Наскоро се омъжих, на 32 съм. имам много приятели и роднини. и всички много ме обичат. до момента никой не беше обелвал дума пред мен за бебе.
като се оженихме и се почна една....
айде, айде , айде..
хората ми правят планове, непрекъснато ми говорят за това какво трябва сега да се направи, все едно съм малоумна и неграмотна. 'Сега е момента', 'Пий фолиева к-на', 'Трябва да отслабнеш преди да забременееш', 'Не си мисли, че на тая възраст всичко е лесно', 'Цикълът е...', 'Овулацията е....' , 'Мериш ли си температурата?' и тн и тн. Безкрайно е.
Като отворя уста да кажа нещо и веднага контраатака.
Мен просто вече ме е страх да говоря на такива теми... изпадам в позиция да се оправдавам, че не правим бебе (
) , а всъщност ние много искаме бебе, но не в следващите няколко месеца! Преместих се в друга държава, за мен всичко е много ново, искам да се 'сафирясам' малко! Ако кажа това веднага се излиза с 'то, нали знаеш, една патка чакала....' или ' ми то ако чакаш подходящия момент...'.
Искаме много да имаме дете ( а аз и не едно), но искам да го направим спокойни и това да е резултат от любовта ни, а не от натиска на хората. Не случайно присъствам в този форум..
На всичко отгоре съм със специалност ембриология и най-малко на мен някой трябва да обяснява как се забременява, какво е цикъл (!) , фолиева киселина , хормони и тн. Това пък направо ми бръква директно в мозъка.
Никога не съм си позволявала да кажа и една сричка на някой кога, как и защо да има дете! Гледам да си мълча и да не отговарям рязко, защото хората са добронамерени, но вече не издържам. Какво да правя....
На вас така ли ви се бъркаха при взимането на това решение? Споделете, как отбягвахте външния натиск и как планирахте момента.
като се оженихме и се почна една....
айде, айде , айде..
хората ми правят планове, непрекъснато ми говорят за това какво трябва сега да се направи, все едно съм малоумна и неграмотна. 'Сега е момента', 'Пий фолиева к-на', 'Трябва да отслабнеш преди да забременееш', 'Не си мисли, че на тая възраст всичко е лесно', 'Цикълът е...', 'Овулацията е....' , 'Мериш ли си температурата?' и тн и тн. Безкрайно е.
Като отворя уста да кажа нещо и веднага контраатака.
Мен просто вече ме е страх да говоря на такива теми... изпадам в позиция да се оправдавам, че не правим бебе (
) , а всъщност ние много искаме бебе, но не в следващите няколко месеца! Преместих се в друга държава, за мен всичко е много ново, искам да се 'сафирясам' малко! Ако кажа това веднага се излиза с 'то, нали знаеш, една патка чакала....' или ' ми то ако чакаш подходящия момент...'. Искаме много да имаме дете ( а аз и не едно), но искам да го направим спокойни и това да е резултат от любовта ни, а не от натиска на хората. Не случайно присъствам в този форум..
На всичко отгоре съм със специалност ембриология и най-малко на мен някой трябва да обяснява как се забременява, какво е цикъл (!) , фолиева киселина , хормони и тн. Това пък направо ми бръква директно в мозъка.
Никога не съм си позволявала да кажа и една сричка на някой кога, как и защо да има дете! Гледам да си мълча и да не отговарям рязко, защото хората са добронамерени, но вече не издържам. Какво да правя....
На вас така ли ви се бъркаха при взимането на това решение? Споделете, как отбягвахте външния натиск и как планирахте момента.
Което допълнително ме психираше и стресираше. 
