тя не,защото те са се грижили за него и в добро и зло,а тя не,защото те са чули първата му дума,гукане,крачка,зъбче,а тя - не!!!! Те са купували лекарствата и плащали на лекари,когато е болно,а тя не! С какво право ще разруши мира на детето????? Достатъчно е ,че го е лишила от майчино мляко и прегръдка,а някоя дори се е обърнала на другата страна като го е родила за да не види личицето му,което ще е я преследва докато е жива!!!!!! С какво право ще разруши щастието на майката и бащата,които са отгледали и възпитали детето?????
Не,да ме извиняват биологичните родители,но с подписа,с който декларират съгласието си за осиновяване,те декларират,че това дете не ги интересува и дават карт бланш други да бъдат мама и тати на това дете!!!!
Сигурно тук има и осиновени деца,които имат мнение по тази тема.
Знам,че може би моето мнение няма да се хареса на някой. Не държа да се харесам на всички! Аз нито съм осиновителка - а искам да стана един ден,нито имам осиновено дете,нито имам изоставено дете.
И няма средно положение при въпроса ми - затова поставям само да и не!
Благодаря ви предварително!!!!
Прегръщам и подкрепям всички осиновители!!!!! Дерзайте и Бог да благослови семействата ви!
Повод е това,което тук чета как биологични родители след време решават да потърсят дадените си за осиновяване деца и какви сълзиви предавания има за това понякога дори!
На какво мнение сте - има ли право - и морално,и законно и правото на кръвта - жена напр.,която един път е решила,че това дете,което тя ражда,че няма да го гледа и го дава в дом,след време - понякога много години - да се сети за това и да реши да го търси!А то вече - отдавна дори - е осиновено и има СЕМЕЙСТВО!
Ако питате мен - аз съм твърдо против биологичните родители да си търсят детето!
Имам един познат,който дели жените така - такива,които раждат деца и такива,които са майки!!!!!!! Аз съм съгласна с това деление!
Независимо какви са подбудите жената да остави детето си - щом подпише край до там е! Тя е решила повече да няма имане даване с това дете! Това за мен е все едно да направиш аборт по желание! Ти просто махаш детето от живота си! Няма за мен причини,поводи и мотиви,които да накарат една жена да остави детето си,независимо от всичко! Щом може да прави секс и да е голяма от този факт - значи може и да носи последствията от постъпките си! Всичко останало е престъпление! Дори и изнасилването за мен не е повод за даване за осиновяване,нищо не е причина!!!!
Чувам гласове - да ама това,че е родила дете е доставила щастие на други хора и т.н. Да ама е точно така - ДЕТЕТО,КОЕТО ТЯ Е РОДИЛА Е ЩАСТИЕ ЗА ОСИНОВИТЕЛИТЕ,НО ЖЕНАТА,КОЯТО ГО Е РОДИЛА НЕ Е ЩАСТИЕ ЗА ДЕТЕТО! Какво щастие може да има за детето в това да расте в домовете - без ласка,без топлина,без много неща! Ако тя желае наистина щастието на детето - или няма да го остави за осиновяване,или няма да се бърка в живота и обърква живота на детето! Защото вече то е дете на други,който са го родили в сърцето си,а тя не,защото те са се грижили за него и в добро и зло,а тя не,защото те са чули първата му дума,гукане,крачка,зъбче,а тя - не!!!! Те са купували лекарствата и плащали на лекари,когато е болно,а тя не! С какво право ще разруши мира на детето????? Достатъчно е ,че го е лишила от майчино мляко и прегръдка,а някоя дори се е обърнала на другата страна като го е родила за да не види личицето му,което ще е я преследва докато е жива!!!!!! С какво право ще разруши щастието на майката и бащата,които са отгледали и възпитали детето?????
Не,да ме извиняват биологичните родители,но с подписа,с който декларират съгласието си за осиновяване,те декларират,че това дете не ги интересува и дават карт бланш други да бъдат мама и тати на това дете!!!!
Сигурно тук има и осиновени деца,които имат мнение по тази тема.
Знам,че може би моето мнение няма да се хареса на някой. Не държа да се харесам на всички! Аз нито съм осиновителка - а искам да стана един ден,нито имам осиновено дете,нито имам изоставено дете.
И няма средно положение при въпроса ми - затова поставям само да и не!
Благодаря ви предварително!!!!
Прегръщам и подкрепям всички осиновители!!!!! Дерзайте и Бог да благослови семействата ви!
Гласувах с "не"! И те подкрепям напълно! Лошото в нашата държава е, че нещата още не са уредени законно! Болшинството от децата по домовете не могат да бъдат осиновени по простата причина, че техните биологични родители не са се отказали от тях и не са подписали декларация за осиновяване! А се съмнявам, че въобще ходят да ги виждат! А още по-лошо е, че и това /осиновяването/ хората превърнаха в бизнес за печелена на пари! Моя позната си осинови момиченце на 3 дена, след като два пъти даваха пари не на този на когото трябва и на третия път го намериха "точния" човек. Това говори много лошо за нашата държава! За мен тя не е майка, а "мащеха" за народа! Радвам се за всички успели да си осиновят детенце!
Аз съм осиновена но гласувам твърдо не. Мисля че само децата ако искат разбира се трябва да имат право да търсят биологичната си майка.Но съм против тя да търси детето си. Мисля че не е редно след като е решила да даде детето си независимо по какви причини да иска да го намери.Това не е игра не може ту така ту иначе. Може да разбие живота на детето си и на осиновителите му.
И аз съм "не".Не отричам, че има случаи в които БМ е изоставила детето си под нечий натиск,но те са малко.В повечето,решението е напълно съзнателно.Но аз и не мисля,че чак толкова много жени търсят децата си.Обратния случай е по-често срещан.Ще използвам темата ,за да кажа нещо което отдавна премислям.В къщи живее моята племеница,която е на 14 год.Наблюдавам я и си мисля.Тя е точно в тази възраст,в която много момиченца раждат и изоставят деца.Та тя милата още една филия хляб неможе да си отреже,камо ли дете да гледа.Много от майките тук имат такива пораснали деца и могат да го потвърдят,че те дори пораснали са все още дечица.От една страна гаджето,а от друга плюшената играчка.Това мили форумки е много често нападаната БМ.Аз немога да я съдя,тя дори незнае какво и се е случило.Като и се размине ,гледа да забрави и да не си спомня,защото би и попречило на живота.Има и други случаи,но общото между всички тях е ,че та са само за съжаление.Ако след време един човек узрее до там,че да разбере какво е сторил,той обикновено не търси,защото е наясно какви трусове ще придизвика с това.Между другото незнам в закона какво е казано за това???Не е много редно ,да подпишеш отказ,а после да търсиш.Това звучи като нарушение 
Отговорих не, но с малко по-особено мнение. Знам за жени, които са изоставяли децата си поради бедност, знам за едно семейство, безработни учители, които са оставяли детето си и са плакали, но знам за едно много красиво момиче, от интелигентно и не бедно семейство, което роди прекрасно момиченце и го остави. Още един случай знам, за семейство, на което се роди детенце с лек недъг на едната китка и го оставиха по тази причина. Знам и за жена, която е осиновила две деца със здравословни проблеми и ги гледа. Колкото хора, толкова и съдби. Не всички са на 15-16 години mar_mar, уверявам те.
Изразявала съм и друг път мнение по този въпрос. Една жена, която е родила и изоставила дете независимо по какви причини, има моралното право да потърси информация дали е осиновено. И ако е, може да се срещне с майката, за да попита, как е детето, имат ли нужда от нещо, да остави координатите си на майката /за всеки случай, Боже опази!/ и да си отиде. Два пъти, един живот няма право да разбива, никой. Сгрешила или принудена от обстоятелствата, тя трябва да приеме избора си или съдбата си в името на доброто на детето. Въпросът тук не е за нас осиновителите, които сме гледали тези деца, повече от слънцето и не знам дали има по- изстрадано родителство от нашето. Всъшност има- децата със здравословни проблеми....Въпросът обаче не е за нас , а за децата.
Спомнете си притчата за две жени, които спорили, чие е това дете...... то е на онази, която извикала "НЕ!", пред извадената сабя. А животът води сабя всеки ден на нашите деца и тези, които са ги родили ги няма за да извикат "НЕ!". Нещо повече, ако тази жена е човек, ще разбере че нейното появяване в живота на детето е извадена сабя. Аз не съдя никого, не съдя тези жени, те са се осъдили сами и сега искат помилване от нас, от децата ни, от обществото.... За мен тези жени не са лоши или недостойни- всяка от тях носи своята болка. Ако продадеш един имот, после и да съжалиш, не можеш да върнеш парите и да си вземеш имота. Това не е игра на кукли и парцалки - вземи детето- дай ми детето; отказвам се от него и подписвам Декларация за отказ - сега пък искам да го видя...
Изразявала съм и друг път мнение по този въпрос. Една жена, която е родила и изоставила дете независимо по какви причини, има моралното право да потърси информация дали е осиновено. И ако е, може да се срещне с майката, за да попита, как е детето, имат ли нужда от нещо, да остави координатите си на майката /за всеки случай, Боже опази!/ и да си отиде. Два пъти, един живот няма право да разбива, никой. Сгрешила или принудена от обстоятелствата, тя трябва да приеме избора си или съдбата си в името на доброто на детето. Въпросът тук не е за нас осиновителите, които сме гледали тези деца, повече от слънцето и не знам дали има по- изстрадано родителство от нашето. Всъшност има- децата със здравословни проблеми....Въпросът обаче не е за нас , а за децата.
Спомнете си притчата за две жени, които спорили, чие е това дете...... то е на онази, която извикала "НЕ!", пред извадената сабя. А животът води сабя всеки ден на нашите деца и тези, които са ги родили ги няма за да извикат "НЕ!". Нещо повече, ако тази жена е човек, ще разбере че нейното появяване в живота на детето е извадена сабя. Аз не съдя никого, не съдя тези жени, те са се осъдили сами и сега искат помилване от нас, от децата ни, от обществото.... За мен тези жени не са лоши или недостойни- всяка от тях носи своята болка. Ако продадеш един имот, после и да съжалиш, не можеш да върнеш парите и да си вземеш имота. Това не е игра на кукли и парцалки - вземи детето- дай ми детето; отказвам се от него и подписвам Декларация за отказ - сега пък искам да го видя...
Дарена,ти говориш за онази малка бройка от жени притиснати от обстоятелствата да изоставят децата си.Аз не го отричам.Още повече не мисля,че всички БМ са на 15 год.Аз просто давам пример,за една група и то не малка.И лично аз не съдя никого.Нещата просто се случват такива каквито са.Та като изреждаме вариантите на БМ изоставящи децата си,нека да споменем крадли,изнудвачки, малограмотни циганки,затворнички и т.н.Бихме ли искали такава жена да цъфне един ден на вратата ни и да каже,че си иска детето или нещо от този род. Възможен е и такъв сценарий, нали? 
Възможен е и такъв сценарий, нали?
Твърдо гласувам с НЕ. С отказа и от детето са направили вече своя избор. След като са се отказали от най-хубавите мигове в живота на една жена невиждам за какво да се срещат. Това е единственно право на детето. Ако то иска да разбере кой го е създал и от къде са неговите корени. Да
Аз също гласувам твърдо НЕ.
Напълно споделям мнението на дарена. Въпреки всичко, тези жени страдат. Това е травма за цял живот и неминуемо те мислят (разбира се не всичките), за изоставената си рожба. На рожденните дни на моята осиновена дъщеря, намирам време да помисля за малко и за нея. Тихичко в ума си й казвам - "Благодаря ти, ако не беше ти, аз нямаше да съм МАМА. А ти бъди спокойна, детенцето расте в едно здраво семейство, много много, ама много я обичаме и ще направим всичко за нейното безгрижно детство и сигурно бъдеще..." Не бих искала да ми похлопа на вратата, но повярвайте, ужасно съм любопитна да я зърна. Дори съм измисляла варианти за да обменя две-три думи с нея, но ме е страх. Утре когато дъщеря ми порастне и пожелае (ако пожелае) да я види, аз ще съм първата до нея в издирването й. Може би обърнах малко темата. Още веднъж, тя няма право да обърка повторно живота на вече изоставеното си дете. (цитирам)
А какво ще кажете за биологичния баща? Дали той изобщо знае за съществуването на Изоставеното дете?
Напълно споделям мнението на дарена. Въпреки всичко, тези жени страдат. Това е травма за цял живот и неминуемо те мислят (разбира се не всичките), за изоставената си рожба. На рожденните дни на моята осиновена дъщеря, намирам време да помисля за малко и за нея. Тихичко в ума си й казвам - "Благодаря ти, ако не беше ти, аз нямаше да съм МАМА. А ти бъди спокойна, детенцето расте в едно здраво семейство, много много, ама много я обичаме и ще направим всичко за нейното безгрижно детство и сигурно бъдеще..." Не бих искала да ми похлопа на вратата, но повярвайте, ужасно съм любопитна да я зърна. Дори съм измисляла варианти за да обменя две-три думи с нея, но ме е страх. Утре когато дъщеря ми порастне и пожелае (ако пожелае) да я види, аз ще съм първата до нея в издирването й. Може би обърнах малко темата. Още веднъж, тя няма право да обърка повторно живота на вече изоставеното си дете. (цитирам)
А какво ще кажете за биологичния баща? Дали той изобщо знае за съществуването на Изоставеното дете?
А какво ще кажете за биологичния баща? Дали той изобщо знае за съществуването на Изоставеното дете?
Гласувах с "ДА". Това според мен е голям страх за осиновителите, да не би да се появи родната майка на осиновените им деца. Но това според мен ще е добро за децата, но не и за осиновителите, все пак те се чувстват застрашени от биологичните родители, по някакъв начин, който е напълно разбираем.