Поликистозни яйчници - 3

ДЕФИНИЦИЯ:
Синдромът на поликистозните яйчници е комплекс от хормонални разстройства, които въздействат върху цялото тяло на жената и нейното здраве. За пръв път е описан през 1935 г. от Stein и Leventhal при жени със стерилитет, затлъстяване, окосмяване, аменорея и поликистозни яйчници. СИНДРОМ ИЛИ БОЛЕСТ на поликистозните яйчници? Повечето лекари приемат понятието синдром, защото клиничната проява е съвкупност от различни симптоми, причината за които е една и съща - хормонални нарушения.

ПРИЧИНИ И ТЕОРИИ ЗА СПЯ:
Точната причина не е известна, въпреки многобройните изследвания в тази област.
Хипоталамо - хипофизарна дисфункция – нарушение на ритъма и/или на количеството на някои хормони, както и на техните взаимовръзки.

Ензимни дефекти в продукцията на хормони от яйчниците и надбъбречните жлези.

КЛИНИЧНИ ПРОЯВИ:
Менструални разстройства. Най-честата проява на СПЯ са разредените /олигоменорея/ до липсващи /аменорея/ менструални цикли. За олигоменорея се говори, когато са налице 8 или по-малко менструални кръвотечения за една година. В други случаи се наблюдава обратното - по-чести цикли /полименорея/ или по-силни кръвотечения по време на цикъла /менорагия/ или извън него /метрорагия/. Тежките кръвотечения говорят обикновено за други причини - миоми, полипи и други тумори на матката. Причината за менструалните нарушения е нарушената функция на яйчниците, поради което не може да се отдели яйцеклетка всеки месец. В зависимост от възрастта на болната или хормоналния статус отговорът към нарушената яйчникова функция е различен - олигоменорея, аменорея, полименорея или дисфункционални кръвотечения. При една и съща болна е възможна смяна на периоди на аменорея с периоди на мено-метрорагия.
Ановулация - при всеки цикъл се развиват фоликули в яйчниците, но те не достигат необходимия размер за настъпване на овулация и се превръщат в малки кисти. По правило жените със СПЯ имат 5 или по-малко нормални /овулаторни/ цикли за една година.

Хиперандрогенизъм - повишаване на нивото на андрогените /мъжките полови хормони/ - тестостерон, андростендион, дехидроепиандростерон сулфат /ДХЕАС/.
Стерилитет - неспособност за забременяване в продължение на 6-12 месеца при редовен полов живот - средно 2 пъти седмично. При СПЯ стерилитетът се дължи на ановулация или дизовулация /при повече от 70% от болните/.
Инфертилитет - неспособност да се износи бременността до раждането на жизнеспособен плод - най-често се дължи на лутеинова /прогестеронова/ недостатъчност в първите три месеца от бременността - 30% от случаите.
Хирзутизъм - увеличаване на окосмяването на типични за мъжете места /лице, около ареолите и между гърдите, по срединната линия на корема, гърба, бедрата, пръстите/. Степента на изява на окосмяването е в пряка зависимост от нивото на андрогените, наследствено обусловената чувствителност на космения фоликул към действието им, както и от расовите особености.
Алопеция /оплешивяване/ и дефлувиум /разреждане/ на косата.
Акне, омазняване на кожата и себорея /т. н. пърхут/ - повишената продукция на мъжки полови хормони води до повишаване на секрецията на мастните жлези, което при наличие на бактериални или гъбични инфекции често води до акне и себорея.
Акантозис нигриканс - потъмняване и загрубяване на кожата в тилната област, под мишниците, но понякога в областта на ръцете, гърдите, между пръстите, лактите, колената. Не е известна причината за тези кожни промени. Рядко се наблюдава при СПЯ. Може да се срещне и при други ендокринни разстройства /хипоталамичен синдром/.
Яйчникова микрополикистоза - класически поликистозата се описва като “огърлица от перли” по периферията на яйчниците. Не винаги яйчниците изглеждат поликистозни.
Уголемяване на яйчниците - обемът им се увеличава обикновено от 1,5 до 3 пъти. Понякога яйчниците са с нормални размери. При преобладаване на склерозата на яйчниковата строма /голяма давност и липса на лечение/, яйчниците имат по-малки размери от нормалните. Хронична тазова болка /болка, която продължава повече от 6 мес./ - вероятно се дължи на уголемяването, напрежението на яйчниците и дразненето на болковите рецептори в обвивката им, поради отделянето на тъканни медиатори на болката.
Обезитет /затлъстяване/ - болните повишават телесното си тегло, като запазват феминния си /женствен/ вид - 40% от случаите. Не винаги има повишаване на телесното тегло, обратно възможно е поднормено тегло.

Инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Около 30 % от жените със СПЯ имат инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Хиперинсулинемията е фактор, допринасящ за повишения сърдечно-съдов риск при жените със СПЯ. Най-лесно инсулиновата резистентност се доказва чрез определяне на съотношението кръвна захар: инсулин на гладно.
Нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет тип 2.
Дислипидемия - част от болните имат повишени холестерол, триглицериди и повишен риск за развитие на атеросклероза - повишен "лош" холестерол /LDL - холестерол/ и понижен "добър" холестерол /HDL - холестерол/.
Хипертония - Кръвното налягане обикновено е нормално, но нерядко е над 140/90 mmHg.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ЗАБОЛЯВАНЕТО ?

Няма един единствен тест или изследване, който да постави категорично диагнозата.

Анамнеза - началото на първия мензис /менархе/, нередовен мензис, начало и прогрес на акне, хирзутизъм, себорея, кръвно налягане, промени в телесното тегло, бременности, аборти и т.н.

Статус - общ и локален /гинекологичен/ - определяне на степента и вида на хирзутизма /окосмяване/, акне, стрии, напълняване, обща конструкция на тялото, развитие на вторични полови белези и гинекологичен преглед /вид на външни полови органи, големина на клитора, дълбочина на влагалището, състояние на маточната шийка, матка, яйчници/ и др.

Ултразвуково /ехографско/ изследване на малкия таз /яйчници и матка/ - желателно е да се извършва трансвагинално, ако пациентката не е девствена; в противен случай се извършва трансабдоминално /през корема/ при пълен пикочен мехур (1 час преди прегледа да болната трябва да е изпила 1 литър вода).

Класическият ехографски образ на поликистозните яйчници е:

- множество периферни кистички /т. н. "огърлица от перли"/, над 8 –10 на брой във всеки яйчник, не по-големи от 10 мм.
- задебелена уплътнена /рефлектираща/ капсула, хиперехогенна /уплътнена/, увеличена строма /междинна тъкан в центъра и около кистичките/,
- увеличен обем на яйчниците - от 1,5 до 3 пъти,
- долнограничен или намален размер на матката.

МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ПОЛИКИСТОЗНИ ЯЙЧНИЦИ БЕЗ НАЛИЧИЕТО НА СИНДРОМА /КОМПЛЕКСА ОТ ДРУГИТЕ СИМПТОМИ/ ?


МОЖЕ ЛИ ДА ИМА СПЯ, БЕЗ ДА ИМА ЯЙЧНИКОВИ КИСТИЧКИ ?


КРЪВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ :

- ХОРМОНАЛНИ :

- FSH, LH и сътношението LH/FSH – в кръвна проба, взета на 3-7 ден от началото на менструалното кървене. Обикновено има покачване на нивото на LH и повишено сътношение LH/FSH. Нормално то е около 1. При СПЯ достига стойности над 1,5. Трябва да се знае, че не винаги при СПЯ съотношението LH/FSH е променено. Въпреки това, стойност над 2 се приема за важен белег в полза на диагнозата.
- Естрадиол – обикновено е около долната граница на нормата /в кръвна проба взета на 3-7 ден от началото на цикъла/. Измерването на естрадиола в средата на цикъла не показва характерния предовулаторен пик /24-36 часа преди предполагаемата овулация/. Общото количество на естрогените обаче е повишено, поради повишеното превръщане на андростендиона в естрон.
- Пролактин - при около 30% от болните със СПЯ се наблюдава лекостепенно повишаване на нивото на пролактина, което трябва задължително да се има предвид при вземане на решение за медикаменозно лечение, особено когато се цели забременяване.
- Прогестерон – /21 - 23 ден от началото на цикъла/ - винаги е нисък в лутеиновата фаза, което потвърждава липсата на овулация. В редки случаи, в началото на заболяването нивото на прогестерона може да е нормално.
- Тестостерон - в повечето случаи е повишен. По-показателен е свободният тестостерон, който представлява биологично активната част от общия тестостерон.
- Белтък, свързващ тестостерона /SHBG/ Повишената андрогенна секреция често води до намалената му продукция и по този начин се увеличава свободния /активния/ тестостерон.
- Андростендион - маркер за андрогенната продукция на яйчниците. Почти винаги е повишен.
- Дехидроепиандростерон сулфат /ДХЕАС/ - маркер за андрогенната продукция на надбъбречните жлези; обикновено е нормален или леко повишен при жените с наднормено тегло.
Инсулин – в кръвна проба взета сутрин на гладно, след гладуване най-малко 8 часа, но не повече от 16 часа. Възможно е да е нормален, но по-често е повишен. Нивото на инсулина изследва и сле- БИОХИМИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ :

-кръвна захар, холестерол, триглицериди, липидограма, инсулин гликиран хемоглобин /HbA1c/, пикочна киселина, общ белтък, албумин, чернодробни ензими, урея, креатинин и др.
обременяване с глюкоза - обикновено то е силно повишено.

ДИЕТА И ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ
Най-често жените със СПЯ са с наднормено тегло /обикновено лекостепенно затлъстяване/, но има и такива с нормално, дори с поднормено тегло. Основна роля за повишаване на телесното тегло играе инсулиновата резистентност, респективно повишеният инсулин, затова лечението с метформин /Siofor/, е изключително важно.

Диетата включва ограничаване на животинските мазнини, тестените изделия и лесно усвоимите захари. Желателно е да се приемат до 2000 калории дневно.

Двигателен режим – подходящо е упражняването на спорт с продължителни, но не силови натоварвания /бягане, плуване, тенис, аеробик, колоездене, танци, туризъм и др./. Повишената двигателна активност подобрява усвояването на инсулина, подобрява кръвотока, намалява липидите, подобрява физическия и психическия тонус.


Тема 1, Тема 2