Почти OFF: Защо точно щъркел носи бебетата?

Щъркелът и конкуренцията
У нас той е започнал да носи бебетата чак в края на XIX в. Дошъл е с приказките на Братя Грим

Попитали малкия Иванчо какво прави щъркелът, когато донесе бебето. Той, без да се замисля, отговорил: "Обръща се на другата страна и заспива." Днес никой не вярва в щъркели, но откъде все пак се е взела тази легенда?
-----------------------
"Имало едно време една жена, която много искала да си има дете. Годините минавали, а желанието й не се сбъдвало. Затова отишла при една стара магьосница, която знаела всякакви магии." Така започват много приказки. Как обаче продължават? Магьосницата на всеки народ си има своя идея как жената да се сдобие с рожба.

В Дания тя дала на бъдещата майка малко семенце

Жената го посадила в саксийка и старателно го поливала. След време от него пораснало красиво цвете, тя го целунала нежно, листенцата му се разтворили и... на венчето седяло хубаво детенце. Така се родила Палечка от приказката на Ханс Кристиян Андерсен.

Във Франция магьосницата изпратила жената на пазара. Там имало купчини кръгли зелки. Жената си избрала една и когато се прибрала у дома, от зелката се показало малко момиченце. И сега френските деца на шега казват: "Мамо, купи зеле, искам да си имам братче!" Този зеленчук е доста сполучлив избор, защото малчуганите лесно могат да бъдат убедени, че под къдравите листа се крие нещо необикновено, нещо живо.

В Англия пък децата ги продават в специални магазини

Те са подредени по рафтовете, облечени в красиви дрешки и опаковани в кутии като кукли. Майките и татковците отиват там и си избират бебето, което им хареса. Само родителите обаче знаят къде се намират магазините. Те явно са в тесните потайни улички в крайните квартали, където бдят строги пазачи.
Има обаче една легенда, която присъства живо в градската култура на хората и до днес. Някои търсят корените й още в критско-микенската цивилизация, други смятат, че идва от старогерманските племена. Легендата разказва, че децата се поставят от боговете на пухкави облаци. Оттам ги взимат щъркелите и враните и ги носят на родителите.

Щъркелите доставят момченцата, а враните - момиченцата

Когато майките искат да си имат дете, те трябвало да оставят на прозореца трохи и семенца, за да примамят птиците. Враните сега са изгубили функцията си на приносители на деца, но щъркелите още са си актуални.
Щъркелът съвсем естествено се вписва в ролята на "доставчик"на бебета. Той услужливо отлита от време на време към Топлите страни (запознати дори казват "наюг", точно така, като една дума), откъдето съвсем естествено взима бебетата. Ще кажете, че и лястовичките отлитат. Да, обаче кое средно интелигентно дете ще повярва, че толкова малка птичка може да пренесе цяло бебе и то от топлите страни (които, всеки знае, че са си далече)?
Щъркелът вдъхва доверие в това отношение. Той е голям, изглежда достатъчно силен, а е и добър - защото яде гадните лигави жаби. А, да, и надхитрява оная негостоприемна лисица от приказката, която му предлага млекце в плоската чинийка. Освен това някак ужасно естествено стои или по-точно виси ревливото бяло вързопче в дългия му червен клюн. Клюнът също е важен. Това не е някаква си незабележителна човчица, която служи за изравяне на червейчета, а един истински фалически символ. Както и носът, той е знак за забележителна мъжественост, за оплождащата сила на силния пол.
"Само дето българинът,

като види щъркел, не се сеща за полов атлет,

а бърза да си хвърли мартеницата под някой камък или да я закичи на най-близкия клон", обяснява Валентина Пирова. Тя е асистент по антропология и фолклор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е наясно с особеностите на националните разбирания по въпроса. Носители на сексуална активност в родната ни традиция са съвсем други твари - бикът, козелът, жребецът, дори магарето. Да не говорим пък за специфичната функция на гларусите в черноморската плажна култура.
Но думата ни беше за "щърка шарен, дългокрак". Всъщност в България той не е много шарен - решен е в строгите класически цветове черно и бяло. Като запетайките, които правят кръгче - ин и ян, доброто и злото в китайската митология. Тоест във всяко добро има и по малко зло. И обратното. Така е и при нашия приятел.
"Щъркелът е като котката -

хем живее около хората, хем си е див

Може да донесе и добро, и лошо", разказва Валя Пирова. Така е и с "донасянето" на бебетата. Да се сдобиеш с отроче хем е събитие, достойно за солидно празненство, хем раждането си стои от другата страна на доброто. Поне според старите ни народни традиции. 40 дни след като роди една жена, абсолютно й забраняват да излиза от дома си. Смятат я за нечиста, лехуса или както там е прието да се казва на съответния диалект.
Щъркел обаче в същите тези стари български традиции не присъства като доставчик на бебета. Много малко деца тогава са се раждали през пролетта, когато си идват щъркелите. Традиционно тежките сватби са се вдигали през зимата и освен ако не е станала белята по-рано, детето се е появявало чак наесен.
Та в българската митология щъркелът е като Дядо Коледа. Т. е. зает от чужда култура. "Опитомили" сме го в края на ХIХ век. Тогава са преведени на български приказките на Братя Грим, в които децата ги носи щъркелът. Братята са писали приказките си

на базата на старогермански поверия и легенди,

а там щъркели - бол. Името на птицата на старогермански означава "плодовит", "носещ плодовитост". Въпреки че щъркелката снася най-много по четири яйца.
"Това, че името му се превежда като плодовитост, съвсем не означава, че срещата с щъркел води до бебе", коментира антроположката. Българката не хваща вяра на тия работи. Тя се е страхувала най-вече от гергьовденския дъжд, защото "коя мома е наквасена от него - хваща". Според един стар съновник пък момите, на които им се присъни щъркел, трябва много да внимават. Сънят можел да означава нежелана бременност.
Безспорно е обаче, че и у нас щъркелът е свързан с раждането на нещо ново. Той се връща от топлите страни в началото на пролетта. Някога дори са смятали, че с идването си той я предизвиква. А този сезон естествено се асоциира с младостта, с новото начало, с възраждането на природата. В Североизточна България пък са забелязали, че щъркелите се връщат на точно определена дата. И то не коя да е,

а именно на Благовещение - 25 март

Оттам можем да направим и връзка с благата вест за зачеването на Исус Христос, която получила Мария, с бременността и раждането. У нас има поверие, че ако на Благовец човек види най-напред летящ щъркел, ще му върви през цялата година. Горко ви обаче, ако просто си се разхожда или пък лежи в гнездото.
Щъркелът съвсем не се възприема като свещена или култова птица. Не само в нашата културна традиция, но и в европейската. Никой не си е правил труд да измисля тайнствени ритуали, с които да го омилостивява, никакви магически практики не са свързани с него. "Просто е получил още една трудова характеристика", обобщава Валентина Пирова. Хората вярват, че ако щъркел си направи гнездо в двора, ще донесе щастие и берекет, нищо не му пречи да има пръст и в раждането на деца.
Пък на всичкото отгоре е и пълен с добродетели. Намери ли си веднъж половинката - не помисля да изневерява!
Ако единият умре, другият сякаш наистина страда и скърби. Българинът дори е измислил и специално наричане за случая - "Мъжът да е верен на жена си, както е верен щъркът". Птиците са и добри, и страшно грижовни родители. Отглеждат малките си, докато не са съвсем подготвени да влязат в живия живот. Според запознати щъркели дори са загивали в усилията си да спасят малките от пожар. Не случайно на еврейски името му се превежда като "милост",

а на гръцки - "нежност"

Постоянен партньор, родител за пример - май никак не е случаен изборът на хората кой да им носи децата.
Само дето щъркелът може да донесе и нещастие. Разбира се, единствено в случай, че му навредиш. Нали си спомняте героя на Елин Пелин нане Стоичко? В двора му расте голяма върба, а в клоните й безметежно си гнездят цели 12 двойки щъркели. Всичко е чудесно, цялото село се радва на птиците, нане Стоичко си ходи без проблем в кръчмата, жена му си върти къщата. С две думи - селска идилия. Всичко свършва обаче в деня, когато един от щърковете отнася капата на Стоичко. Последната, както се знае, мъжете считат за символ на власт - като короната и фуражката примерно, и трудно се примиряват с липсата й. Нане Стоичко се развихря, за да покаже, че е мъж, и отсича върбата. Край на къщата на щъркелите, край на идилията и хармонията. Край на селската радост.

Иначе щъркелите обичат хората

Все се установяват да живеят близко до тях. Свиват си гнезда по електрическите стълбове и комините и не са от плашливите птици. Избират си екологично чисти райони, така че можете само да се радвате, ако наблизо има щъркели. Може би просто знаят, че където има хора, има и вода. Езера, блата, язовири - все удобни места, където може да си хапнат жабки, змии и други деликатеси.
4200 двойки щъркели са си избрали България за родина. Глобалното затопляне прилъгва някои да останат и през зимата. Оказва се, че птиците са по-големи националисти и от отец Гелеменов. Веднъж свили гнездо, хич и не помислят да емигрират "на някое по-добро място, където животът е по-хубав".
Валя Пирова си има собствена теория за привнасянето на идеята за щъркела като носещ бебета. Според антроположката това се дължи на анимационните филмчета от Холивуд. Уолт Дисни бил виновен за цялата мистификация.
Щъркелът бебеносец обаче си е чист европеец по произход. Иначе щеше ли вездесъщата Еврокомисия (която сега не иска да приеме в Евросъюза България и Румъния) да му възложи отговорната задача да донесе на света еврото? Новата обща валута на Стария континент бе рекламирана от комисията с плакати, на които щъркели носят в клюновете си торбички с евро.

Причина:

Причина: