Преди 10 години, аз бях на 16, родителите ми се разделиха. Майка ми имаше връзка със женен мъж, заживя на квартира и след 3 години роди дете от него. Още нямаха развод с баща ми и по силата на българските закони малкия ми брат носи имената на моя баща. А неговия, никога не се е интересувал от детето, никога нищо не му е купил, никога не се е грижил за тях, даваше му единствено лош пример за държание и го учеше на глупости и щуротии... Идваше 1-2 пъти в месеца и после изчезваше до следващия път. Преди 1 година се яви за последно. Сега брат ми е на 7 години. Първокласник е. И дали от отношението на баща му към него, или от липсата на контрол и възпитание от страна на майка ми, стана едно неконтролируемо и много агресивно дете.
Мога да разказвам случки до безкрай. След една лека катастрофа с мъжа ми и сина ми и малкия ми брат( всички живи и здрави, благодаря на Бога), той разказваше какво се е случило с такава еуфория, все едно е бил в София ленд. Бие се с децата в училище и вече 3 отказаха да ходят на занималня, заради него. Говори глупости и обижда съученичките си с мръсни думи. Вместо на неговата автобусна спирка, където го чака майка ми, слиза на предишната и тя се притеснява и го търси. От училището му дори му бяха приготвили отпускното, защото не могат да се справят с него....
Сега майка ми, решила да си опита късмета в Испания. Заминава на 27-ми април. И естествено разчита на мен да се грижа за Иван. Изведнъж ще се сдобия с първокласник пред завършване на учебната година. Най-големите ми страхове са, че няма да мога да се справя с него. А и има лошо влияние върху сина ми, защото и той започва да се държи лошо и да не слуша. Не знам как и какви правила да въведа и как да го накарам да ги спазва.