Никъде няма готова рецепта кой е правилният начин да направим от децата си добри и отговорни възрастни.
Аз например като цяло не мога да се оплача от сина си. Отличник в добро училище, не пуши, не пие, не скита. Обаче щом го накарам да свърши нещо или е уморен, или ще се изцапа а няма време да се къпе, или е зает с нещо друго. В същото време седи цял ден на компютъра. Ако се ядосам и се развикам започва да крещи, тръшка вратите, даже в истерия е изпадал. Затова гледам да съм по-ниска от тревата и да се разберем с добро, но се притеснявам че той се възползва за да надделее в спора с надежда че ще го оставя и ще си свърша сама работата. А с неговите постоянни оплаквания че е уморен и има да учи все гледам да не му давам много домакинска работа. Общо взето негови ангажименти са грижата по двете котки, изхвърлянето на боклука и гледането на брат му докато аз върша домакинска работа. И дори и това не върши всеки път без да викна по него.
Дали да карам кротко и да го оставя да се развива сам или да отстоявам решенията си и да не допускам да се измъква от задължения?