Горещо лято бърза и напира, бременните от ИБ тука се събират-тема 26

  • 41 712
  • 602
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 5 193
  bouquet Мерси, Феичка!

# 31
  • до едно тепе
  • Мнения: 6 623
При нас имаше друг проблем.
Скрит текст:
Дребния не искаше да захапе както трябваше. Въртеше главата като бясно куче и се засмукваше където падне. Втория ден в родилното ми направи 2-3 смучки по гърдите. На третия ден ми слезе кърмата, а него го хвана физиологичната жълтеница. Резултата беше твърди на камък гърди с огромни неоформени зърна и спящо постоянно бебе, което не може да ги захапе. Налагаше се да цедя малко с помпата, за да се оформи зърното и да може да захапе. Ама то така се цеди при врещящо до посиняване бебе. Разрани ми зърната и беше ужасно. Един ден(около 7-8) след раждането изобщо не сука- захапе, дръпне 3 пъти и заспи. Забелязах го, че е станал още по-жълт. Вече безумно притеснена под неразбиращия поглед на мърморещата ми майка(че съм се била цедила и слагам кърмата във фризера пък видиш ли бебето ми е гладно) грабнах помпата и изцедих хубаво. Дадох му с шишето-изпи го както си спеше. Това го повтарях целия ден през 2 часа и вечерта след банята видях един особен блясък в очите му-беше се ококорил значително повече от предните дни. Подадох гърдата,засука здраво и се нахрани добре. След това вече започна да си се буди редовно и да си суче, а аз кърма имах вече в изобилие. Налагаше се да поизцеждам, че ми се втвърдяваха много гърдите. Гореспоменатото мърморене продължих да го слушам, още повече че на първото теглене( на 15 ден бяхме при доки да видят как вървят нещата) се оказа, че малчо е качил доста по-малко отколкото по принцип трябва, но като разказах за ситуацията със спането и доки реши да изчакаме с дохранването още 15 дни. Към 19 ден ми писна от непрестанното дуднене и си казах добре де няма да цедя ще му давам да суче колкото иска пък тя кърмата леко полека ще се урегулира. На 20 ден станах сутринта с 38,5 температура и една леко втвърдена гърда-бях се запушила. Мъжо ме заведе в болницата да проверят все пак да не би причината да е някое възпаление след раждането. Пребъркаха ме, а после ме питаха за гърдите-видяха раните и че едната е твърда и ми дадоха 24 часа да цедя(заради раните) и да сваля температурата като препоръките бяха естествено да не давам тази кърма на бебето. Обадих се на личната да я попитам дали все пак не мога да давам кърмата и тя каза, че щом няма кръв в нея мога без значение, че аз съм с температура. Последваха ужасни 24 часа-цедя час и кусур, давам с шише, дребния не заспива, а се кокори в ръцете на баба си, та и гушкам после да заспи и тъкмо реша, че е време да полегна и станало време за топъл компрес, масаж на гърдата и цедене. Изкарах ги без абсолютно каквато и да е почивка. Кърмата спадна от преумората от 120мл на гърда до 40 мл общо за двете гърди. Запасите от фризера свършиха. Така изкарахме към 2 денонощия-гърдите ми омекнаха, нямаше почти никаква кърма и колкото и да дърпах полза никаква. Само зърната поспряха да болят. На третия ден тъкмо се бях изцедила(каквото все пак успях да изкарам), а малчо нервничеше на баба си в ръцете и аз не издържах и го гушнах. Очите ми се напълниха със сълзи, казах си майната ви на всичките и му подадох гърда. Захапа, дръпна 3 пъти и заспа. Като изпусна гърдата се усмихна с такава щастлива усмивка. Започнах да го свалям от гърдата( с малкото пръстче се натиска леко в ъгълчето на устата, за да се развали вакуума) всеки път щом усетех болка и така за 3-4 дена свикна да захапва правилно, но и гърдите ми не се пълнеха вече така и му беше по-лесно да захапе зърното. Сега борбата беше да увеличим количеството. Само да чуех мрън и веднага подавах гърда, пиех много течности и гледах да почивам повече. Той почна да поплаква от време на време може би да е имал някакви колики знам ли. Баба му(майка ми де) продължаваше да мърмори, че бил гладен и затова ревял. След 4-5 дена направих генералната грешка да изцедя да видя какво количество излиза от гърдата- беше малко според нормите, които трябваше да изяжда. Вече порядъчно обработена от майка ми, че е гладен звъннах на личната да питам какво АМ да вземем. Дадох му след кърмене-изпи 20мл и заспа. Спа 4 часа. Дадох втори път- пак спа 4 часа. Казах си така кърмата ми няма да се увеличи и спрях да давам АМ. Дали има смисъл да ви обяснявам какво ми чуха ушите след това ми решение. Един ден толкова ми прекипя, че казах на майка ми да си събира багажа и да си тръгва. Слушах я по телефона да се оплаква на баща ми колко лошо съм се държала с нея, как това дете щяло да умре от глад ама тя щяла да ни остави да си трошим главите. Изпратих я у брат ми през деня да си види другия внук и на спокойствие вече за пръв път усетих познатото чувство как ми се пълнят гърдите в момента, когато малчо захапе гърдата, а вечерта с мъжо си изкъпахме сами бебето. Като се прибра и казах, че след 3 дена е консултацията и тя си тръгва на другия ден. Малкия беше качил за 15 дена 600гр. Показах и картона и и обясних колко ужасно гладно ми е било детето през цялото време Naughty
Стана доста дълго и ви благодаря, ако сте го изчели.
Съвета ми към мамите, на които им е за първи път е следвайте инстинктите си и не позволявайте на никой да ви кара да се чувствате неспособна майка. Вие знаете кое е най-добро за детето си и в много от случаите инстинктивно вземате най-доброто решение. Не се колебайте ,ако има възможност да се свържете с консултант по кърмене. Дори и да не дойде на място пак по телефона може да ви даде някакви насоки Peace
За кърменето е важно спокойствието, почивка винаги, когато и бебето спи( къщата може да почака) и много течности.
И не на последно място, ако не се чувствате ОК с кърменето не се опитвайте да е на всяка цена. Важното е майката и бебето да са щастливи от ситуацията, а не изнервени и ревящи и двамата.

# 32
  • NE
  • Мнения: 10 999
Поспаланчо Невероятно си го обяснила. Hug

Скрит текст:
Забравих да допълня само, че аз в родилното давах изцедена кърма с шише за да яде все нещо. Жълтеницата ги държи в спящо състояние почти постоянно.

# 33
  • София
  • Мнения: 5 193
Поспаланчо, много полезна информация. Hug
Аз от сега съм предупредила де що баби и роднини има, че неща никой да ми се пречка и мотка.  Naughty

# 34
  • NE
  • Мнения: 10 999
Това с 40-те дни не е случайно. Трябва си спокойствие за мама и бебето. Аз дори категорично отказах и изписване за което не съжалявам и досега. Взех си бебето, таткото и бърже вкъщи.

# 35
  • Мнения: 1 152
Днес направо съм гроги от обикаляне с малкия по полощадки и паркове и на ЖК !
Всичко с бебо е наред , върви малко напред! Док не можа да види пол отново , защото си имам срамежливо бебе!

И ние имахме доста проблеми с кърменето в началото, но с упоритост и желание всичко се постига!И Поспаланчето хубаво е казала, не с цената на всичко , разбирасе!

# 36
  • Северозапада
  • Мнения: 5 459
Има ли някоя на която кърменето да и е тръгнало "по вода"? Мак всяка от нас е имала някакви проблеми. Моята кърма слезе късно, беше малко, а София със скъсени юздички (които чак сега забелязах) и така и не докарахме нужните количества кърма, все имаше нужда от по 50-100 мл. допълнително на ден.
В Япония първите 40 дни след раждането майката и бебето се оставят да почиват и да свикват един с друг. Всички домашни задължения се поемат от другите наоколо - таткото, роднини, помощници. Четох го някъде.
На мен си ми бяха от помощ бабите първите дни. Всички домакински задължения бяха поели. Аз имах някаква следродилна депресия и постоянно ревях, че не мога да си нахраня детето. А и знам, че за тях беше голяма радост да са с нас. Е, майка ми се опитваше да се меси, с най-добри чувства, разбира се, но не и беше разрешено  Whistling

# 37
  • Сливен
  • Мнения: 2 786
Моето кърмене тръгна лесно, нямах рани, само ме боляха зърната от началото. Иначе бях без запушвания, сучеше лесно, бяхме като скачени съдове първите месеци. Кърмех до 1г. и 9 месеца, можех и още, но тя нямаше вече желание.

# 38
  • Мнения: 4 954
Аз спокойствие и баби под един покрив не виждам как ще стане, така че без баби. Поне се надявам, де.

# 39
  • Мнения: 2 241
Петьофи, честит малък мъж Heart Eyes и бързо възстановяване!

По темата за помагачите - от сега съм решила, че други хора в къщата ми няма да се мотаят и няма всеки ден да ми идват бабите в къщата. Ако искат да се сърдят, но собственият ми комфорт е най-важен. Също така и на изписването живот и здраве, няма да искам да идват.

# 40
  • В къщурката на хълма на феите
  • Мнения: 10 977
Също така и на изписването живот и здраве, няма да искам да идват.
що?? newsm78 newsm78

# 41
  • Северозапада
  • Мнения: 5 459
На мен ми беше хубаво да видя най-близките си хора на изписването. Още повече, че се виждаме най-много веднъж месечно за по 2 дни, а пък ние сточхме 8 дни в болницата. Да уточня, че се чувствах добре и свежа на изписването. Предполагам, че ако имах болки или бях изморена, хич нямаше да ми е до тях.  Peace

# 42
  • Мнения: 2 241
Ами, Меци, защото винаги ми се е струвало адски натоварващо това нещо. Искам просто да дойде ММ и да ни прибере с детето на спокойствие.  Докато сме още в болницата, ще могат и неговите и моите родители да ни видят, но излишен калабалък със снимки, цветя и пр. неща при изписването не ми е по вкуса  Rolling Eyes Също така, чисто физически не знам дали ще се чувствам ок.
Няколко приятели така процедираха на изписване и не съжаляват. Това е просто излизане от болница.

# 43
  • София
  • Мнения: 5 193
И аз не искам да идват, но реших като компромис да дойдат на изписването и после всеки по къщите си. Wink

# 44
  • София
  • Мнения: 3 558
Когато се роди Марти нещо ме беше нападнала депресията - ревях с повод и без повод. Педито, която по принцип подкрепя кърменето, дуднеше за даване на вода със захар и глюкоза, защото Марти беше много жълт. Изключително съм благодарна на свеки, която ме подкрепяше и много помагаше в домакинството. Имах си съмнения дали се храни достатъчно, но на първата консултация, около 20 дни след раждането беше наддал 800 гр. Успокоих се и всички си тръгна ок. Спрях всякакви води и глюкози, от които той получаваше колики. Имаше по-дълга жълтеница и но се оправи.
С Никола вече бях гърмяна пушка. Имах само малко болки в началото като засукваше, които отшумяха 3-4 дни след раждането. Кърмихме се малко над 2 години, а с Марти почти година и месец. Надявам се сега с Ая също да нямам проблеми и да го докарам докъм година и половина кърмене.

Общи условия

Активация на акаунт