Обичам я и никога не съм спирал да я обичам

Съжалявам за болката ти , но ти какви решения на проблема виждаш и как си се опитвал да се справиш? Необходима е малко повече информация , за да получиш адекватен съвет.

Защо се разделихте?

Обвързана ли е в момента? Деца?

Каква е крайната цел, да сте заедно ли? Какво си направил до момента по въпроса?

Пич, това са 8 години раздяла! Нали осъзнаваш, че нещата вече не са любов, а работа за психолог?

Личното ми мнение е, че темата е пързалка. Изказа, описаното поведение, някой споменати факти и т.н ме навеждат на мисълта, че автора е жена, но не налагам мнение и нека това мое съмнение не обижда никого.

По темата вече казах мнението си - трябва да се потърси специалист, тъй като тази любов се е превърнала в натрапчива мисъл. 

Към Axel_chiara2430: Решение или решения на проблема през годините съм си мислел, че ще отшуми, но за жалост това е само за моменти.
Към hut-dur: Разделихме се, защото по онова време аз не бях в България за около половин година (на денонощие разговаряхме по телефона около 12-14 часа може би), наистина много силна любов, разликата в годините ни е 7, аз съм и първия интимен партньор. Незнам дали е обвързана в момента, не желея да се интересувам, за да не стигне до нея, наистина не искам да я затормозявам. Не деца няма. Това нали крайната цел е да сме заедно, наистина не знам, тъй като аз съзнавам, че съм влюбен в един блян, все пак тя се е променила от тогава, но , поредното но По въпроса какво съм направил към момента, правя, че нищо не правя, тоест всеки има шанс за нещо или някой и аз пазя последния си шанс, защото знам, че винаги има такъв за момент в който ще го използвам подобаващо, а не просто да запаля в глупав от мен момент. Тя не живее в България прибира се за определени празници, нямаме допирни точки, за да и се обадя било дори и за едно кафе, искам ако има нещо то наистина да бъде използвано подобаващо. Мислех дори лятото да напиша на всички таксита, рикши и прочие на летния курорт където е на почивка името и и че я обичам, но към момента се сдържам, докато не предначертая ясен план и изход от всичко това, както казах не искам да поля последната клечка от кибрита си. А защо се разделихме... Докато не бях в България по онова време реших да си направя различен профил в скайп (тогава нямаше фейсбук все още) и да я проверя, на база, че почти винаги се чувствах наранен в предишни връзки и исках наистина да докажа на себе си, че тя е различна, може би нормално и за годините тогава все пак бяхме тинейджъри, но тогава по друг начин съм разбирал живота, но накратко какво се случи, тя сами разбирате, че откликна на грешния профил и беше началото на предопределен край, защото от този момент аз започнах да я ревнувам, след 2-3 месеца зарзбрах за друг човек с който тя се среща прибрах се на пожар от днес за утре и лъжите и болката не спираха, така изкарахме около 30-40 дни, лятото свърши и тя трябваше да замине да следва в различна от България страна, след като се върна декември същата година тя бе осъзнала грешките които беше направила и явно беше решила да се сдобрим, по същото време аз бял започнал да излизам с друго момиче, като казвам излизам имам предвид 2-3 кафета и 1-2 вечери, нико повече, никакъв интимен контакт, дори не се бяхме целували и така до една вечер в която се засякохме в една от дискотеките, аз бях пил тя дойде да говори нещо с мен, но наистина не разбрах и една дума от казаното, поради причината, че когато съм пил наистина не чувам, всичко ми е смесено, музика и т.н. В следващия момент новото момиче с което се бях виждал 2 седмици преди това просто ме награби, може би в момент в който разбираше, че всичко ще приключи между нас без дори да е имало нещо и така аз видях пък в очите на другото момиче сълзи, които ме накара да поискам да разбере какво съм изпитал да и дам урок, който ще я накара да се бори и да я боли както беше при мен, но вместо това явно всичко приключи тогава. И наистина съжалявам за това, че не можах да чуя и разбера какво дойде и ми шепна на ухото.

Това, което разказваш за края на връзката е било твърде отдавна.
Едва ли сега сте същите. Можеш да я поканиш на кафе и да си поговорите, но не чакай да ти каже онова нечутото на ухото, което ти е казала в дискотеката.
В най-младите години човек трудно мисли за последствията от действията си.

Благодаря ти за изчерпателния отговор.

Мисля, че за да получиш някакъв съвет ще е хубаво да решиш какво искаш - 1) да действаш в посока възобновяване на връзката, колкото и трудно/рисковано да е това или 2) как да продължиш без нея окончателно, което е по-реалистично като развой.

Това с драскането по рикши/таксита не виждам с какво ще помогне и за двата казуса. 

Правилно ли прочетох, 8 години?!

Така се случва, когато връзката не е била изживяна докрай.
От опит ще ти кажа - винаги ще изпитваш това чувство в себе си и ще се сещаш за девойката.
Но това не е обич. Това е едно такова странно усещане, заради което имаш чувството, че стоиш в средата на нищото. Усещането за нещо недовършено, не изживяно, нещо което е приключило в неправилния момент, по неправилен начин, оставящо хиляди въпроси, започващи с "Ами ако ...?"
Познавам хора със семейства, с деца, които и след 30+ години още изпитват подобно чувство.
Та, или направи нещо, с което да сложиш край на това усещане, или просто го приеми.
Щом момичето няма семейство и деца нищо не ти пречи да я поканиш на кафе и да поговорите. Ако трябва й кажи, какво изпитваш и просто си върви ... Не е казано, че и тя трябва да отговори на чувствата и усещанията ти, но вярвай ще ти олекне след като й споделиш.

Докато мъдрите се намъдруват , лудите се налудуват. Какво го мислиш толкова. Ще минат още години. Тя жената няма и понятие от твоите терзания. През това време някой решителен и оправен момък ще я забие а ти гледай от страни и прави планове за таксита, рикши и други такива. Ако въобще историята ти е истинска. Не мога да си представя влюбен мъж да се тутка 8 г. Ако един мъж наистина иска една жена винаги намира начин, а не да гледа отстрани.

8 години!  

Твърде много. Не мисля, че това е обич, а някакъв блян, фантазия, неизживяни усещания.
8 години живееш в миналото човече. Колко още трябва да минат за да разбереш как си пропиляваш живота. Булшинството хора страдат, но продължават напред. Да, има незабравими хора, но живота си тече.

Може да последваш съвета да се видите. Лошо няма. Тамън ще разбереш колко са ти истински чувствата.
Много идеализираш миналото си с тази жена. И си забравил да живееш в настоящето.
Я си се представи на 60 години, самичък и още бленуващ за тази жена. Как ти се вижда картинката?
Вместо да прогледнеш за това, което имаш, ти се вайкаш за това, което нямаш.
Казваш, че си моногамен и когато си с една си само с нея. Но не е така. В момента мамиш момичето с което си, заблуждаваш я, че значи нещо за теб, а всъщност си мислиш за друга. Това пак си е изневяра.
Всъщност наскоро замалко да попадна на мястото на сегашната ти приятелка. Започнах да излизам с един мъж. Само няколко пъти, но стана ясно, че изпитва все още силни чувства към бивштата си приятелка, която се оказа моя близка позната  
Безумно е да съм с такъв мухльо, който ми сваля уж звезди, но едновременно с това се опитва отново да има взаимоотношения с бившата. Лъже мен, че с нея всичко е приключило, а нея лъже, че с мен няма нищо. Грозно поведение е това за мен. Хич не се досеща, че аз се виждам с тази жена много често, разбираме се, говорим си.  
Струваш ми се що годе читав и дано не постъпваш по-този начин с момичето до теб. Дори и да не я обичаш, дължиш уважение и елементарна почтеност.  

Така е marsie. Ако я иска, ще намери начин, а няма да се тутка осем години. И всъщност точно това ме навежда на мисълта, че хич не е влюбен. Само живее в миналото.

"исках да я изпитам", "да й дам урок, за да се бори за мен" ... уау! спестявайте ги тия тъпотии и светът ще бъде едно по-добро място
и аз да бях, и аз щях да те напусна - егото ти страда, че не се е борила с конкуренцията за теб, изобщо не си влюбен в нея; страх те е, че ако се влюбиш в следващата, тя също няма да се бори със зъби и нокти за теб и също ще те напусне щом я вкараш в подобна ситуация

До Зизу: напълно съм съгласен, че връзката е недоизживяна и от там два и положението в което съм сега, така е и горе долу за това как се чувствам като по средата на нищо, а дали е обич, мисля, че да.
До Marsie: да от една страна е така, че ако искаш една жена ще намериш начин, но има и друга страна от начало смятах, че времето и друга връзка ще помогнат, после още време и още връзки и в един момент осъзнах, че ако това е помагало преди, то сега не е така, а времето не спира и не спира, а аз също така не искам да съм досадника, това го казвам защото наистина нямаме допирни точки, не е като да имате възможност да се видите за най- елементарното кафе дори, а наредените работи никога на сполучват и пак казвам за мен да обичаш не означава да повтаряш само обичам те, а да накараш да го почувстват, не съм казал че подхода ми е най-правилния, ако въобще този термин е точен за ситуацията, за мен да обичаш е да накараш човека да е щастлив не да бъдеш егоист и да досаждаш с различни изречения с един смисъл, ако е писано да е с мен ) ако ли не просто имам нужда да излезна от този филм, а не знам как... Дори и след толкова време
До lanfear: не мисля, че ако обичаш 2, 3, 5, 10, 20 или колкото и години да изредя са много, ако е истинско бих казал и вечността е малка, дали има блян и фантазия... Да има, все пак за това време тя може да се е променила коренно. Не съм съгласен, че живея в миналото, по скоро бих казал С миналото, тъй като аз съм обърнал вчико това в една допълнителна сила за мен, да успявам, да не се предавам, във всеки един момент да съм най-доброто за себе си и околните, както се казва това което не ме убива ме прави по силен, да звучи клише, но наистина в този случай е истина, и да така е живота си тече, точно защото съм мислел, че ще се преборя и не съм успял към момента това е причината на четете това. Всъщност това което казваш как се виждаш на 60, донякъде ме кара, не да се стресна, но ми е светнала една лампа, какво точно мога да направя за живота си по отношение на любовта. Да моногамен съм и никъде не съм казал, че имам в момента връзка, защото това наистина е тъжно да лъжеш по-този начин, времето което са ти се отдали е било предопределя да го изгубят( въпреки, че стават чудеса и никога не се знае), защото от самото начало са били използвани а това е долно, това е едно малкото неща което не може да се върне и промени, а аз го ценя. По отношение на твоя случай мисля, ме просто този пич е искал да направи мръсно на въпросната ти приятелка като спи с приятелкита/е и.
До bubanka: тотално грешиш, не става въпрос за его, не ми и дреме в този момент, нето тогава за егото, просто исках да усети дори и прашинка от болката която бе в мен и след това веднъж опарили се да не допуснем повече тази болка до нас. Не, не ме е страх, че ще се влюбя в следваща, напротив бих се радвал, просто не искам да карам да страда някой друг, невинен, защото това става когато се опитам да я забравя чрез нова връзка, а това както казах не е честно. Няма как да доставяш болка и тъга и да искаш да ти се случи нещо различно от това. Не, не ме е страх, че ще ме напусне или че ситуацията ще се повтори, аз съм човек който си взима поука от повечето създали се случки и събития в живота. А и сама по себе си случката е тинейджърска и е била за времето си.

И от написаното досега наистина може би най-добре ще е да проведа разговор с нея и по-тази причина днес се поинтересувах какво е моментното и състояние и да както си мислех има си приятел, не го познавам, не знам от къде е, но това няма и знамение, просто мисля, че не е честно да и се изтреса с моите терзания в момент когато е щастлива и да разбия психиката или какъвто по-подходящ термин се сещате... Би било егоистично

Защо ще и разбиваш психиката?Дори да не и споделиш какво чувстваш вижте се за едно кафе да видиш колко се е променила,какво става с нея може тогава да ти олекне..Аз не бих чакала 8 години,ако бях на твое място.
Да допълня,че ми звучи много нелогично 8 години да мислиш постоянно за нея,а да не я потърсиш дори 1 път все пак колкото и да не искаш да я натоварваш аз найстина не бих се сдържала

Като се има предвид, че си пропилял 8 години от живота си в глупости, не се учудвам, че от любов и обич много не разбираш.

А ти сам намекна, че имаш приятелка. Ето:


А за тези 8 години имал ли си други връзки? Или не си поглеждал друга 

Да живееш в миналото или с миналото е все тая. Ама както ти е удобно.
Мисля, че bubanka е права. Егото ти е проблема.

Даже почвам да си подозирам, че Дорис е права. Пързалка е темата и е пусната от жена.
Такова отвеяно писане, толкова локуми може да сътвори само жена