Срещите с т.нар. баща?

  • 6 479
  • 100
  •   1
Отговори
  • Мнения: 357
Аз доста понаписах тук за нашия т.нар. баща, но сега пак ще подема темата, защото пак съм леко объркана и се чудя каква позиция да заема newsm78
Накратко: разделени сме от началото на октомври, а от декември таткото не е виждал детето и пари не ми е давал от Коледа, ама аз вече не го и питам, защото ми писна. Разведохме се по споразумение - 50 лв. издръжка и срещи 2 пъти в месеца. Обаче въпросният баща се държи ужсно, отношенията ни са кошмар!
Веднъж се обади да ме заплашва и да ми каже, че иска да види детето, но нямаше излязло решение на съда и аз излязох с малкия. Мисля, че не е идвал, защото ако беше идвал, щеше пак да ми крещи по телефона.
Преди смятах, че съм длъжна да му давам детето, даже исках да го вижда всяка седмица. Обаче сега имам чувството, че тоя човек се  е побъркал напълно, толкова много злоба има у него, че ме е страх да се срещнем и да му дам детето, а да ги оставя на саме просто няма да стане!
Адвокатката ми каза, че ако не му давам достъп до детето ще подаде жалба и ще ме викат да ме предупредят и най-много да дойде със съдия-изпълнител, но нищо друго неможе да ми направи. А и доколкото го познавам, смятам, че няма даже и жалба да пусне!
От друга страна ми е много гадно, защото си мисля, че въпреки злобата и заплахите той обича детето и ... много ми се искаше да поддържаме нормални отношения, но явно той не иска!
Чудя се какво да правя! Thinking
Решението за развода вече излезе и той има законно право да го вижда, а дали има желание?  newsm78
Дайте мнения, съвети, опит... всичко приемам, но трябва да реша какво ще предприема преди господинът да ме изненада!
  bouquet

# 1
  • Мнения: 1 809
Аз имам син на почти 6 години .Бащата има право да го вижда 2 пъти в месеца/2 съботи/от 10:00 до 12:00 в мое пресъствие.До сега не го е правил..минаха почти 4 години..Та,аз лично не желая да срещам детето с него.И адвокатката ми каза,че мога да взема медицинска бележка,че детето е болно.Но пък всеки път не върви да го правиш.При мен е лсено/...за сега/,защото той не е в Бг,пък и хич не му е дерт за детенце..

# 2
  • Ispania
  • Мнения: 4 482
Здравей,от опит(не се е слу4вало с мен де),зная ,4е то4но тези мьже много гледат децата си,малко са нескопосани ,но си ги оби4ат много .
КОгато един мьж се озлоби по такьв на4ин е заради теб не заради детето,него Ще го види,Ще му се насити и Ще го вьрне.Поне при моите познати беше така де Whistling

# 3
  • Мнения: 357
Уф, мисля, че аз бих се чувствала по-добре, ако подобни срещи изобщо няма, ако той не проявява интерес, няма да ми се налага да се виждам с него, нито да му давам детето и ще си живеем спокойно. А и както каза Милк в друга тема: на детето няма как да му липсва нещо, което никога не е имало!
Обаче от друга страна имам чувството, че той обича детето, но ми прави на инат, подтиска любовта си към него, за да ме тормози мене психически. И ако Вал е права и има шанс той да се вразуми и да започне да се интересува от сина си, може би си заслужава да му позволя да бъде  баща.
Ама и това е нож с две остриета, защото ако идва месец, два, година и после реши, че му е писнало аз какво ще обясня на детето?
То още е мъничко, но ще порасне, ще започне да разбира, ще се привърже и после какво? newsm78
Нашият татко е доста безотговорен в интерес на истината и доста податлив на чуждо влияние, особено от маминка #2gunfire Тая "разумна" и "практична" жена го съветва да ни забрави и мене и детето и да си живее живота! #Cussing out
За мен ОК и аз това искам да ме остави на мира, но детето си е дете, наше дете! Наша отговорност, но май само аз мисля така!
Ето, че пак се оплетох във въпросите си без отговор......... Confused

# 4
  • Мнения: 481
Моето мнение е, че детето е хубаво да се вижда с баща си. Казвам го от гледната точка на дете на разведени родители. Когато майка и татко се разведаха аз бях в първи клас, а сестра ме бебе на няколко месеца... В началото и нашия баща не ни виждаше често. Понякога се случваше да не се видим година - две. Но след това нещата се нормализираха. Озлоблението между родителите ми отшумя.. Започнахме да се виждаме по-често. Простихме си всичко. Обичаме се. Поканих го на сватбата си с новото му семейство. Присъстваха и на абитюренския бал на сестра ми и на изписването на децата ми.
Обичам баща си! Той си ми е баща въпреки всичките му грешки и недостатъци...
Не лишавайте децата си от това. Един ден ще ви бъдат благодарни за разбирането (дано!). Зная, че е труден този момент, но трябва да се премине през него. Отдавна майка ми и баща ми си говорят без да има дразги помежду им. И това за нас - децата е много хубаво. Защото каквото и да става между родителите, те си остават такива за децата си докрая на живота си....

# 5
  • Мнения: 357
Аз това го разбирам отлично и съм готова да направя това, което е най-добро за сина ми, обаче как да стане като нямам човек отсреща?
Как да му наложа да обича детето и да се грижи за него, ако той самия не го иска?
Аз бих била щастлива да ги видя заедно, макар че за мене общуването с бившия ми съпруг ще е мъчение и много нерви ще си изхабя при подобни срещи. Обаче бих направила всичко възможно да поддържам добрия тон, за да расте детето ми щастливо и да има двама родители, макар и разделени.
Ама човекът не поема! Колкото по-добре се държа аз с него и колкото повече компромиси правя, толкова по-зле се държи той!

# 6
  • Мнения: 481
Така е за съжаление....
Ами аз ти писах, че на нас ни трябваха няколко години докъто се нормализират онтошенията... А и моя баща в началото не изглеждаше много заинтересуван от нас, но след години е плакал за нас и е искал да ни вижда колкото се може по-често...

# 7
  • София
  • Мнения: 6 477
В предния постинг видях, че Веселина го е казало много вярно. Нормализирането на отношенията с БНД не става изведнъж. При мен нещата бяха по същия начин - генетичния материал се изнесе още на 2-рия месец на малката. Минах през много кошмарни периоди, исках да взема правата му напълно и какво ли още не, но в крайна сметка успях да го игнорирам в съзнанието си и вече не ме дразни като идва да вижда малката. Просто времето, когато е с малката са или навън или в друга стая - аз гледам да си почина малко през това време и да не се дразня с присъствието на БНД.
Дано да успееш и ти да постигнеш някакво такова крехко равновесие с бащата на твоето дете, та да не ти е толкова неприятно и натоварващо времето на идване на "материала".

# 8
Пишеш че се опитваш да си починеш !!!!  #Crazy
Явно детенцето ти още е мъничко.
Ами когато порасне, и таткото започне при всяка среща да му говори против теб и да обеснява той колко много го обича, но няма възможност да се грижи защото детето живее с теб, а ти няма да позволиш то да отиде да живее при него и т.н.
Дъщеря ми е на 10 години след всяка среща с баща си е объркана и разтроена, гледа ни накриво - мен и родителите ми , с които живеем - след което ми разказва какво е говорил баща й и всеки път плаче. Но това е до следващия път когато се обади той - и тя пак излиза с него и пак се повтаря същото и ....... т.н. Аз се опитвам да не й забранявам срещите с него, но не знам до кога ще издържа. Сърцето ми се къса като гледам момиченцето ми да плаче всеки път.
Има ли някой с подобен проблем и как се справя,
Моля пишете, ще ви бъда благодарна

# 9
  • Варна.....
  • Мнения: 1 754
охх, много болна тема.
Биологичният при нас премина през няколко фази- отначало го вземаше един път от градина, разхождаше го и говръщаше, и един път в седмицата..., като тогава пък ме следеше къде и с кого съм, като детето беше с него и естествено го настроиваше
 после премина на друга фаза- тотална незаинтересованост- около 5-6 месеца
после пак 2-3 месеца го вземаше на две седмици един път
после пак спря
сега, го взема 1 път в седмицата от 6 вечерта и го връща на другият ден следобед.
Във всяка от фазите го настроива срещу ман- майка ти е лоша, не се грижи за теб, не те гледа, тя е ку.ва и т.н.
Ама е гадно -детето иска да е с него , а оня го депресира по този начин.и на мен ми е криво като си видя детето такова разцентровано- просто като си дойде от поредната среща му пускам един детски филм да изгледа и чак тогава се опитвам да говоря с него
Но никога не говоря срещу баща му- не че не ми е криво, напротив, но като си излея злобата пред детето на него ще му стане още по-зле, а децата и без това много страдат че не са с бащите си- вчера като се прибра пак плака, и вечерта му беше тъжно.
Знам че не е лесно, но заради децата трябва да им се позволява да ги виждат.
все пак ние се развеждаме/ разделяме с бащите, не децата и каквото и да ни струва трябва да го преглътнем заради ДЕТЕТО

# 10
  • Мнения: 473
Уф, мисля, че аз бих се чувствала по-добре, ако подобни срещи изобщо няма, ако той не проявява интерес, няма да ми се налага да се виждам с него, нито да му давам детето и ще си живеем спокойно. А и както каза Милк в друга тема: на детето няма как да му липсва нещо, което никога не е имало!
Обаче от друга страна имам чувството, че той обича детето, но ми прави на инат, подтиска любовта си към него, за да ме тормози мене психически. И ако Вал е права и има шанс той да се вразуми и да започне да се интересува от сина си, може би си заслужава да му позволя да бъде  баща.
Ама и това е нож с две остриета, защото ако идва месец, два, година и после реши, че му е писнало аз какво ще обясня на детето?
То още е мъничко, но ще порасне, ще започне да разбира, ще се привърже и после какво? newsm78
Нашият татко е доста безотговорен в интерес на истината и доста податлив на чуждо влияние, особено от маминка #2gunfire Тая "разумна" и "практична" жена го съветва да ни забрави и мене и детето и да си живее живота! #Cussing out
За мен ОК и аз това искам да ме остави на мира, но детето си е дете, наше дете! Наша отговорност, но май само аз мисля така!
Ето, че пак се оплетох във въпросите си без отговор......... Confused

Аз пък съм си отговорила на този въпрос.И ще го кажа в съда ако стигнем до там.Тези дето ще ми определят моя живот кои кога сще ми вижда детето.Аз ли 9 месеца бях сама и страдах аз ли гледах сама детето а тои по дърти мърши.На мен кои ще ми върне нервите и психиката това което аз преживях 4е сега ще ми се прави на родител 'пръдлиото".нема да стане.Аз имам теория.
Като го видя тоя ми се повръща дразни ме лази ми по нервната система и ме прави психи4но-нестабилна след това вси4ко отива върху детето ми .Викам креща докато ми мине.Зна4и следва 4е той ни действа отрицателно.Айде да бега кой от къде е.Ако ми се направат на интересни и да ми решават живота някакви си събрани на куб и незнаещи изобщо за какво иде ре4 ше ида с "закрила правата на децата".Това е биологи4ния е отрицателен фактор за нас с детето.Па да ме съдат пак няма да го види.

# 11
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Тонката в Бг ще те осъди и ще го взима... така, че ако вече не го обичаш /защото последно друго писа тук/ - просто си опичай акъла и си намери перфектен адвокат /щото той май беше с мангизи? а те в Бг правят чудеса/
успех за офф-а - ма що така се изпокарахте? до скоро ти умираше за него а сега...

# 12
  • Мнения: 357

Като го видя тоя ми се повръща дразни ме лази ми по нервната система и ме прави психи4но-нестабилна след това вси4ко отива върху детето ми.

И аз така, разтрепервам се само при мисълта за среща с него!
За сега той изобщо не се появява вече четвърти месец, обаче дали пък утре няма да му дойде друг акъл и да реши, че трябва да си вижда детето newsm78
Знам как се отразяват този род срещи на децата, как родителите ги настройват и т.н. и не смятам да го правя, но за господина съм почти убедена, че ако след време реши да вижда детето постоянно ще му говори гадости за мен. Тогава  какво? newsm78
Или се примиряваш и търпиш заради детето, или започваш и ти да говориш, но при всички случаи ще страда детето от глупостите на баща си!  #Cussing out
 

# 13
  • Мнения: X
Добре де, как няма в целия форум някоя мацка, която е била бременна и зарязана бременна /или с бебе на няколко месеца... макар че там ситуацията е малко по-различна... / - да каже как се държат тези мъже. То стана ясно, че който е живял някоя и друга година с детето си - примерно 2 години - се е привързал към него обича си го и проявява интерес. Обаче как стои въпроса с нас - другите.... Като гледам никакви отзиви положителни от такива случаи.. ще излезе, че няма файда да им даваме да виждат децата... Как беше "Та той познава по-добре съседското куче"  Joy

# 14
  • Мнения: 193
Не мисля,че е правилно да криеш детето от баща му.Няма човек на този свят,който да не иска да узнае кои са родителите му,дори и от чисто любопитство.
Ще дойде ден,в който детето само ще потърси баща си,каквото и да си му говорил,както и да си го настройвал,природата си е природа-добър,лош -това е баща му,биологичния.
Тогава дано да е достатъчно разумен за да оцени всичко,което си направила за него. Cry
Пожелавам си да бъда достатъчно силна и умна за да възпитам сина си и да го подготвя за живота,за живота такъв,какъвто е... Praynig
 

Общи условия

Активация на акаунт