Искам да започна работа, но синът ми е на година и един месец. Жал ми е да го дам на ясла, но май ще се наложи. А той е болезнено привързан към мен и баща си. В дилема съм.
- Публикувана: 28 март 2006, 00:28 ч.
- Последно мнение: 29 март 2006, 16:22 ч.
Искам да започна работа, но синът ми е на година и един месец.
Писала съм в много други подобни теми, ще го кажа и на теб:
Тръгни и не се раздирай от чувството на вина!!!Детето ще свикне/може в началото да е по трудно/, но после с удоволствие ще ходи при децата!Ако в яслата има добри педагози,то бързо ще се адаптира и ще видиш колко удовлетворена ще започнеш да се чувстваш от това, че работиш!
Успех и спокойно
Тръгни и не се раздирай от чувството на вина!!!Детето ще свикне/може в началото да е по трудно/, но после с удоволствие ще ходи при децата!Ако в яслата има добри педагози,то бързо ще се адаптира и ще видиш колко удовлетворена ще започнеш да се чувстваш от това, че работиш!
Успех и спокойно
Оставих дъщеря си на гледачка, когато беше на 8 месеца. Тръгна на ясла, когато беше на година и половина. Страхотно се притеснявах как ще се развият събитията, но се оказа, че по-страшното е било за мен, а не за дъщеря ми. Колкото са по-малки децата, толкова по-лесно преживяват раздялата. Ако не ти се налага да го оставиш веднага можеш да го подсилиш с "Рибомунил" /аз направих така и дъщеря ми така и не преболедува навлизането си в социална среда/ или нещо друго. Решението ествествено е ваше, но никога няма да дойде момента, в който с удоволствие и ти и сина ти ще се разделите един от друг.
Жал ми е да го дам на ясла, но май ще се наложи. А той е болезнено привързан към мен и баща си. В дилема съм.
А защо те е жал? Яслите не са затвор все пак. А ако не одобряваш яслите - вземи му бавачка.
Това, че е болезнено привързан към вас ми се вижда ужасно. Според мен децата трябва да растат самостоятелни, а не в болезнена зависимост от родителите си или от някой/нещо друг/о. Това обаче е мое мнение.
Струва ми се, че по-скоро искаш подкрепа да останеш вкъщи. Ако е така - имаш я.
Ако пък искаш подкрепа да започнеш работа ето ти моя пример: Върнах се на работа, когато Дариа беше на 4 месеца. Сега е на 1 г. и 10 м. почти и за това време смени три бавачки. От другата седмица тръгва на градина. Може би е до характер, но е изключително самостоятелна и назависима. Всяка сутрин ме изпраща на вратата с усмивка, а вечер ме посреща викайки "Мамаааааа".
Това, че е болезнено привързан към вас ми се вижда ужасно. Според мен децата трябва да растат самостоятелни, а не в болезнена зависимост от родителите си или от някой/нещо друг/о. Това обаче е мое мнение.
На въпроса на MariDi - първото си дете оставих на детегледачка на 8 месеца. Тъгувах много и дълго се измъчвах от чуство на вина, че не съм му дала всичко от което е имало нужда.
Детето не мисля че е страдало от тази раздяла. С второто реших да бъда по-дълго в къщи. Гледах го до 1г. и 7м. и страдахме заедно като тръгнах на работа. Той и до сега като ме види да се обличам сутрин запчва да мрънка "не мама вън"
На мен ми е приятно, че детето ми е привързано към мен - не ми тежи.Ако имаш възможност и желание - остани си при детенце по дълго време. Това е моя съвет.
Аз пък не намирам нищо ужасно в това детето да е привързано към родителите си. Привързаността не означава непременно несамостоятелност. Привързаността е отношение. Но това пък е мойто мнение.
Не, не означава, Гери... винаги - обаче...
Имам примера в мое лице. Била съм болезнено привързана към майка си. Когато са ме дали на ясла толкова съм плачела /чак аз си спомням/ и съм го преодоляла много-много трудно. Мисля, че колкото и идиотско да ви звучи, това ми се е отразило доста на живота по-късно. Та аз за моето дете предпочитам друго...
А иначе ти завиждам как Митко се гушка в теб, не като Дариа
И аз съм в подобна дилема,но съм сигурна,че ако тръгне на ясла много ще и хареса на Вивиан,но няма свободни места и чак септември.Мисля,че там ще им е много по интересно,отколкото у дома или при баби.Така,че ще се адаптира детето и ти също ще свикнеш,като виждаш,че е доволен .
.
Аз гледах дъщеря си до 3 г. и не съжалявам - това беше прекрасно време и за двете, което веднъж изпуснато, няма как да се навакса. Мисля, че и на нея, а и на мен ни се отрази добре да сме толкова време заедно. Така че, бих те посъветвала, ако имаш възможност да си погледаш детето още малко. Ако пък наистина ти се налага да започнеш да работиш по финансови или други причини, не се притеснявай толкова. Децата са по-оправни и "издръжливи" от колкото ги мислим.
Аз се върнах на работа, когато Мишето беше на 5 месеца. Мисля, че и за двете беше по-добре. Сега е доста самостоятелна и се заиграва сама...Наехме детегледачка, с която имахме проблеми. След това наехме друга-много сме доволни от нея, но тя ни напуска след месец. Тогава беба ще е точно на година.
Много мислихме, видяхме няколко жени....и решихме да е ясла. След цялата ми разправия с тези жени мисля, че ще съм по-спокойна ако е в ясла. Знам, че е малко абсурдно, но поне при нас е така...Дано не боледува много
Иначе нямаше проблем с приемането. Подадохме молба и след 3 дни ни казаха, че може да започне след месец.
Много мислихме, видяхме няколко жени....и решихме да е ясла. След цялата ми разправия с тези жени мисля, че ще съм по-спокойна ако е в ясла. Знам, че е малко абсурдно, но поне при нас е така...Дано не боледува много
Иначе нямаше проблем с приемането. Подадохме молба и след 3 дни ни казаха, че може да започне след месец.
Ако ти се започва работа, започвай. Всяко дете е привързано към родителите си, но рано или късно трябва да се отдели.
Ако пък предпочиташ да си поседиш още малко в къщи и въобе не ти се мисли за работан недей!
Първото беше на 9 месеца, когато започнах работа и мисля и на двамата ни беше супер
Сега още си отвисявам в къщи, но ако попадна на добра оферта въобще няма да се замисля.
За да е щастлив бебо и мама трябва да е щастлива!
Ако пък предпочиташ да си поседиш още малко в къщи и въобе не ти се мисли за работан недей!
Първото беше на 9 месеца, когато започнах работа и мисля и на двамата ни беше супер
Сега още си отвисявам в къщи, но ако попадна на добра оферта въобще няма да се замисля.
За да е щастлив бебо и мама трябва да е щастлива!
Искам да започна работа, но синът ми е на година и един месец. Жал ми е да го дам на ясла, но май ще се наложи. А той е болезнено привързан към мен и баща си. В дилема съм.
Започваш работа, защото ти се налага или защото не ти се стои вкъщи?
Ако първото - яслата май е неизбежна, ако е второто - струва ми се малко детето, можеш да поизчакаш още малко.