Да ви се оплача, че Борис не ще да стои в количката като сме на разходка. Онзи ден така ми рева, че просто не издържах и го взех на ръце и диването млъкна. Вчера случката с плача се повтори на разходката, но този път бях твърда и не го взех. Плака 50 мин. нон-стоп и после заспа от преумора. Много ми беше трудно да издържа, но няма как - просто не мога да го нося - много тежи и няма да си превръщам разходките в кошмар. Вече почти ги намирам за такива. Сега се чудя кой път да хващам докато свикне, че няма да го вземам от количката, че да не пищи по центъра и в градината където има други деца. Да кажа, че съм пробвала да вдигам нивото на количката и да слагам играчки и дрънкалки - не помага.
Така направих и у дома като реши, че няма да стои повече легнал, но и тук издържах. На всеки 5 мин. се мъчех да го успокоя и да му избърша потта. Е, на 25 мин. се успокои и започнахме да си играем с разни играчки. Та, така се забавлявам тези дни. Стискайте палци да ми издържат нервите на плача, че е много тъжно и трудно. Досега беше лесно при мама и тати, но тази седмица се местим и не знам как ще се справям с всичко сама, ако не науча Борис да не го нося постоянно на ръце.
Ами това е. Малко ми е съвестно за всичко , което му причинявам, но ръце и гръб не ми останаха. Какво мислите за всичко това? Правилно ли постъпвам? Моля ви споделете от опит, ако имате такъв.