Летящо прасе

  • 8 534
  • 15
  •   1
Отговори
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Какво е красотата за теб? Можеш ли да бъдеш абсолютно съвършена? Животът ти зависи единствено от твоята външност. Способна ли си на жертви? Способна ли си да жертваш всичко, дори единствената си истинска любов?
„Завинаги само твоя“ на Луис О'Нийл е книгата, за която ще си говорим тази събота в клуб "Летящо прасе". Специални гости - редакторите Деси Желева и Савина Николова.
Заповядайте на 30 януари в Детско-юношески отдел на Столичната библиотека (площад "Славейков") от 11'30. Вход свободен. Не е задължително да имате карта за библиотеката. Нито е задължително да сте чели книгата.


П.П.Клуб „Летящо прасе (или четящ тийнейджър)“ събира тийнейджърите, които обичат книгите. Всяка последна събота от месеца в Детско-юношески отдел на Столична библиотека ще се обсъжда избрано заглавие. Ще гостуват писатели, редактори, преводачи, влогъри, издатели и психолози.
Повече информация можете да намерите на страницата „Летящо прасе“ във Фейсбук.
„Летящо прасе (или четящ тийнейджър“ е доброволна инициатива на Детско-юношески отдел на Столична библиотека и писателката Юлия Спиридонова.

# 1
  • София
  • Мнения: 17 591



    Блестеше над морето ярко слънце,
    то светеше със цялата си мощ;
    то с всичките си сили се стремеше
    да укроти разпенената площ.
    И всичко туй май твърде странно беше,
    защото беше полунощ.

     
    Луната жълта светеше сърдито,
    ядосана, че брат й пред светът
    в небето се разхожда упорито
    след свършека на дневния си път.
    — Не е възпитано — тя каза — тъй открито
    да свети нощем както през денят.
     

    Морето беше твърде, твърде мокро,
    а пясъкът бе твърде, твърде сух.
    Ни облаче не можеше да видиш,
    че облак нямаше на свода кух.
    И птици не хвърчаха в висините,
    че птичка нямаше в простора глух.
     

    А Моржа и Зидаря с бавна стъпка
    вървяха уловени под ръка.
    Те ронеха сълзи със всичка сила,
    че толкоз пясък има по света.
    — Да махнат този пясък — те унило
    си казваха, — ще бъде красота!
     

    — Девойки осем с осем кърпи бели,
    да биха мели месеци наред,
    не мислиш ли — печално Моржа каза, —
    че биха сложили тук малко ред?
    — Съмнявам се — Зидаря рече жално
    и сълза капна по лика му блед.
     

    — О, миди, хайде да се поразходим —
    помоли се любезно Моржа благ. —
    Разходка мила с весели другари
    по морския пустинен, равен бряг.
    Побързайте, приятелчета стари,
    ръка подайте, тръгвайте във крак.
     

    Тук възрастната мида се надигна,
    погледна ги, но без любовен плам.
    О, възрастната мида понамигна,
    поклати умната глава едвам:
    загатваше им, че не е наивна:
    — Къде ли ще ме водите, аз знам.

     
    Но осем малки миди скачат живо.
    Любезната покана те приеха,
    изчеткаха си дрехите грижливо,
    обущата им от боя лъщеха.
    И чудна бе таз суета голяма,
    че мидите крака изобщо нямат.
     

    Последваха ги други осем миди
    и после още — множество голямо.
    Те идват, скачат, Моржа да ги види,
    прииждат все, а краят им го няма.
    Подскачат по вълните морски, буйни
    и пясъците оживяват шумни.
     

    Зидаря, всички миди с Моржа благ
    вървяха повече от две-три мили
    и уморени те подвиха крак —
    приседнаха да съберат пак сили.
    А всички малки миди — върволица,
    стояха, наредени във редица.
     

    Тук Моржа каза бавно: — Време дойде
    да поговорим за неща, като:
    обуща, червен восък, параходи,
    за зеле и царе,
    защо морето е горещо-вряло
    и имат ли прасетата криле.
     

    — Почакай малко — мидите казаха, —
    преди да почнем дружен разговор.
    Защото някои от нас без дъх са
    и пияни сме от морския простор.
    — Без бързане — Зидаря се намеси
    и те му поблагодариха в хор.
     

    — Един хляб топъл — Моржа тихо рече —
    добре ще е да беше подръка.
    Пипери вино и глава лук печен
    да можеше да имаме сега.
    И тъй, готови ли сте, миди, вече?
    Е, хайде да започваме пира.


    — Но не със нас! — извикаха тревожно
    и леко посиняха те от страх. —
    След милите слова това ще бъде
    най-страшно неприличие и грях!
    — Нощта е чудна! — каза Моржа тихо. —
    Погледайте на дивни божи свят.
     

    Бе толкова любезно, че дойдохте
    не, вий сте много мили и добри! —
    А пък Зидаря само каза сухо:
    — Я давайте филии без кори!
    Не се правете всичките на глухи,
    че да повтарям ще се уморя:

     
    — Изглежда срамно — каза Моржа тихо, —
    че им играеме такваз игра.
    Доведохме ги ние тъй далече
    и тичаха те с нас не на шега. —
    Зидаря само тихичко изрече:
    — Ти мажеш маслото като с тесла!
     

    — Скърбя за вас — подхвана тъжно Моржа,
    съчувствам ви от все сърце.
    Със хълцане и плач той взе в ръце
    най-едрите от мидите тогаз,
    закри със кърпа своето лице,
    и своите разплакани очи.
     

    — О, мили миди — каза пък Зидаря, —
    направихте добра разходка с нас.
    Не ще ли се завърнете обратно?
    Но никакъв ответ! Не дойде глас.
    И туй едва ли чудно бе, защото
    изядоха ги всичките завчас.

# 2
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Благодаря ти, Кате!  Hug

В аванс искам да съобщя, че този месец (27 февруари) ще си говорим за книгите на Джон Грийн.

# 3
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Тази събота (26 ноември) ще си говорим за романа "Белжар" на Мег Уолицър - една мрачна история с неочакван край. Специален гост ще ни бъде Рия Найденова, редактор от издателство "Сиела", виновник за издаването на куп страхотни книги. Заповядайте в Детско-юношеския отдел на Столичната библиотека в 11'30 часа. Вход свободен за тийнейджъри. Възрастни не се допускат.

# 4
  • Мнения: 25 565
И маскирани ли не може?   Sad

# 5
  • София
  • Мнения: 17 591

Не е честно пък.  Crossing Arms Whistling

Единственият човек, когото познавам и е в състояние да цитира повече детска и детско-юношеска литература от мен, е баща ми - и той, формално погледнато, доста отдавна е пораснал.

нямам възможност да дойда, ама пак не е честно - и направо си е възрастова дискриминация, да знаете, ще ви обадя на Шведите, дето отнеха царството на таткото на Пипи. Те мнооого внимават за дискриминацията в детската литература...

# 6
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Зa вас двете ще направим изключение.  Laughing
Следващото прасе ще бъде в края на януари, защото последните две съботи от този месец са празнични дни.
Весели празници! Hug

# 7
  • София
  • Мнения: 17 591

А за баща ми изключение ще направите ли?
Той най-много се забавлява от детски книжки, и най-хубаво ги разказва...
И детска книжка написа - е, не е публикувана, де, освен "неофициално" в някаква печатница за автореферати, ама който я е чел (вкл. и аз) все се е попикавал от смях.
Забавна е...

# 8
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Този път ще отговоря съвсем сериозно - това е клуб за тийнейджъри и те се притесняват, когато има възрастни хора, особено мъже.

А татко ти може да дойде да си прочете книжката в "Кой обича приказки", стига книжката да е интересна за съвсем малки слушатели.

# 9
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
На 25 февруари ще се проведе поредната среща на "Летящото прасе". Този път ще си говорим за романа "Отровни думи" на Майте Каранса. Ще ни гостува Йоана Ванчева, редактор в издателство "Емас". Не е задължително да сте чели романа.  Wink
Заповядайте в 11'30 в Детския отдел на Столичната библиотека.

# 10
  • София
  • Мнения: 17 591
Този път ще отговоря съвсем сериозно - това е клуб за тийнейджъри и те се притесняват, когато има възрастни хора, особено мъже.

А татко ти може да дойде да си прочете книжката в "Кой обича приказки", стига книжката да е интересна за съвсем малки слушатели.




Супер забавна е за 5-10 годишни - ама едва ли би се навил да ходи някъде...  Rolling Eyes

# 11
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Тази събота (25 март) няма да обсъждаме една-едничка книга. Ще си говорим за тийнейджърските романи, издадени през изминалата година и номинирани за детската награда "Бисерче вълшебно" (категория "Майстори"). Специален гост - Вал Стоева. Заповядайте в 11'30 в Детския отдел на Столичната библиотека. Вход свободен.

# 12
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Запазете спокойствие! Този месец ще обсъждаме "Паника" на Лорън Оливър, а специално ще ни гостува редакторката на книгата Велислава Вълканова. Заповядайте на 29 април, събота, от 11'30 в Детско-юношеския отдел на Столичната библиотека. Вход свободен.

# 13
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Ако не се боите, елате на декемврийската среща на клуб "Летящо прасе (или четящ тийнейджър). Специален гост ще бъде Елена Павлова, писател и преводач, автор на фентъзи, фантастика и хорър романи и разкази. Ще обсъждаме произведения, които ни карат да треперим от ужас.
Заповядайте тази събота (2 декември) в 12'30 в Детския отдел на Столичната библиотека.
П.П. "Който се страхува от клоуни, да не ходи в библиотеката!" - стара българска поговорка.

# 14
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Пожелавам на всички четящи тийнове светли празници и година, изпълнена с любов!

Общи условия

Активация на акаунт