Истината за Дядо Коледа

Аз не помня да съм изживяла тежко откритието, че няма дядо Коледа.Но добре помня една случка, бях на 8-9 години и вече голяма и убедена, че няма дядо К. Като чу това, леля ми много се изненада и каза "как да няма? Ти наистина ли не знаеш?" - "Какво да знам?"- "Ами че съществува, родом е от Лапландия, разбира се, той е друг,не този, който си виждала маскиран,но е съвсем реален". Успя да ме убеди.И още се е загнездило в мен убеждението, че може и да има нещо  Трябва да гугълна за Лапландия.

На малкия (2.3г)сега му е много интересно всичко покрай дядо Коледа. Като го види на витрина или книжка много се радва и постоянно обяснява как ще дойде и ще донесе подаръци. Как ли пък няма на всеки дядо коледа по витрините да му обяснявам каква илюзия е и как аз съм добра и честна майка и не искам да го лъжа )) Радвам се заедно с него и това е. Като порасне достатъчно да ме пита, няма да лъжа,както не мисля да лъжа откъде идват бебетата.                                       

Дъщеря ми е на 7 г  и все още и се иска дядо Коледа да носи подаръците. Докато вярва в стареца няма да развалям магията. Имаме приятелче на 8 г, което гръмко разгласи, че дядо Коледа не съществува и майките слагат подаръци под елхите и да не се надяват на големи подаръци, което бе шок за по-малките дечица, но моето си вярва в някакъв далечен и невидим старец, който се появява само да остави подарък и изпълнява всички желания. Разпознава още от яслата коя лелка или чичко пазач е бил там дядо Коледа, но ги възприема като помощници на стареца и така. Нека си вярват децата и да се радват, щом това ги прави щастливи е чудесно.

Всички хора имат нужда от вълшебства, не само децата!

Самото вярване в митичния дядо Коледа е невероятно за децата и според мен допринася за възприемането на самите семейни ценности, които то развива докато израства. Никога не съм се опитвала да разваля нещата, в които вярва моето дете. Пък и на Коледа стават чудеса, и ние не можем да сме сигурни 

Дъщеря ми знае, че подаръците ги купуваме ние, че хората се маскират като ДК за по-забавно. За нея Дядо Коледа е част от коледните празници, нещо като герой от приказките И все пак свързва коледните подаръци с образа на Дядо Коледа- не се чуди кой е този дядо и защо го вижда навсякъде. Никога обаче не съм и казвала в прав текст, че той не съществува- казвала съм, че на Коледа хората си разменят подаръци и някои си представят, че ги оставя Дядо Коледа за по-интересно. Очакването на Коледа (и подаръците) пак си е период свързан с магия, уют, забавление, украсяване на елхата и дома. Относно Рождество Христово- в ДГ си имат часове по религия, но никога не пропускам да отбележа, че Коледа не е само разменяне на подаръци и ядене на сладкиши, примерно. Въпреки казаното дотук, тази година писахме писмо до Дядо Коледа , по този начин тя знае, че казва индиректно на мама и тати кои са най-желаните подаръци. Като се стремя да насърчавам най-желаният подарък да е само един. Относно вярването в чудеса- ами аз не вярвам в съществуването на ДК, но вярвам в чудесата които се случват по Коледа. Миналата година нямаше травми когато баща и се беше преоблякъл като Дядо Коледа (и, разбира се, веднага се забелязваше кой е костюмиран )- напротив, беше и много забавно.
За феята на зъбките- вярва, че съществува, гледала е филмчета с Феята на зъбките. Аз съм обяснявала, че е важно да се мият зъбките, че когато порасне достатъчно зъбките започват да падат и на тяхно място поникват постоянните зъби. И ще намери подаръче на следващата сутрин.

За мен дядо Коледа е един приказен елемент от живота на децата и не смятам, че той или подаръците имат нещо общо с комерсиализацията на празника. Коледният дух идва от отношението ни към празника и близките, а не от детайлите и ритуалите. За себе си смятам, че мога да възпитам нематериални ценности, защото цялото ми семейство ги притежава, като в същото време използвам всеки повод за радост на детето, включително и подаръците

А според вас нормално ли е брат и сестра на съответно 9 и 11 години все още да вярват в Дядо Коледа? Баща им беше решил да им каже тази Коледа, но бившата му жена не позволи. На тази възраст е много трудно да ги излъжеш вече и те се усещат общо взето но все още вярват, На мен ми се струва глупаво, достатъчно големи са за да знаят вече.
П.П Децата са американчета, не че това има голямо значение, но ми се струва че в Б-я по-рано научават истината.

Аз на 9 все още си вярвах, на 11 не помня, но по-скоро вече бях разбрала кой носи подаръците. Но аз на 11 все още си играех с кукли Барби. Предполагам, че зависи от семейството. В случая щом майката на децата не е била съгласна е редно и баща им да не им казва- все пак, заедно или разделени/разведени те си остават родители и подобни решения следва да се взимат заедно.

Моят син в момента го занимава въпросът дали Дядо Коледа и Дядо Мраз са братя, че нещо много си приличали.
Относно Снежанка, в коледната книжка за Зайчето Феликс пишеше, че тя е внучка на Дядо Мраз и двамата живеят в Русия  Значи, пада се племенница на Дядо Коледа.

 Весело посрещане на Новата година! 

Не помня кога и как разбрах, че ДК не съществува, но помня колко бях щастлива, докато го чаках. Представях си как лети с елените, как пуска подаръците през комини, прозорци, как ги оставя пред вратите...Чувствах се като в приказка. Запазила съм си до ден днешен и ще продължавам да пазя тези вълшебни спомени.
Моите деца вярват в ДК. И те като мен си го представят по някакъв свой начин. Както някой беше написал по-горе - децата имат нужда от вълшебства...и не само те.

Аз не мисля, че някой спори по темата с вълшебствата. Но вълшебства може да има и в много други неща. Например, моят син наскоро много се впечатли от приказката за Пинокио. Адски много се радва, че пинокио от кукла се превърнал в истинско момче и това за него си е вълшебство. Аз лично не пропускам възможност да му вдъхна вълшебство в ежедневието, но гледам да ги подбирам така, че да не пречат на принципите ми на възпитание. Например, това за порасналия нос, когато Пинокио лъже категорично си му казах, че е невъзможно. Не бих искала той да не ме лъже от страх, че ще му порасне носът, а просто защото знае, че не е правилно.

Абе, нещата опират до това какви хора са родителите, в какво вярват те самите, дали са набожни, дали искат и децата им да са набожни, защото дали ще е Дядо Коледа, Господ или някой друг там, който ги наблюдава дали са добри или лоши - това все е един вид възпитание чрез външна мотивация, страхопочитание, бихейвиоризъм и т.н., за по-приятно обявени като магия, вълшебство... Това са си мои лични разсъждения, разбира се, свят - шарен, хора всякакви!

Темата за ДК или за това дали децата трябва да са набожни беше?

Хей, малки и големи....оптимисти, песимисти и реалисти, Дядо Коледа има. Даже са много Защо искате да отнемете тази радост от децата? По същата логика- защо ги кръщавате, нима сте убедени на 100%, че има Бог ! ДК е частичка от този вълшебен празник и дали е от Лапландия, от София или от с. Труд, него го има

Аз пък мога да ви кажа, че и деца, коиъо знаят, че Дядо Коледа е приказка, митичен образ, се радват на появата му.
Бях свидетел на това на тържеството на децата. Едното даже позна кой е, обаче не им попречи да чакат, да пищят от кеф на вратата, да се редят за подаръци.

Въпросът е принципен:)
Аз много се травмирах една Коледа, когато мислехме, че дядо Коледа е изял дядото на моята приятелка, защото беше с неговите пантофи....