Не бутай реката – тя си тече сама
Лора Шанли
Малко известен факт е, че освен един-два леки напъна в последните секунди на раждането, напъването насила (когато жената няма импулс да го прави), е ненужно и даже нежелателно. Фразата “Не бутай реката, тя си тече сама” определено е подходяща за раждането. Nancy Tatje-Broussard пише в нейната статия "Втората фаза на раждането – не е нужно да се напъва": "Не е нужно родовият процес да бъде превръщан в напъване. Той може да се разгръща плавно в хармония с природния ритъм на живота."
Tatje-Broussard започнала да изучава концепцията за напъването, след като нейна приятелка разказала своето преживяване за медикаментно болнично раждане в поза “легнала по гръб”. На тази нейна приятелка била сложена пълна упойка, поради което била в безсъзнание през повечето време, но по едно време се събудила и видяла как главата на дъщеря й излиза. Тя бързо извикала сестрите, които играели на карти наблизо.
Tatje-Broussard се очудила, че е възможно да се ражда лесно в безсъзнание. В такъв случай защо жените раждат с такова огромно усилие, когато са будни? Тя открила, че до 1920 г. жените не са били инструктирани да напъват през втората фаза на раждането. (Втората фаза е времето между пълната дилатация на шийката на матката и излизането на бебето.) През 20-те години докторите решили, че втората фаза е опасна за нероденото бебе. Надявали се, че напъването ще помогне на бебето да излезе по-бързо. Дори известно време на майките било казвано да напъват още в началото на раждането.
Около средата на 50-те години на ХХ в. много хора започнали да осъзнават колко е важна релаксацията през първата фаза на раждането. Но втората фаза до и днес продължава да бъде свързвана с голямо физическо усилие. Доктори, сестри, акушерки, “треньори” често насърчават раждащата жена да напъва, дори и когато тя няма импулс да го прави.
През 80-те години науката доказа, че втората фаза на раждането не е опасна за бебето, а напротив – тя стимулира храносмилателната, отделителната и дихателната му система. Напъването всъщност може да бъде опасно както за бебето, така и за майката. Когато жената напъва, тя задържа дишането си. Поради това не постъпва достатъчно кислород в матката, което прави контрактирането й по-трудно и по-болезнено. Кислородът е недостатъчен и за бебето. Това може да доведе до влошаване на тоновете на сърцето му и дори до мозъчно увреждане.
Сюзън Маккей е съгласна. В нейната статия "Хуманизиране на раждането в технологичното общество" тя пише: "Да се казва на жената да напъва по-силно и по-продължително може да бъде много вредно, тъй като главата на бебето и пъпната връв са притиснати поради интензивното усилие на майката, което довежда до забавяне ритъма на сърцето и непостъпване на достатъчно кислород."
Често поради продължително напъване перинеумът се разкъсва, а изследванията показват, че напъването рядко води до по-бързо излизане на бебето.
Акушерката Ина Мей Гаскин пише в статията си за раждане в Амската общност, на което е присъствала:
„Тъкмо когато започна напъването, главата на бебето се показа. Единственият признак, че напъва, беше лекото задържане на дишането й. Тя не издаде звук, не направи никаква гримаса. Осемнайсетте предишни раждания очевидно я бяха научили как да остави матката да си свърши работата, като се опитва да бъде колкото е възможно по-отпусната. „
Джейн Флетчър разказва за своя опит в раждането в писмо до списание “Майчинство”, озаглавено "Без повече професионални напъвачи":
Първото ми раждане беше акомпанирано от смахнат хор "Напъвай! Напъвай! Напъвай!", който продължаваше поне половин час. Тъй като бях неопитна, взех този съвет насериозно...Петима души ми крещяха да напъвам, и в усилието си да задоволя искането на тази тълпа, напъвах толкова силно, че ми се счупи опашната кост. За второто раждане бях решила да не напъвам изобщо. Ако на бебето му е нужно време да излезе, нека бъде така. Второто раждане също беше акомпанирано от неистови "Напъвай! Напъвай! Напъвай!"— но този път не му обърнах никакво внимание. Дишах спокойно, леко, релаксирах. Джесика се появи на бял свят без да ми счупи костта и така ми спести 6 седмичната болка, която преживях след първото раждане.
Раждането наподобява движението на червата. При нормално изхождане човек просто позволява на тялото си да си свърши работата. Когато фекалиите вече са слезли в ректума е необходим съвсем слаб напън за изхвърлянето им. Концепцията, че раждането трябва да е "Трудна работа! Най-трудното нещо, което съм правила", (както понякога съм чувала да казват) е общоприета заблуда. Пат Картър вярва, че не е необходимо голямо усилие, за да излезе бебето:
„Ако изобщо е нужно усилие за раждането, то е малко повече от напъна, който е необходим на червата при изхождане – всъщност това е по-малко усилие, отколкото при кихане„.
Или казано по-естетично, раждането може да бъде сравнено с рисуване на картина или преживяване на оргазъм. Това е по-скоро въпрос на “позволяване да се случи”, а не на “правене”.
Разбира се, ако жената чувства нужда да напъва, не бива да пренебрегва този импулс. Но не трябва да се чувства длъжна да напъва, само защото са й казали, че това е правилният начин за раждане.
Като съзидателен акт, раждането не може да бъда форсирано, за да задоволи неестествените времеви ограничения на обществото. Настояването да се напъва при раждане е всъщност отражение на културната нагласа, че силата и бързината стоят над вярата и търпението.
Лора Шанли
Малко известен факт е, че освен един-два леки напъна в последните секунди на раждането, напъването насила (когато жената няма импулс да го прави), е ненужно и даже нежелателно. Фразата “Не бутай реката, тя си тече сама” определено е подходяща за раждането. Nancy Tatje-Broussard пише в нейната статия "Втората фаза на раждането – не е нужно да се напъва": "Не е нужно родовият процес да бъде превръщан в напъване. Той може да се разгръща плавно в хармония с природния ритъм на живота."
Tatje-Broussard започнала да изучава концепцията за напъването, след като нейна приятелка разказала своето преживяване за медикаментно болнично раждане в поза “легнала по гръб”. На тази нейна приятелка била сложена пълна упойка, поради което била в безсъзнание през повечето време, но по едно време се събудила и видяла как главата на дъщеря й излиза. Тя бързо извикала сестрите, които играели на карти наблизо.
Tatje-Broussard се очудила, че е възможно да се ражда лесно в безсъзнание. В такъв случай защо жените раждат с такова огромно усилие, когато са будни? Тя открила, че до 1920 г. жените не са били инструктирани да напъват през втората фаза на раждането. (Втората фаза е времето между пълната дилатация на шийката на матката и излизането на бебето.) През 20-те години докторите решили, че втората фаза е опасна за нероденото бебе. Надявали се, че напъването ще помогне на бебето да излезе по-бързо. Дори известно време на майките било казвано да напъват още в началото на раждането.
Около средата на 50-те години на ХХ в. много хора започнали да осъзнават колко е важна релаксацията през първата фаза на раждането. Но втората фаза до и днес продължава да бъде свързвана с голямо физическо усилие. Доктори, сестри, акушерки, “треньори” често насърчават раждащата жена да напъва, дори и когато тя няма импулс да го прави.
През 80-те години науката доказа, че втората фаза на раждането не е опасна за бебето, а напротив – тя стимулира храносмилателната, отделителната и дихателната му система. Напъването всъщност може да бъде опасно както за бебето, така и за майката. Когато жената напъва, тя задържа дишането си. Поради това не постъпва достатъчно кислород в матката, което прави контрактирането й по-трудно и по-болезнено. Кислородът е недостатъчен и за бебето. Това може да доведе до влошаване на тоновете на сърцето му и дори до мозъчно увреждане.
Сюзън Маккей е съгласна. В нейната статия "Хуманизиране на раждането в технологичното общество" тя пише: "Да се казва на жената да напъва по-силно и по-продължително може да бъде много вредно, тъй като главата на бебето и пъпната връв са притиснати поради интензивното усилие на майката, което довежда до забавяне ритъма на сърцето и непостъпване на достатъчно кислород."
Често поради продължително напъване перинеумът се разкъсва, а изследванията показват, че напъването рядко води до по-бързо излизане на бебето.
Акушерката Ина Мей Гаскин пише в статията си за раждане в Амската общност, на което е присъствала:
„Тъкмо когато започна напъването, главата на бебето се показа. Единственият признак, че напъва, беше лекото задържане на дишането й. Тя не издаде звук, не направи никаква гримаса. Осемнайсетте предишни раждания очевидно я бяха научили как да остави матката да си свърши работата, като се опитва да бъде колкото е възможно по-отпусната. „
Джейн Флетчър разказва за своя опит в раждането в писмо до списание “Майчинство”, озаглавено "Без повече професионални напъвачи":
Първото ми раждане беше акомпанирано от смахнат хор "Напъвай! Напъвай! Напъвай!", който продължаваше поне половин час. Тъй като бях неопитна, взех този съвет насериозно...Петима души ми крещяха да напъвам, и в усилието си да задоволя искането на тази тълпа, напъвах толкова силно, че ми се счупи опашната кост. За второто раждане бях решила да не напъвам изобщо. Ако на бебето му е нужно време да излезе, нека бъде така. Второто раждане също беше акомпанирано от неистови "Напъвай! Напъвай! Напъвай!"— но този път не му обърнах никакво внимание. Дишах спокойно, леко, релаксирах. Джесика се появи на бял свят без да ми счупи костта и така ми спести 6 седмичната болка, която преживях след първото раждане.
Раждането наподобява движението на червата. При нормално изхождане човек просто позволява на тялото си да си свърши работата. Когато фекалиите вече са слезли в ректума е необходим съвсем слаб напън за изхвърлянето им. Концепцията, че раждането трябва да е "Трудна работа! Най-трудното нещо, което съм правила", (както понякога съм чувала да казват) е общоприета заблуда. Пат Картър вярва, че не е необходимо голямо усилие, за да излезе бебето:
„Ако изобщо е нужно усилие за раждането, то е малко повече от напъна, който е необходим на червата при изхождане – всъщност това е по-малко усилие, отколкото при кихане„.
Или казано по-естетично, раждането може да бъде сравнено с рисуване на картина или преживяване на оргазъм. Това е по-скоро въпрос на “позволяване да се случи”, а не на “правене”.
Разбира се, ако жената чувства нужда да напъва, не бива да пренебрегва този импулс. Но не трябва да се чувства длъжна да напъва, само защото са й казали, че това е правилният начин за раждане.
Като съзидателен акт, раждането не може да бъда форсирано, за да задоволи неестествените времеви ограничения на обществото. Настояването да се напъва при раждане е всъщност отражение на културната нагласа, че силата и бързината стоят над вярата и търпението.
А да се поддържа пълна анестезия при нормално раждане е не дива некомпетентност, ами просто престъпление, тъй като дозите, необходими за потискане болковия праг за майката са терапевтичните дози, но за плода са токсични. 
