Бях 38 седмица, когато спрях да чувствам ританията на момченцето ми. Отидох в болницата (в USA) и ми казаха че бебето ми е починало и че сте ме подготвят за раждане. Стях да полудея и помолих за секцио, на което ми отговориха че практиката не препоръчва секцио. Попитах ги какъв е смисъла от часове раждане(първа бременност) ако няма да имам на кого да се радвам и кого да прегърна и кого да кърмиа. Отговориха ми че възстановяването след нормално раждане е по-бързо от секциото. Викам си кои ще ми възстанови психическото равновесие???? Никои не го интересува обаче. Добре че се появи съпругат ми, които беше изключително категоричен и успя да ги убеди. Решихме разбира се да направиме аутопсииа, за да се установи причината за смърта. Оказа се пъпната връв. Съпругът ми е видял бебето след като са го извадили, аз съм била така добре дрогирана, че да не виждам и не чувам нищо, на което съм много благодарна. Бях изключително разгневена, иядосана, нещастна. Не исках да имам нищо общо с бебето. Не можех да го понасям за това, което ми причини. Обвинявах го за всичко. Като че ли не можеше да ми даде сигнал че има нещо нередно. После докторите ми обясниха че всичко става за секйнди. Просто мал шанс. Викам си що па на мене....Ама...Искам и да споделя опита ми в болницата. Дадоха ни кутя със снимки на бебето, дрешките, в които го бяха облекли за да го снимат. шапка, коиято му бяха сложили. Бяха му направили отпечатйци на крачетата. Имаше си и пелена, ръчно плетена. Всичко това бяха дарения на добри хора.......Естествено след два дена неуспешни опити да си представия как изглежда бебето, поисках да го видя. Донесоха ми го, кръстихме го по БГ, Александър. Решихме че ще има погребение. И се оказа че в болницата пазят умрелите бебета, докато маиката не реши какво да прави с бебето. Дали в БГ е така? Моят доктор каза че в неговата практика в израждане над 3000 бебета, аз съм им втория слйчаи. Какво ли е съотношението в БГ?
И как ще се справя при следваща бременност? Изминаха 8 месеца и още боли, и сигурно сте боли докато умра.