За и против тръгването на училище от 6 години

Зная за книжките на Крокотак, защото е част от работата ми, но не съм сигурна дали ДГ работят по тях.

Колкото до Дисни и книжките им, още повече си заслужават мястото в черния ми списък, защото рекламата на марката им засенчва съдържаниет За какво плащам всъщност - за съдържание или за това те да ми рекламират марката чрез героите си!? Може да давам за оцветяване Елза или Рапунцел, но те са на финала, а не основно средство.

Относно ученето - неразделно вървят постиженията и стратегиите, чрез които се стига до тях. С времето и процеса на учене, човек (възрастен или дете), къде самостоятелно, къде чрез директно казване от възрастния, се научава на голямо разнообразие от стратегии, които да преценява кога да използва при една или друга задача. То е като в компютърните игри да имаш пет вида оръжия, но сам да опитваш или някой друг играч да ти подскаже как да ги използваш, за да си направиш точките и бонусите. Задачите винаги трябва да са малко по-трудни от нивото на играча/учещия, за да има движение напред. Пак като в игрите - кефиш се, че лесно си взел първо ниво, обаче на второто става по-трудно, има нещо ново, и започваш да се "мъчиш" - пробваш едно, пробваш друго... и така докато го минеш. Ако се откажеш, защото е трудно, никога няма да го минеш и ще трябва да въртиш предишните нива, но пък това омръзва.
Понякога не можеш да минеш нивото, ако не използваш точно определена стратегия, колкото и да ти е неприятно. Но пък, пак имаш избор - отказваш се или продължаваш да опитваш, докато стане. Затова не трябва да оставяме децата да се отказват при първата трудност или защото точно сега не му било вече интересно. Ами, пробваш още веднъж, за да се понапъне още малко - това също е част от процеса на учене. Винаги крайната цел е знаенето, било като знание за неща или знание на процедура. Ако някой ти обяснява как всичко е фън и човек научава без грам да се напъне, значи ти взема парите за сапунени мехури.

В нашата градина не се работеше официално по Крокотак, но се принтираха и задачки оттам. Моето дете ги харесваше. За малкото говоря, при големия го нямаше точно това. Имаше други неща.

Да, аз затова обръщам внимание на съвместното влияние на тези два показателя. Като майка и татко са. 

Да, допълнителни задачи е ок, но все пак трябва да си вървят по някоя от одобрените системи, учителките си знаят. Аз харесвам и ползвам доста чужди материали, но има някои неща, които са специфично нашенски и ми се налага да поправям, примерно в изписването на букви и цифри като посока или откъм речник - да сменям картинки и формулировка на заданието.

На мен много ми харесваше системата при малкия. Ползваха това:
https://www.book.store.bg/c/p-pc/id-4921/ucheben-komplekt-priate … adina-anubis.html
https://www.book.store.bg/p41839/priateli-s-dumite-priateli-s-ci … katia-getova.html
https://www.book.store.bg/p41843/priateli-srychni-i-mozheshti-pr … en-legkostup.html
Много е удобно да се ползват, т.к. във всяко учебниче, посветено на определена тема /букви, цифри, цветове, природа, общуване и т.н./ листите се откъсваха и децата не разнасяха целите учебници, а работеха върху отделни листове. Учебниците се запазваха.
Отделно от това на мен много ми допадна как бяха направени самите те.

Да, тези са много хубави.

Книжките на Крокотак са любими на малчуганите. Има страхотни неща, особенно ако учителката не е много креативна. Но това са допълнителни книжки.Те нямат нищо общо с одобрените учебни помагала. Няма как да се покрият стандартите само с Крокотак. А че от "одобрените" има ужасни неща.....няма спор. Да не говорим за картинките в някои от тях.Децата се стряскат! Но и това е един пазар, на който има жестока борба между препадавателите в СУ. За пари говорим, все пак.

Имах същата дилема миналата година и не тръгнахме на училище, защото останалите последни места се заеха докато се реша. Мисля че не сбъркахме, усещам разлика от миналата година, като че ли е малко по-зрял и психически по-готов да възприема учебна информация. Миналата година с известна съпротива се заемаше с учене на букви, сега ги знае, чете по срички, събира и изважда. Имат си програма в детската градина с която се подготвят за първи клас, онзи ден ми каза че са говорили за гласните, също вече събира и изважда, каза че в градината рисували точки, за да има стане ясно прибавянето и изваждането.

Децата ми гръгнаха в 1 клас на 6. Тук, където сме, системата е такава и нямаш избор. Дъщеря ми сега е на 7 и във втори клас. Чете и пише свободно, всяка вечер чете 30 мин. книжка за домашно, учи Singapore math. Събират и изваждат до 1000, учат ги да го правят по различен начин посредством различна стратегии, сега започнаха т.нар. bar models. Имат и science, specials...програмата е амбициозна, е въпреки че още от градината сричаха и четяха елементарни неща, в начялото на 1 клас беше тегаво поне 5 месеца докато свикне да седи на чин, да е концентрирана цял ден, понякога заспиваше следобед на чина ако си е легнала късно предния ден и т.н. След училище имаше плуване или тенис и се изморяваше. Играеше и се повече отколкото и се учеше. Сега вече на 7 се вижда, че е една идея по - зряла. Момчетата ми от друга страна са доста зрели за възрастта си и с тях нямам никакви притеснения и тревоги, така че водете се по детето. Ако пък в България програмята е по - лека 1,2, 3 клас, не се колебайте да я пуснете ако върви будна. Моята е будна, енeргична, креативна, но като трябвя да се пишат домашни, наставя голямо ръчкане. Освен това учи и друг чужд език в училище и трябва да си наляга парцалите, а все пак си е малко дете, на което повече му се играе. Затова и миналата година в 1 клас беше малко тегаво.

Не се рових да видя дали това е същата тема за 6-годишните, в която преди  доста години ми обясняваше една дама с претенциите да е учител с много опит,  че скъпо ще си платя за решението да пусна дете на училище на  6 години.  Предричаше нервни сривове, изоставане в горните класове, тотално загубено желание за учене след гимназията и кариера макс на продавачка. Е, не позна. Времето неусетно мина  и шестгодишното (родено през втората половина на август) днес е със  завършена бакалавърска и магистърска степен извън БГ, с интересна и добре платена работа. Сестрите й си тръгнаха на 7 и един месец - няма просто универсално решение, действа се според детето.

Така е. Но ако е момче има доста повече аргументи да не се избързва.

Дали са повече или по-малко, не знам. В класа на малките ми дъщери ( в гимназията) имаше момче, тръгнало на училище на 6. Всичко си беше супер и там - както със средното, така и с висшето. Примери винаги ще има и в двете посоки, за и против (и за двата пола).

Включих се, защото си спомних тогавашната дискусия. Доста неуместно е непознати, нямащи идея какво представлява дадено дете и като знания и умения, и като емоционална зрялост на 6 години, да дават категорични мнения във форум, че тръгването на училище на 6 непременно ще му провали живота.

Моето е момче Контрирам
Всички ме убеждаваха колко ще е малък и незрял (края на май).. винаги е бил пълен отличник, на допълнителни уроци не е ходил, завършва програмиране и с това ще се занимава.. Изобщо не намирам нищо прибързано.
Та... тъй много си е добре детето. Не смятам, че би имало разлика, ако го бях пуснала на следващата година.
Все тая общите настройки, всичко си е до дете и среда.

Тази тема е от 2015 и няма как да е тя - едва ли тогавашен бъдещ първолак за толкова време е станал работещ висшист.
Иначе 6-годишни първокласници има поне от началото на 80-те, та до днес. Все има натрупан някакъв опит дали от тях стават само невротични продавачки, а условията днес едва ли са коренно променени, та да не важи същият опит.

Магдена,  дискусиите не се водеха, когато дъщеря ми беше  за 1 клас, а когато беше нагоре в класовете, даже дали не и в първия гимназиален май, тоест осми. И просто се включиха хора с тръгнали на 6 години деца, за да споделят реален опит с питащата. Но и да не е същата тема, какво значение има? Пак важи същото - не може да се обобщава с лека ръка какво ще стане с детето Х, тръгнало на училище на 6...
 
И разбира се, че има значение кога шестгодишният/шестгодишната е бил/а в 1 клас, дали през осемдесетте на миналия век или сега през новия. Най-малкото сега има задължителна предучилищна, някога в детските градини нямаше никакъв зор. Сега и програмата е друга, и родителите са масово много амбициозни, работи се с малките отрано заради желан прием в добри ЧУ (за предучилищните им класове даже), в НУКК, в тези към фондация Шилер и т.н..  А и самите деца, колкото и клиширано да звучи, са различни.

Както има деца, които и на седем не са готови, така има и такива, готови още на шест. Но това не може да определи родителят, който често е субективен, а и няма нужните компетенции. Има стандартизирани тестове за училищна готовност. Обърнете се към психолога в детската градина или  училището да проведе такъв с детето. Много родители например не знаят, че той включва социален и емоционален компонент т.е не е никак достатъчно детето да може да брои в прав и обратен ред до десет  /казано най-общо/, а да има и нужната социална и емоционална зрялост, нещо което често се подценява, а е решаващо дали може да оползотвори и развие и другите качества, нужни за успех в училище.