подарък за по-голямото дете при раждането на бебето

  • 3 002
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 631
Бяхте ли подготвили подарък или изненада  Gift  party006 лично за по-голямото ви дете за деня, когато се прибрахте от болницата с бебето? newsm78

Може би е малко странна идея, но сега се замислям над това - как да направя така, че синът ми по-леко да възприеме промяната. Все пак в този ден ще има голямо суетене около бебето и цялото внимание ще е към него, а баткото малко или много ще се чувства на втори план...

Споделете, моля! newsm51

# 1
  • Мнения: 14 133
Не е лошо като идея, за да не  се чувства пренебрегнат.Всички ще носят подаръци на бебчо....

# 2
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 8 147
Наистина не е лоша идея, но ние не сме купували подарък. Като се прибрах от болницата се оказа, че баткото е събрал подаръци колкото тези на бебето Simple Smile

# 3
  • Мнения: 49
Koгато се роди бебето, баткото ни беше на 4.5 години. Бяхме му подготвили подарък - меч на Power Rangers. Той дойде още в болницата с него, за да се похвали на всички и да благодари на бебето за подаръка. Беше много щастлив.

 

# 4
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
Ние купихме на каката докторски комплект и казахме,че бебето го е донесло от болницата специално за нея.Но и всички останали се бяха съобразили и носеха по нещичко и за нея newsm10

# 5
  • Мнения: 678
Майка ми беше купила на племенничките ми/близначки/ по една пижамка.Те винаги чакат нещичко и за тях.Оказа се че и за тях/на 4 и половина са/трябва залагалка,шишета,ританки-за куклите им де.

# 6
  • sofia
  • Мнения: 8 925
Цитат
Извинете ме, но ви копвам почти целия чаршаф.Дано не ви досадя само.

"....Още докато бях бременна с Криси промих мозъка на Сашо, за да нямам проблеми след това...Той я обичаше още докато ми беше в корема.Говореше й през пъпа ми, като на микрофон.Родих дъщеря ни на 19.09.2001.Умишлено не пуснах Сашо на детска, колкото и да ми беше трудно с двамата.За да не се чувства той изолиран правех следните неща.Когато някой се обадеше по телефона да ни честити аз казвах само "благодаря" и помолвах веднага съответния човек да честити надълго и нашироко първо на баткото.После хващах слушалката и загрявах линията, но исках първо той да получи необходимото внимание по повода.По същия начин, ако някой дойдеше вкъщи да види бебето го карах след като влезе у дома да иска разрешение от баткото да влезе при бебето.Хубавото е, че близките ни веднага включваха за номера и се хващаха на хорото.Сашо се правеше на важен и ги караше първо да си измият ръцете и после ги пускаше при бебето при условие, че не го пипат.Така го карах да се чувства по-важен от бебето и господар на положението.Ако навън някой съсед искаше да надникне в количката пак баткото даваше разрешение.Става ми смешно като си спомня.Ако някой дойдеше вкъщи само с някакво подаръче за бебето, но не и за баткото аз не разрешавах да бъде подарено, като тактично обяснявах защо.Имала съм много сконфузни ситуации, но мисълта за сина ми беше по-важна.Ако някой обърнеше внимание първо на бебето или правя знаци или сритвам по кокълчето, за да загреят, че първо сина ми е на ред.Много ми е жал за втори деца, които са пращани при баби веднага след раждането на второто дете.При ежеминутното и ежедневно обслужване на бебето го полех да ми помага, колкото и досадно да ми е било.Правех се на безпомощна и че само той може да спаси положението.В повечето случаи ми пречеше и избеснявах вътрешно, но виждах колко значим се чувстваше, направо летеше.Така не го изолирах в ъгъла само да гледа и да си мисли, че бебето го е изместило и вече е номер две.Казвах му да ми донесе това или онова, да маже с 1 пръстче дупето на бебето с крем, да й държи шишето, да й избира дрехите, да я къпе заедно с мен, по-късно да я храни под мой контрол, да залепва лепенките на памперса, да й пуска музика, да вози количката/но сам пред мен/, да й мие играчките, да сипва лъжичките адаптирано мляко в шишето пак под мой контрол и т.н. и т.н. По този начин той живееше с мисълта, че ми е невероятно необходим, беше адски горд и наистина се чувстваше по-важен от бебето.А тя се радваше най-много на батко си.Спомням си, че тя се обрина по едно време и той си стискаше ръцете в юмручета, трепереше от зор, че не можеше да я пипа, но очите и лицето му грееха, когато застане пред нея.Това което искам да ти кажа е, че дъщеря ти разбира нещата буквално в момента.Щом мама се занимава само с бебето, значи само него обича.Я да го обърна на щуротии, че дано ме забележи, пък нищо, че ми вика.Тя не разбира, че бебето е напълно зависимо от теб в този момент и във всяка една минута трябва да го обслужваш.За нея това не е нормално.За нея бебето си е нашественик и узурпатор, колкото и да го обича.И понеже го обича, не може да превърне ревността си в агресия към бебето, а го обръща на пълен негативизъм спрямо теб.По този начин те обвинява за това, че нямаш време за нея.Сори за тежките думи, но това го приеми като зов за помощ от нейна страна.Не ти го пожелавам, но може би има вероятност да се обърне срещу брат си, ако не вземеш мерки.Пределно ми е ясно и до болка ми е познато колко ти е трудно с двете деца.Но мисля, че ако сега не си постелеш, а и между тях също, по-късно ще ти стане много по-трудно да оправиш нещата.Ако се скарам на едното ми дете, веднага си намирам повод да смъмря и другото.Ако похваля единия, другия сам се бута да го похваля и него за нещо.Но това не го правят, за да се състезават, а защото се научиха да получават по равно всичко от мен.Детето не трябва да се чувства специално или единствено, а достатъчно и наравно важно с другото дете в семейството, колкото и да ти е трудно.Сашо казва, че сестра му му е най-близкия човек, защото са направени от едни и същи половинки.Това ми говори изключително много.В някоя тема казах, че сина ми скоро разсъждаваше на глас кого обичам повече - него или сестра му.Понеже не можа да си отговори каза, че той е на далавера, защото съм обичала само него 6 години и после съм заобичала и двамата еднакво.Не мога да кажа, че няма проблеми между тях, но те са несъществени и категорично не виждам ревност.
Та когато родих Криси, Сашо беше неотлъчно до нас двете може би месец и половина.В един момент сам пожела да ходи пак на градина, защото му липсвали приятелите.Отиде на градина с бонбони, за да почерпи.Може би вече беше спокоен, че всичко е наред и нищо не се е променило за него у дома.Аз така си обяснявам нещата.На него му предложих 3-4 имена за малката и той й го избра.Даде си парите от касичката, когато й дупчихме ушите и много се гордее с това.От всяка екскурзия или лагер носи подарък само за нея.Давам му пари за училище, а той купува и за нея разните му там боклуци.Когато й се карам ми казва да му се карам на него, а нея да я оставя на мира.Сега съм отпуска, мъжа ми много пътува.Вися по цяла нощ във форума и сутрин спя до 11-12ч.Те стават двамата, отиват в хола, пускат си ТВ, а той прави закуска и за двамата.Маже филии, топли млляко на микровълновата, прави корнфлекс.И сега й помага да се облича.Не разбирай, че той я е поел изцяло и я отглежда.Понякога ми отказва.Просто съм го научила, че като помага на нея, значи помага на мен, за да имам време и за двамата.Научил я е на 7-8 думи и изрази на английски, на някои леко хулигански жаргони и се спукват от смях.Тя също умира за него.Когато го водехме на у-ще в първи клас ревеше след него като магаре във фоайето на първия етаж.Разделяха се по 10 мин. с целувки и прегръдки и събирахме всички погледи.Когато замине на лагер или екскурзия тя го търси зад вратите, под леглата и редовно плачеше:"Аз си нямам батко ми...".Забавляват се страхотно, играят си, рисуват, тя му се катери на конче, редовно я намирам сутрин гушната в неговото легло.Не разбирай, че са стигнали до болезнена зависимост един от друг.Има за какво да се дразнят взаимно.Тя на моменти много му досажда, все се вре при него.Има моменти, в които ги разтървавам.Тогава ги изгонвам на стълбите и гледам сеира през шпионката.Криси си бърка в носа, зяпа, защото не знае къде се намира и не разбира съвсем какво е станало.А нали е с батко си и не се трогва особено.А той- овесил нос и мисли...По едно време взе да й говори :"Видя ли сега какво направихме...Ние се скарахме и ядосахме мама.Сега тя ще погрознее и ще стане стара и ще бъдеме без майка.Хайде да се сдобриме и да бъдеме добри.Ще видиш мама как ще се зарадва!".Следват прегръдки целувки, а аз паднах от смях.Звънят, ухилили се до ушите и влизат по-тихи от тревата.Това беше може би преди 2 години.
Разказах ти основно само хубави моменти, за да ти кажа какво разбирам под резултат от добро постилане.Но мисля, че трябва да се започне от самото начало.Мисля, че не е късно и при теб.Стига да имаш търпение и да полагаш усилия.Голямото ти дете страда според мен, липсваш й, въпреки, че си непрекъснато с нея.Аз сравнително често трапосвам малката на свекърва ми и със Сашо ходиме да се черпиме - пасти, пици и т.н.той ми казва, че сега съм само негова, но без злоба към сестра си.Моята логика е, че в една възраст детето се нуждае болезнено основно от майка си.Използвам максимално и пълноценно това време със сина ми.След 2-3 години, а може би по-малко ще се нуждае съвсем естествено повече от приятели и гаджета.Но ако не му наситя сега душичката и не го обогатя не виждам как би се развил правилно и пълноценно в емоционално отношение.И оттам не би могъл да общува нормално.Много често му се извинявам за нещо.Знае, че и аз правя грешки като него и като всички.И най-сладко ми е когато ми каже :"Мамич, ти си мамич-трепач!"Вдъхвам на децата си самочувствие и вяра в себе си.Казвам им, че те са най-красиви, най-умни, че с всичко могат да се справят.Че майка им е най-хубавата и най-добрата.Че татко им е най-силния, най-добрия.Че най-много ги обичаме, че техния дом е най-хубавия и т.н. и т.н.Когато някое от децата ми е нарисувало нещо, а то на нищо не прилича му казвам, че е страхотно, но можеш още по-добре.Никога не съм казвала на някое от децата ми :"Ти си малък, не можеш още...еди какво си."Предпочитам :"Много си голям/а/, но трябва още малко да пораснеш...Да опитаме все пак!".Много мразя израза :"Да бъдеш послушен/а/!"Направо го ненавиждам.Детето не е куче, че да бъде послушно...Винаги казвам :"Да бъдеш добър/а/".Това включва всичко, което трябва да включва, но не само послушание.Ужасна дума - робска.Говоря страшно много с децата си.Развинти ми се ченето и съм скапана от мислене и говорене.Искам тишина, да съм сама, да гледам тъпо в 1 точка...С деца е трудно, но без деца е АД.Темите, в които жените страдат, че не могат да забременеят ме разстройват ужасно.Прекланям се пред тези жени.Не мога да им помогна, нито да им кажа нещо умно.Всички като мен и теб трябва да си тежим на нашето място и да се справяме колкото можем по-добре, защото децата ни го заслужават.Заслужават го с това, че са ни направили МАЙКИ.Това само по себе си е най-голямото щастие, но от нас зависи доколко те ще са щастливи."
 
Дано ви е от полза. Това е направила Сакри.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=43695.100 това е темата, от която е взето.

# 7
  • София
  • Мнения: 7 242
Ех, тази Сакари Grinning. И аз наскоро я цитирах със същия постинг в една др. тема. Има какво да научим от нея...
Ако попадна в такава ситуация, дори бих направила два подаръка- единия ще го скрия някъде в къщата и докато съм още в болницата ще дам указания на детето по телефона къде да го намери - така няма да му липсвам толкова. А вторият, по-голямият, ще го дам когато бебето дойде в къщата, т.к. тогава суетнята ще е основно около малкото.

# 8
  • Мнения: 93
Аз също бях купила подарък за баткото и тъй като той беше в провинцията с баба си докато аз лежах в болницата (м. август), му го дадох като се прибрахме. Исках да му покожа, че мисля за него и че той е също толкова значим за мен, както и бебето. И аз като Сакри го подготвях от рано въпреки че беше още малък и може би не осъзнаваше много много, че ще си имаме бебе, но като се роди сестра му и се прибрахме вкъщи беше много внимателен с нея. Даже реши да я черпи със сок Laughing и беше много учуден к newsm78ато му обяснявах, че бебетата не могат да пият сок.

# 9
  • Мнения: 256
Абсолютно бих направила изненада. Може още докато съм в болницата да му кажа по тел., че имам нещо за него (предварително скрито у дома) да иде и да си го намери. Това ще е малка изненада и детето ще знае, че мама мисли и за него  Laughing

# 10
  • Мнения: 1 006
Ох...момичета...Разплаках се отново... Cry

Отдавна не бях влизала в детските теми.Заглавието на тази тема ме привлече първо.Чудех се как и по какъв повод да копна въпросния ми чаршаф на envia и то на ЛС с единствената цел да съм полезна.Това ЛС съм го препратила на няколко форумки, но винаги е имало повод и е било част от някакви контакти.

Разплаках се, защото това ЛС съм го писала миналата година лично към Иви... Cry Cry Cry и е част от кореспонденцията между нас двете на ЛС...Оттам нататък го прочетоха и други, сега и вие...За съжаление не пазя нейните ЛС, защото си чистя редовно кутията.Уверявам тези, които не я познавахте - тя беше страхотна майка.Дъщеричката й - Светлето е невероятно, любознателно, умно, надраснало възрастта си дете.Спирам... Cry

Това, което исках да ви кажа е, че всички си мислим, че имаме цялото време на света и не обръщаме внимание на дреболиите.А точно те движат света.Нашия свят и този на децата ни.А подобна дреболия - подарък за по-голямото дете при раждането на бебето е нещо, което баткото или каката ще запомнят завинаги.И не точно подаръка, а жеста и всичко след него, което означава много повече от който и да е предмет.

Съжалявам, че не ви познавам добре - вас, майките в "Нашите деца", но въпреки това ще си позволя / моля да ме извините за това / да ви лепна линкове към някои стари детски теми, които лично за мен са интересни и стойностни.Но не с това, че и аз съм участвала там Naughty Embarassed, а защото наистина мисля, че са полезни.Темата за душите на децата ни, към която vesi1   bouquet  е лепнала линк по-напред е номер едно за мен и любимата ми тема във форума до момента. HugСори, ако сте ги чели другите :



Мамо, как се прави секс?      - Тази тема я откри Иви и там се запознах с нея.

Материална награда за положения труд

Ами как се борите с гнева?

Изнервят ли ви децата ви?



Помощ!!!Един чичко мачка гърдите ми!     -   Нещо смешно  Wink

Последна редакция: сб, 25 мар 2006, 02:32 от Sakri

# 11
  • Мнения: 1 383
Не съм подготвяла подарък за баткото, но той много ме разчувства на изписването. Явно са ходили преди това да купят букети за мен, той милия, донесе букетче за бебенцето. Беше толкова превъзбуден, тичаше през цялото време насам-натам...
При нас проблемът с вниманието се разреши от самосебе си. Просто аз имах двойно повече нужда от него отколкото той от мен. Преживях следродилната депресия, като страдах по едва ли не загубеното си голяма дете. Благодарна съм на майка ми, че ми помагаше с бебето, само я чаках да се появи и излизахме с баткото на разходка, където можехме да си говорим без да пазим тишина, да се черпим и да си купуваме подаръци. Цялото лято прекарахме така - по разходки, като се връщахме за да кърмя бебето.

# 12
  • Мнения: 1 059
и аз смятам че е хубаво да се зарадва по голямато дете с нещо

# 13
  • Мнения: 2 631
Сакри и всички останали, много ви благодаря за подкрепата на идеята ми! newsm51

# 14
  • Германия
  • Мнения: 8 085
Това да се подарява нещо на по-голямото дете "от бебето" тук дори е традиция.  Flutter
Или се дава като се изпише бебето от болницата или пък го скриват в бебешкото легло и голямото дете трябва да намери изненадата.

леко off topic : Сакри, благодаря за линковете към полезните теми!   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт