Как приеха родителите ви раздялата (развода)?

  • 2 369
  • 23
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 394
Застанаха ли до вас или само ви укоряваха,че само си вредите?

Предложиха ли ви помощта си или вие молихте за нея?

Гордееха ли се с вас,че сте направили такава решителна стъпка или ходеха с наведена глава?

Питам, защото ми е интересно дали са се променили нравите български с времето или си кретаме по старому?

# 1
  • Мнения: 583
ами аз нямам опит, но наскоро моя приятелка се разведе и проблемът с родителите и беше много голям. не я подкрепиха и до днес и втълпяват, че е направила грешка. да си живеели така, въпреки че не се разбират. жената била тази, от която зависи хармонията в семейството и т.н...

# 2
  • Мнения: 6 315
Всички роднини и приятели ме подкрепят. Майка ми е зад мен и ми помага много без да я моля за това. Имам чудесни роднини и много ги обичам  Heart Eyes.

А за какво да ходи с наведена глава? Всеки сам взима решенията за собствения си живот. В крайна сметка каквото и да реша мама ще е до мен.

# 3
  • Мнения: 3 394
Имах приятелка от университета, която бързо се ожени, но нещата не потръгнали е се развела.
майка й е от типа властни жени и не могла да го преглътне-срам голям било това #Crazy

# 4
  • Мнения: 357
Приеха всичко много спокойно, даже се радваха, че постъпвам точно по този начин. Подкепиха ме изцяло и много ми помагат.
Горди са с начина, по който се справям със ситуацията, с решителността ми да прекратя този брак точно сега докато му е времето.
Аз също ходя с вдигната глава, изобщо не се срамувам, напротив смятам, че бившия ми мъж има от какво да се срамува. Аз никого не съм предала, не съм си оставила детето, грижа се за него и работя, за да му осигуря всичко необходимо. Е, разбира се, от семейството си получавам много голяма помощ и много, много им благодаря за това!

# 5
  • Мнения: 3 394
Точно това исках да чуя-че жената няма от какво да се срамува като е останала сама.
Е, това е в случай,че другата половинка е виновна за събитията (изневяра, домашно насилие, непоемане на отговорността да си баща, комар, наркотици и прочие гадости) #2gunfire

# 6
  • Мнения: 3 634
А на мен са ми казали, стъпя ли в родния си град да не казвам на никого, че съм се развела. Дори и вината за развода да не е в мене, дори аз да не съм тази зарязала жена си бременна и с едно малко дете. И това, само за да не се срамиме, защото и майка ми на времете се е развела с баща ми.
За протокола, още не съм стъпила в родния си град, та не се е наложило да лъжа. А и дори стигне ли се до там, не знам ще мога ли да не кажа истината.
Тук от близкото си семейство получих много подкрепа и помощ. На моменти още я получавам.
Баба ми беше съкрушена, още го проклина бившия ми.
От какво да ме е срам? От това, че имам две прекрасни деца и се справям със живота ли? Не мисля.
Или да се срамувам от това, че ТОЙ изостави МЕН заради ДРУГА? Не мисля. Срамът си е изцяло негов и на неговите родители защото не са възпитали и дали на израстващото си дете това от което е имал нужда- та сега го търси на дъното на бутилката.

# 7
  • Мнения: 1 023
адекватно.


милк - доволна, че има точно тези родители за родители

# 8
  • София
  • Мнения: 6 999
Майка ми и баща ми са разведени... Сестра ми е разведена. Аз просто се разделих  Wink бях достатъчно умна, да не се омъжа и си спестих развода /поне за сега и с този мъж  Joy/

Баща ми се опита да ме убеди, че и на следващия ми мъж няма да му е лесно с мен.  Mr. Green Като разбра, че съм твърда - каза, че застава зад мен и ме подкрепя. Мисля, че си отдъхна, защото никога не е харесвал мъжа ми.

Майка ми същото - в началото ми каза да размисля, макар че и тя не харесваше мъжа ми /никога не са ми го казвали това обаче/ после ме подкрепи.

Нравите мисля от сума ти време са се променили. Поне в моето семейство са.

# 9
  • Мнения: X
Моите не ми се бъркат. Както и при Иса, никога не са го харесвали, защото не беше на нивото ми /без да се хваля  Embarassed/, семейството му простееше леко и ей такива работи, макар че не се осмелиха да ми го кажат в очите. Единственото, което бях подочула е "Можеха и по-лоши да са". Баща ми каза "Жалко" - имайки предвид детето. Друг е въпросът че миналата седмица получи инфаркт.  newsm78 newsm78 newsm78
Като цяло те са неангаже, не са ми дали нищо на тепсия, но за сметка на това и не искат нищо от мен, което що годе ме устройва. Не ме укоряват, подкрепят е силно казано - ако това значи майка ми да идва 1нъж на 10 дни да ми помогне - да подкрепят ме, но аз пък нямам чак болезнена нужда от това, възпитана съм явно сама да се справям и така.
Не ги е срам от нас с малкото, определено. Това им е добра черта - не плащат данък обществено мнение. Смятам, че са дотолкова интелигентни поне.  newsm78

# 10
  • Мнения: 1 809
Моите родители също никога не са го харесвали.Майка ми много ме съветваше и се опитваше да ми отвори очите навреме,ама...аз...дебела кратуна ...не я послушах.. Rolling Eyes smile3537
Но както и преди,така и сега родителите ми са до мен,подкрепят ме напълно и ми вдъхват много кураж.Много ме боли единствено заради това,че ги накарах да преживеят неща,от които съм сигурна че ужасно ги боли. Sad

# 11
  • София
  • Мнения: 39 718
Зависи къде живеете.
Мама е от село, омъжила се в Сф. След развода искала да отиде при баба ми, но не. "Ако дойдеш тук до месец трябва да се омъжиш"  Joy Не, че не са я подкрепяли, но пък разбиранията са били като от 19ти век. Мен баба ми и дядо ми ме гледаха, много помагаха на мама. Бях малка. Не знам в началото как точно са й приели развода, но по едно време просто свикнаха и се примириха.

# 12
  • Мнения: 2 099
А на мен са ми казали, стъпя ли в родния си град да не казвам на никого, че съм се развела. Дори и вината за развода да не е в мене, дори аз да не съм тази зарязала жена си бременна и с едно малко дете. И това, само за да не се срамиме, защото и майка ми на времете се е развела с баща ми.
За протокола, още не съм стъпила в родния си град, та не се е наложило да лъжа. А и дори стигне ли се до там, не знам ще мога ли да не кажа истината.
Тук от близкото си семейство получих много подкрепа и помощ. На моменти още я получавам.
Баба ми беше съкрушена, още го проклина бившия ми.
От какво да ме е срам? От това, че имам две прекрасни деца и се справям със живота ли? Не мисля.
Или да се срамувам от това, че ТОЙ изостави МЕН заради ДРУГА? Не мисля. Срамът си е изцяло негов и на неговите родители защото не са възпитали и дали на израстващото си дете това от което е имал нужда- та сега го търси на дъното на бутилката.
Е те тва е!!!!
Евала мацка,отдавна те чета и много ме кефи мисленето ти,дано повече хора са като тебе,а за мъжете,ами някои винаги ще си мислят ,че тревата отвъд оградате все е по-зелена Mr. Green пък то,пак си е чиста трева.....

# 13
  • София, център
  • Мнения: 3 455
За съжаление май още сме в 19-ти век, дето е по-добре умрял, отколкото разведен...

Преди две години братовчедка ми се разведе тихомълком, както се и ожени де, та от тогава баща й се разболя от сто и една болести, спря да вижда приятели и роднини по улицата, не кани гости, както и не ходи по такива, кара жена си да влиза в контакт с познати, когато се налага, абе общо взето поболя се от срам човека!

Ама май положението, за съжаление, никъде не е розово!
Кофти работа!

Адски се дразня от подобно отношение на родителите, това е най-голямата, ама най-голямата гадост, която могат да причинят на детето си! А не го осъзнават, ама изобщо!

Не стига, че човек, тръгнал да се развежда, има хиляда и един проблема, чието решение да намира, ами и тези, на които по право би трябвало да разчита (морално, а често и материално) започват да се катилясват!

Нямам опит в тази сфера, дай боже и да не проимам, но разведените ми приятелки и приятели си страдат от родителско отношение, абе все едно не са техните родители бе, като че ли са се изродили в непознати хора, грам познато нещо не могат да открият в тях! Както до момента са ги подкрепяли във всяко едно начинание, изведнъж, след "новината" като че ли каменна стена изграждат, та чак и на внуците се пренася негативизмът им!

Чудна работа! newsm78

# 14
  • Мнения: 289
Моите родители също никога не са го харесвали.Майка ми много ме съветваше и се опитваше да ми отвори очите навреме,ама...аз...дебела кратуна ...не я послушах.. Rolling Eyes smile3537
Но както и преди,така и сега родителите ми са до мен,подкрепят ме напълно и ми вдъхват много кураж.Много ме боли единствено заради това,че ги накарах да преживеят неща,от които съм сигурна че ужасно ги боли. Sad
Същото е и при мен, с тази разлика, че баба ми беше тази, която ми "отваряше" очите, ама кой да я чуе ooooh! и сега във всеки удобен момент не пропуска да ми каже "Аз казвах ли ти..." Tired

Общи условия

Активация на акаунт