Признайте си мъже!

  • 2 638
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 197
Здравейте татковци! Имам едно въпросче към вас и ще се радвам да споделите мнението си. Как се чувствате, когато скъпите ви мама и тати решат, че снахата е най-несимпатичния им човек на света и решат да и го докажат по всякакъв начин??? И защо в повечето такива ситуации вие кротко си мълчите??? newsm78 Нима ви е страх от мама и тати след, като вече сте пораснали? Или се кефите на конкуренцията снаха-свекърва? Колко изгодна позиция! Sunglasses Адски съм любопитна!

# 1
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не съм татко, но темата ми е на сърце, защото със свеки се недолюбваме.
Или се кефите на конкуренцията снаха-свекърва? Колко изгодна позиция! Sunglasses
Така ли мислиш- изгодна позиция? Shocked Мъжът ми се чувства между чука и наковалнята и хич не му е кеф. Не може да угоди и на мен, и на нея и при всички случаи е виновен.

Защо мислиш, че татковците си мълчат? При теб ли е така?

# 2
  • Мнения: 197
Това за изгодната позиция беше иронично, но четох в една статия, че някои мъже нарочно подклаждали огъня между снаха и свекърва. Явно не при всички е така.  На моя не мисля, че са му приятни тези разправии. Той избягва да си казва мнението, защото: "няма смисъл да се разправям с тях". И така те ни обиждат, ние си мълчим пред тях и накрая всичко избива между нас двамата. Аз рядко предприемам кардинални мерки, защото в повечето случаи споровете се водят в мое отсъствие или  се държат така все едно ме няма в стаята. Гледам основно да пазя бебчо и това е (разногласия по отношение отглеждане на деца). Дразни ме обаче как стоически понасят тези неща повечето мъже. Сякаш са длъжни да удоволетворяват желанията на мама и тати и да нямат право на избор. За това пуснах темата - за да разбера какво изпитват в подобна ситуация и как може да се реши проблема.

# 3
  • Мнения: 3 537
Много интересна тема. WinkЩе я следя с интерес, макар че нашият случай не е такъв. Дано обаче някой мъж да ти отговори. Laughing

# 4
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Определено мъжа ми не подклажда огъня в отношенията ни. Колкото до това "те ни обиждат, а ние си мълчим" не си много права-дори и при първия опит от тяхна страна - ще ме извиняват, но въобще няма да им остана длъжна. Да ти кажа- както си ги научиш- така ще бъде занапред.

# 5
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Може мъжът ти да не иска да се кара с родителите си и да си развалят отношенията. Това, че мълчи не значи, че им удовлетворява желанията. Моят мъж избягва да спори и си мълчи като му дуднат, но после си прави каквото той си знае. И аз възприех тази тактика спрямо свекървата, понеже е ужасно досадна (преди много се карах с нея). В случая важното е мъжът ти кого слуша и ако не им се връзва на приказките- просто им тегли една майна.
Моята свекърва се примири след като родих първото дете, но до края на бременността си слушах простотии по мой адрес.

# 6
  • София
  • Мнения: 18 679
Може мъжът ти да не иска да се кара с родителите си и да си развалят отношенията. Това, че мълчи не значи, че им удовлетворява желанията. Моят мъж избягва да спори и си мълчи като му дуднат, но после си прави каквото той си знае.
Това е тактиката и на моят мъж PeaceДоста печеливша - всички сме доволни GrinningРодителите - защото ги слушаме с внимание, все едно приемаме съвет, все пак са ни отгледали и заслужават поне това.И ние - защото винаги правим това, което сме си решили Mr. Green
Възрастните хора според мен имат нужда да чувстват, че са полезни, че ги питат за мнението им, че ги чуват.Оттук натам - и да направиш точно обратното на това, което са ти казали, пак ще са доволни, защото си ги изслушал.

# 7
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 650
Моите родители съвсем не бяха съгласни, например, с начина на хранене... Късното захранване, кърменето и всички остнали неща покрай тях... Естествено, аз бях на страната на спругата ми и най-често открито им се опъвах... На тях им ставаше малко неприятно, особено на майка ми... Но се примиряваха... Баща ми соломоновски отсичаше... "Каквото иската да правят, детето си е тяхно..." И си е наистина така... Ние си го гледаме така, както сме решили... Когато се виждаме насаме, майка ми се опитваше да ме "убеждава" кое било правилно... Аз бързо я прекъсвах и й казвах, че това е начина, по който сме избрали да го гледаме и толкова... Родителите ми са хора, които общо взето, разбират от дума... Никога не са се опитвали дори да ни нападат открито, пък камо ли да обиждат и да правят всички останали неща, които sisi_nova изброява в първия си пост... Снахата не е по презумпция най-несимпатичния човек, тя се уважава...
Пък ти Сиси недей мълча на "новите" си роднини... Казвай им нещата така, както ги мислиш... Може и да не е най-подходящата тази нападателна тактика, но... Мъжът ти няма да им се опъне открито... И това че мълчи, означава че подкрепя теб... Откритото му противопоставяне на неговите родители няма да доведе до нищо добро... Само ще се конфронтира с тях... Напълно безмислено...

# 8
  • Мнения: 7 914
Обикновено ( понеже има известни изключения ) сме си на принципа всеки се защитава сам себе си, без посредници! smile3521

# 9
  • Мнения: 242
Не съм попадал в подобна ситуация, а ако попадна ще отсъдя строго, но справедливо Laughing.

# 10
  • Мнения: 116
 "И защо в повечето такива ситуации вие кротко си мълчите?"
А какво - да се караме на ред ли? и за какво - обикновенно за глупости ?
Доколкото съм забелязал в такива ситуации всеки си има мнение, смята че е вярното и за нищо на света не иска да го промени. Рени е права - не можеш да угодиш на всички, па било то със скандал.
Затова най - често си траеш и после си правиш каквото си знаеш.
Висшия пилотаж е да накараш всички да са щастливи, но това много рядко съм го постигал, защото жената се надръвчва след такива спорове и трябва много   bouquet докато и мине.

# 11
  • Мнения: 3 569
Майка ми се разбира 18 пъти по-добре с жена ми, отколкото с мен ... Като има някво търкане се виждат и си казват коя какво мисли.

# 12
1. Стъпка - Изнасяме се отвкъщи.  smile3521
2. Стъпка - Детето НЕ се кръщава на никой от тях.  newsm48
3. Стъпка - Аз няма да им се обаждам ... а те дали ще издържат.  smile3508
4. Стъпка - Те да не се претисняват като одъртеят има и старчески домове.  smile3533

И в крайна сметка аз се женя за жена си, а не те така че тяхната дума може само да е положителна и аз съм този който ще реши става ли тя за мен или не

 #2gunfire GOROMINATOR  #Sniper

# 13
  • Мнения: 1 849
Един от критериите по които избирах мъжа си беше да не го командват родителите. Съпругът ми ги е отрязал още като започнал да следва и са се мъчили да му казват какво да прави. В последствие им доказал, че се справя перфектно и без тях и сега го уважават като личност. Иначе свекърва ми си е доста манипулативна личност, както и майка ми, но те знаят, че ние сме отделно семейство и почнат ли да се бъркат ще бъдат отрязани жестоко-няма да им се обаждаме или няма да виждат децата. Но ние се стремим родителите ни да се чувстват уважавани и обичани и да не им накърняваме достойнството. Защото много е лесно да се правят скандали, някак си отвътре ни идва, но е истинско постижение да простиш и да обичаш Laughing А хората копнеят да бъдат обичани  Peace

# 14
  • Мнения: 843
Умирам си за  неговите родители./ Аз и моите обичам.. но намаляха/, остана ми една измъчена мама./
не се майтапя за Неговите  родители. Прекрасни са.  Разбрали са се с децата си отдавна.  така са се възпитали. Няма как да зная дали майката  на мъжът ми ме одобрява. Но откакто се познаваме показва ....обич. И  какво ли не още. А пък детето и  / мъжО ми/ не е расъл в саксия.  и си е  сЪ - пруг.. и теглим си каруцата заедно-.))
чета ви и мисля.... понеже синът ми / голямото дете/  отива към 21 г. аз как ли ще съм?
Ще съм прескрасна... стига да не сме в една къща. Няма  значение  за снахата.. не я познавам..  вероятно синът ми  -  също./ Все още/   Ще гледам да не се меся. 

 ако  искат помощ / щото все пак сме приятелчета, сине/ насреща съм.  Иначе си е мъка.. да натрапваш някому помощ.. и съвети.  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт