Ох, имам нужда да се оплача. Значи, синът ми е на пет и половина, чувствителен и с експлозивен характер (ужас просто!), а като добавка днес имахме и тежък ден, изпълнен с емоции и разправии.
Обаче не съм очаквала майката на едно осем годишно момче да дойде да ми крещи, че 'това момче', демек моят син, бил тормозел нейния, викал му, бил го и ударил, какво било това нещо и прочее. И то защо - уж играха мач заедно, с още две деца на по 5-6 години, но другото като най-голямо вкарва голове както си иска, и направо се подиграва с тях. Съответно моят решава, че не е честно, и почва да му вика и да го гони, с доста голямо настървение. Всъщност май искаше да го предизвика по някакъв начин, да продължи играта и да си възвърне самочувствието. Осем годишното пък бяга и вика махай се, не искам да играя с тебе! Уплаши ли се, какво - не знам. Не видях синът ми да го е ударил, а и като го питах отричаше - искал бил само да го уплаши.
Родителката обаче ми крещи. Нейният син бил по-голям, и щом не искал да си играе с моя, това било положението, да се маха. Ще речеш, че го е пребил, или нещо подобно. Пък аз бях толкова ошашавена от реакцията и, че нищо не можах да кажа. Или поне нищо смислено. Само смутолевих нещо за това, че ще поговоря със сина си, но все пак по-големите деца са длъжни да се държат добре с по-малките, независимо че ... и прочее.
Честно казано, не разбрах какъв и е проблема на тази жена. Не че одобрявам постъпката на моя (и той си е за бой, де!), но ако нейният син беше с три години по-малък, а не по-голям, по-щях да я разбера.
Пък аз страшно много държа на добро отношение към по-малките деца и непрекъснато натяквам на сина ми да е внимателен и приятелски настроен, независимо че са му досадни понякога. Как тогава да му кажа, че по-големите не го искат и да ги остави на мира?
Изобщо - много гадно ми стана от цялата случка. И не знам какво да направя като я засека пак тази жена. Децата са си деца, но не трябва ли поне родителите да се държат по-цивилизовано?
Обаче не съм очаквала майката на едно осем годишно момче да дойде да ми крещи, че 'това момче', демек моят син, бил тормозел нейния, викал му, бил го и ударил, какво било това нещо и прочее. И то защо - уж играха мач заедно, с още две деца на по 5-6 години, но другото като най-голямо вкарва голове както си иска, и направо се подиграва с тях. Съответно моят решава, че не е честно, и почва да му вика и да го гони, с доста голямо настървение. Всъщност май искаше да го предизвика по някакъв начин, да продължи играта и да си възвърне самочувствието. Осем годишното пък бяга и вика махай се, не искам да играя с тебе! Уплаши ли се, какво - не знам. Не видях синът ми да го е ударил, а и като го питах отричаше - искал бил само да го уплаши.
Родителката обаче ми крещи. Нейният син бил по-голям, и щом не искал да си играе с моя, това било положението, да се маха. Ще речеш, че го е пребил, или нещо подобно. Пък аз бях толкова ошашавена от реакцията и, че нищо не можах да кажа. Или поне нищо смислено. Само смутолевих нещо за това, че ще поговоря със сина си, но все пак по-големите деца са длъжни да се държат добре с по-малките, независимо че ... и прочее.
Честно казано, не разбрах какъв и е проблема на тази жена. Не че одобрявам постъпката на моя (и той си е за бой, де!), но ако нейният син беше с три години по-малък, а не по-голям, по-щях да я разбера.
Пък аз страшно много държа на добро отношение към по-малките деца и непрекъснато натяквам на сина ми да е внимателен и приятелски настроен, независимо че са му досадни понякога. Как тогава да му кажа, че по-големите не го искат и да ги остави на мира?
Изобщо - много гадно ми стана от цялата случка. И не знам какво да направя като я засека пак тази жена. Децата са си деца, но не трябва ли поне родителите да се държат по-цивилизовано?
що за изказване?!