От какво се страхувате?

  • 2 616
  • 50
  •   1
Отговори
  • Мнения: 323
Питам се често дали всички се страхуваме за децата си......или само аз?

Имам предвид не ежедневния страх за това дали ще падне и ще си ожули коляното. Говоря за ДРУГИТЕ страхове.
Страхувам се за сина си, да не го загубя, да не се нарани сериозно, ако не съм обезопасила добре. Ако чуя нещо лошо, което се е случило с друго детенце се страхувам да не се случи на моето, страхувам се от катастрофи.... и от хиляди други неща, за които даже не ми е хрумвало преди.
Глупаво е, но се страхувам
- да не си извади очето с нещо, за което дори не съм предполагала, че е опасно,
- да не изгуби ръчичката си......,
- да не се задуши в креватчето,
- даже ме е срам да пиша нататък.....

Страхувате ли се??? И от какво???
Или май нещо изкрейзвам???



 

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 102
Имам по-малко опит от теб като майка но и аз имам подобни страхове.
Не мисля че ще се намери майка която да каже че не се страхува за децата си. Мисля че е нормално. Няма да споделям страховете си да не чуе  Twisted Evil и за да не стане прекалено мрачна темата Simple Smile

# 2
  • Мнения: 607
Много страхове имам.А колкото по-голяма става толкова и страховете се увеличават.

# 3
  • София
  • Мнения: 39 714
Да, страхувам се.
1вото нещо, което казах на мама след като родих беше "страх ме е да не й се случи нещо и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот".
Какво да се прави, орисията на майката е такава.

# 4
  • Мнения: 8 505
Страхувам се само ако имам основание за това.
А ти престани толкова да се страхуваш,че май параноята те гони (без лоши чувства).

# 5
  • София
  • Мнения: 3 679
Няма начин да не се страхуваме, това е съвсем нормално.
Аз гледам да не го показвам пред Таня, за да може нея да не я е страх да опознава света  Simple Smile

# 6
  • Мнения: X
Да, страхувам се.
.................. "страх ме е да не й се случи нещо и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот".
Какво да се прави, орисията на майката е такава.

Това е! Цял живот ще ме е страх за нея - днес от едно, утре от друго.

# 7
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 037
Направо изпадам в параноя на моменти. От една гледна точка, страхът ми е оправдан. Загубата на сина ми май ме направи лоша майка за дъщеричката ми... Но майчиното сърце не обяснява чувствата, които изпитва, то пулсира в ритъма на детето...

# 8
  • Мнения: 8 769
Страх ме е от много неща. Опитвам се да не мисля за това, защото има опасност да изпадна в перманентна параноя.

# 9
  • Мнения: 3 861
Страхувам се с или без основане...
от всичко, даже и картини на ужаса си представям, как се случва нещастието, като на филм ми минава пред очите, много е гадно, а не мога да се оттърся от тези си страхове Confused

# 10
  • София
  • Мнения: 39 714
На всяка майка може би и минават такива картини. Ако кажем, че не е така най-вероятно ще излъжем.

# 11
  • Мнения: 18
Майчинството за мен е като астма-знам че никога, никога да дишам спокойно ,ако не знам ,че детето ми е добре!!!!!

# 12
  • София
  • Мнения: 9 826
Те хората добре са го казали:"Дано това ,което си мисли майката да не стига детето и."Мен ме е страх от болести,лошото е,че се усещам,че прекалявам.Страх ме е да не паднат от терасата,въпреки че сме взели мерки.Това с падането често го сънувам откакто си взехме апартамент на 11 етаж.

# 13
  • Мнения: 323
Чудех се дали да пусна темата и дали няма да ме сметнат за "хахо". Даже по едно време се притеснявах, че наистина психясвам. Като чета доста се успокоявам. Мога да нарека това състояние "синдром на страха на майката". Сега като знам, че е нормално ми се струва, че по-лесно ще мога да се боря с тези страхове.
Благодаря Ви Hug

# 14
  • София
  • Мнения: 6 145
То дори имаше някаква народна поговорка по тази тема. Нещо от типа на: "Да не те среща това от което една майка се страхува" (много си го префасонирах май)
Имам страхове - МНОГО и ужасни, а понякога съм толкова уморена и заплесната, че страховете ми стават реални.

Общи условия

Активация на акаунт