Под сираци аз разбирам пълни сираци. Мислех, че това имаш предвид. Има много деца с един родител. Но това са полу-сираци. тоест, те все пак имат родител, който може да поеме грижа в семейна среда. На сайта на ДАЗД има качен доклад за състоянието на ДОВДРЛГ - там можеш да прочетеш повече, ако се интересуваш от цифри.
Не съм съгласна, че нищо не става от тези деца. мога да говоря с часове за деца от които много става. На миналия лагер, на който бях, младите хора, които водихме ( не им казвам деца , те бяха 15, 16 годишни) бяха толкова повлияни от примера на доброволците, с които работят, че голяма част от тях казаха,че искат да станат като нас и да помагат на др. деца. Имала съм случаи деца да ми носят бележници да ми показват, че са отличници ( в дома в Габрово напр).
Имаше едно дете на 9 годинки, от дома в Тотлебен - Даниелка.
Научи италианската азбука докато качвахме стълбите от плажа до лагера. Музикално, разкошно! И все чакаше майка му от Италия ( някаква жена, която е дошла за 2 дена да го види!) да дойде да го вземе. Говореше така, все едно утре идва. Искаше да научи италиански! После разбрах , че жената преди 4г се е отказала от Даниелка. А детето още чака!
За едно съм съгласна - почти никой не се грижи за децата да получават знания и умения за живот след напускане на дома. ако беше така, нямаше да си мислим, че държавата е длъжна, а те щяха да си поемат пътя в живота.
децата всичко могат, стига да има кой да ги подхване , проблемът е, в качеството на персонала, който се нарича възпитател. не знам дали знаете, но това са учители, тъй като тия домове са под МОН. не са социални работници/ проблемът, е, че в голямата си част ( има и изключения) тези хора излизат от машината на времето, когато в тия домове децата са учили ( а сега са само общежития, където трябва да се полага др. вид грижа) - те владеят учителстването, ама няма кой да учат, защото не работят в учебни заведения.. и децата попадат от една учлищна среда в друга училищна среда.
има процес, тенденция по-скоро тези хора да станат социални работници и така ще се повиши качеството на грижата за децата. само че бг учителя не иска да е социален работник. да не говорим, че да си възпитател изобщо не е престижно и за някои хора това е последен шанс за работа!
има и още 1 тенденция - да се дават домове на неправителствени организации - в момента тече лицензиране. И още една - домовете да преминат към Министерство на труда и социалнат аполитика ( където им е мястото)
много проблеми има. това е безспорно.
но не бива да имаме предрасъдъци и да чертаем грозни и страшни картини, да изграждаме съжаление и тн, защото това още повече стигматизира децата.
за маниера който изграждат - има едно понятие , което май още се използва 'домско дете'.
това означава - дете на държавата. някои деца, като видят нанагорно още казват 'няма да ме пипаш, защото аз съм домско дете'. мнгоо лесно са се научили как да бъдат брилянтни манипулатори, да привличат внимание, съчуствие , състрадание с цел придобивка.
от др. страна много лесно изграждат връзка емоционална.
което им е голям проблем.
защото като отидете да им отдадете внимание за коледа, те ще искат да отидете пак на селдващия ден. и така, като ги излъжат няколко пъти - остава травма за цял живот - това е за нас нещо, което можем да преодолеем,но тях това може да ги осакати. и да се озлобят .
в България в момента има май 6 ( или 16 не помня) приемни семейства.
Приемната грижа тепърва навлиза. Тя изисква стандарт, обучения, селекция и тн.
В Щатите , където има голяма традиция на приемната грижа вече излизат публикации, че и е неефективна.
Тоест, институциите като такива в България скоро няма да изчезнат. Въпроса е кво става вътре и как подготвят децата за живот.
уфи, пак дълго. извинете!
Не съм съгласна, че нищо не става от тези деца. мога да говоря с часове за деца от които много става. На миналия лагер, на който бях, младите хора, които водихме ( не им казвам деца , те бяха 15, 16 годишни) бяха толкова повлияни от примера на доброволците, с които работят, че голяма част от тях казаха,че искат да станат като нас и да помагат на др. деца. Имала съм случаи деца да ми носят бележници да ми показват, че са отличници ( в дома в Габрово напр).
Имаше едно дете на 9 годинки, от дома в Тотлебен - Даниелка.
Научи италианската азбука докато качвахме стълбите от плажа до лагера. Музикално, разкошно! И все чакаше майка му от Италия ( някаква жена, която е дошла за 2 дена да го види!) да дойде да го вземе. Говореше така, все едно утре идва. Искаше да научи италиански! После разбрах , че жената преди 4г се е отказала от Даниелка. А детето още чака!
За едно съм съгласна - почти никой не се грижи за децата да получават знания и умения за живот след напускане на дома. ако беше така, нямаше да си мислим, че държавата е длъжна, а те щяха да си поемат пътя в живота.
децата всичко могат, стига да има кой да ги подхване , проблемът е, в качеството на персонала, който се нарича възпитател. не знам дали знаете, но това са учители, тъй като тия домове са под МОН. не са социални работници/ проблемът, е, че в голямата си част ( има и изключения) тези хора излизат от машината на времето, когато в тия домове децата са учили ( а сега са само общежития, където трябва да се полага др. вид грижа) - те владеят учителстването, ама няма кой да учат, защото не работят в учебни заведения.. и децата попадат от една учлищна среда в друга училищна среда.
има процес, тенденция по-скоро тези хора да станат социални работници и така ще се повиши качеството на грижата за децата. само че бг учителя не иска да е социален работник. да не говорим, че да си възпитател изобщо не е престижно и за някои хора това е последен шанс за работа!
има и още 1 тенденция - да се дават домове на неправителствени организации - в момента тече лицензиране. И още една - домовете да преминат към Министерство на труда и социалнат аполитика ( където им е мястото)
много проблеми има. това е безспорно.
но не бива да имаме предрасъдъци и да чертаем грозни и страшни картини, да изграждаме съжаление и тн, защото това още повече стигматизира децата.
за маниера който изграждат - има едно понятие , което май още се използва 'домско дете'.
това означава - дете на държавата. някои деца, като видят нанагорно още казват 'няма да ме пипаш, защото аз съм домско дете'. мнгоо лесно са се научили как да бъдат брилянтни манипулатори, да привличат внимание, съчуствие , състрадание с цел придобивка.
от др. страна много лесно изграждат връзка емоционална.
което им е голям проблем.
защото като отидете да им отдадете внимание за коледа, те ще искат да отидете пак на селдващия ден. и така, като ги излъжат няколко пъти - остава травма за цял живот - това е за нас нещо, което можем да преодолеем,но тях това може да ги осакати. и да се озлобят .
в България в момента има май 6 ( или 16 не помня) приемни семейства.
Приемната грижа тепърва навлиза. Тя изисква стандарт, обучения, селекция и тн.
В Щатите , където има голяма традиция на приемната грижа вече излизат публикации, че и е неефективна.
Тоест, институциите като такива в България скоро няма да изчезнат. Въпроса е кво става вътре и как подготвят децата за живот.
уфи, пак дълго. извинете!
Може би на много от тях се помага, но за жалост не може на всички. 
Живеят до 6 м. в домовете за времено настаняване ,плащат наем и не могат да си намерят свястна работа за тези 6 м.Като мине този срок почват да ги гонят,те се крят и живеят незаконно там или се подпират на такива като нас да им издействат престой още или да търсим други варианти.Не че нещо много сме направили до сега за тях,но и ние толкоз можем