Осиновяване на познато дете

А детето вписано ли е в регистрите за осиновяване?

а като приемен родител на можеш ли да го вземеш, със сигурност ще е по-лесно от осиновяване

Здравей ванибо - да, вписан е.

Здравей Ася,

Не знаех, че има такъв вариант  От това, което прочетох, приемните родители съвсем нямат избор, но може и да не съм чела на правилните места!

Ще се опитам да проуча още този вариант, благодаря!

Чл. 20. (1) Агенцията за социално подпомагане предприема специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години, когато в 6-месечния срок от вписването на детето в регистъра по чл. 1, ал. 1, т. 1 Съветът по осиновяване не е определил подходящ осиновяващ или никой от определените не по-малко от трима осиновяващи не е подал молба за осиновяване за конкретното дете или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ за детето.
(2) Мерките по ал. 1 се предприемат въз основа на мотивирано предложение от Съвета по осиновяване. Към предложението Съветът по осиновяване прилага и извлечение от протокола на заседанието, на което е взето решението за публикуване на информацията.
(3) При предприемане на специалните мерки длъжностните лица по чл. 3, ал. 2 работят в координация със Съвета по международно осиновяване към Министерството на правосъдието.

http://www.asp.government.bg/ASP_Client/ClientServlet?cmd=add_co … 739&selid=739

Ако детето е в този списък, можеш да посочиш конкретно него. Ако не е, минаваш по каналния ред, за 3 месеца ще те впишат в регистрите. Посочваш като критерии данните на детето. Молиш в доклада да запишат, че си емоционално привързана към него и кой знае, може и да стане. Но може и през това време да го осинови някой друг или да го впишат за международно осиновяване.

Много ти благодаря, vanibo!


Ако е вписано детето за международно осиновяване, няма ли как да се осинови от българи?

Има, по вече описания начин.

Много, много благодаря!

Здравей, Ина! Моята племенница е осиновена, затова понякога чета теми, свързани с този въпрос и попаднах на твоята. Ситуацията е коренно различна, тъй като нея я взехме като бебе.

Аз не съм наясно с юридическата част и ще пиша по-скоро за емоционалната.

Имам няколко въпроса за размисъл, които сигурно и сама си си задавала, но може би ще помогне да ги напишеш и систематизираш...Ако искаш не ми отговаряй, а просто честно си помисли.

1. На 28 години и необвързана да осиновиш дете на 11...Това значи ли, че не искаш да родиш дете? Или ако искаш, как ще реагира евентуалният татко на ситуацията ти?  Идеята ми е, че сега имаш нужда от това дете, от тази връзка с него, но дали нещата няма да се променят, ако намериш своята половинка и се замислите за ваше дете? Ще бъде ли обичта ти към момчето същата? Защото няма връщане назад...
Това не е заяждане в никакъв случай, звучиш ми много отговорно и интелигентно. Просто се променят приоритетите, когато създадеш свое семейство, а от това би страдало голямото дете. А готова ли си да жертваш идеята за твое семейство от класически тип?

2.  Сигурна ли си, че той ще погледна на това положително? Съвсем скоро влиза в пуберетета и всяка промяна трябва да е много плавна и внимателна. Ясно е, че ще е много по-добре при теб от обективна гледна точка, но от неговата?

3. Пробвала ли си да го вземеш у вас за един ден например, или не е разрешено? Просто да видиш как бихте се чувствали и двамата, ако това стане реалност (без да му казваш разбира се, напълно подкрепям да не му казваш нищо, докато не си сигурна и от емоционална,и от юридическа гледна точка)

Надявам се да не звуча неприятно или заядливо, искрено се надявам нещата да се развият по най-добрия възможен начин 

Ина_11_2015, това, което искаш да направиш е толкова благородно. Надявам се да се намери начин да осиновиш детето. Пожелавам ти успех в начинанието! Пиши как се развиват нещата.

Ина, аз също искам да те подкрепя в това, което обмисляш.
Мнението по-горе за семейство от ,,класически" тип и дали нямало да ревнува осиновеното ти дете, ако родиш и дали мъжът ти щял да го иска - съжалявам, но го намирам за много примитивно. Семейството е там, където има любов. Ако имаш голямо сърце да обичаш осиновено дете, не вярвам да обикнеш мъж, който е тесногръд и не може да го приеме. А колкото до ревност от голямо към малко дете - има ги и в рождени братя и сестри и зависи основно от възпитанието и отношението на родителите.
Преди пет години срещнах едно дете, с което имах горе долу същата възрастова разлика, както ти имаш с това дете - аз бях на 35, то беше на 15. Не се реших да го осиновя и това е един от най-големите ми грехове. Причините поради които не го осинових бяха, че майката имаше родителски права без да се грижи въобще за него и се опасявах да им разваля отношенията. Те си бяха развалени и все още са. Другата причина беше, че се опасявах дали ще мога да възпитавам толкова голямо момче, след като бях сама жена. Имах големи финансови възможности, но баща не можех да му дам. За много хора тези причини звучат много убедителни. Но сега след пет години от позицията на времето знам, че преценката ми беше напълно погрешна. Той не е живял добре и е много наранен от това, че не го осинових. Ще направя всичко възможно сега, когато е пълнолетен, да го подкрепям като майка.
Това е съдбовно решение и за теб и за него. Можеш да му дадеш истинско детство, радости, чувството да бъде обикновен и да осъществиш голямата му мечта да има майка. Другите деца мечтаят за маркови дрехи, скъпи телефони, коли. За мен тези дечица са с най-красивата мечта - за майка.
Това, което мисля, че е важно да предвидиш е, че с толкова голямо момче трябва в переспектива да се устроиш в жилище, където той ще има повече лично пространство и според мен отделна баня.
Успех!

Това е и моето мнение. Успех Ина    

Здравей Пипи! Благодаря за искреността, въпросите ти са напълно адекватни и нужни, и задължително трябва да съм наясно с отговора им преди да се реша на такава стъпка!


Определено не съм се отказала от идеята за свои деца, когато срещна правилния човек, и да осиновя дете преди това да се случи никога не било в "идеята" ми за живота. Обаче, опитът ме е научил, че най-често хубавите неща не се случват по план, и според представите които сме имали. Голяма част от близките ми приятели и познати стартираха семейство от "класически" тип, и някои от тях го направиха само за да следват "модела", и не виждам да са особено щастливи. Въпреки това съм наясно, че значително ще си намаля шансовете за връзка, ако свържа живота си с това дете, и трябва да съм готова да поема този риск, ако се реша на тази огромна стъпка. Но относно обичта ми към него, щом ме кара да преосмисля всичките си приоритети в живота, мисля (или поне се надявам) да е достатъчно силна, когато имам и други деца 


Добър въпрос! Мисля, след като изясня за себе си какво да правя, и ако реша да се опитам да го взема, да го обсъдя сериозно и с него. Но по-скоро мисля, че ще го приеме много положително.


Не е разрешено за съжаление, затова гледам да ходя аз по-често и ако се открие възможност да го взема за малко, за да видим как ще се чувстваме, веднага ще се възползвам!

Благодаря ти отново за откровеното мнение, и добрите въпроси, в никакъв случай не го приемам като заяждане, дори напротив - усещам, че намерението ти е да помогнеш да взема правилното решение!

Благодаря ти!