здравейте,мами!Незнам дали само аз сам така,но това еднообразно ежедневие направо ме побърква.всеки ден едно и също-само на ръце,рев преди заспиване.общо взето съм само почти-таткото работи,а баби на далече/което е добре/.понякой път имам чувство,че ще експлоадирам.има моменти,в които направо превъртам.и тогава се усещам,че нямам сили дори да се радвам на детенцето ми,което е много лошо.но стискам зъби и продължавам напред.Е,ДАЙТЕ СЪВЕТ
- Публикувана: 13 март 2006, 10:19 ч.
- Последно мнение: 15 март 2006, 11:52 ч.
ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ
Просто се вземи в ръце и наистина почни да се радваш на детенцето, защото времето минава, то расте и тези прекрасни мигове няма да се върнат.
В такива случаи аз си задавам въпроса: а кое е толкова ужасно, дето да не мога да го изтърпя? И още нещо ми помага. Харесвам една мисъл: най-хубавото на лошите неща и най-лощото на хубавите неща е, че винаги свършват.
В такива случаи аз си задавам въпроса: а кое е толкова ужасно, дето да не мога да го изтърпя? И още нещо ми помага. Харесвам една мисъл: най-хубавото на лошите неща и най-лощото на хубавите неща е, че винаги свършват.
Е и аз изпадам в такива състояния понякога. Нормално е. Ако времето позволява излизаме на разходка. Това за мен е най-добрият начин да изпусна парата.
Ако е лошо започвам да се успокоявам сама с мисли от рода:
Майчинството е безкрайно, но детството свършва по-бързо отколкото ми се иска.
Трябва да изживея всеки миг СЕГА, защото после ще ми липсва.
Аз съм истинска щастливка, защото имам прекрасно семейство.
Спомням си как виех като линейка след един спонтанен аборт и колко много страдах за бебе.
След такива размисли виждам еднообразното си ежедневие от друг ъгъл.
Ако е лошо започвам да се успокоявам сама с мисли от рода:
Майчинството е безкрайно, но детството свършва по-бързо отколкото ми се иска.
Трябва да изживея всеки миг СЕГА, защото после ще ми липсва.
Аз съм истинска щастливка, защото имам прекрасно семейство.
Спомням си как виех като линейка след един спонтанен аборт и колко много страдах за бебе.
След такива размисли виждам еднообразното си ежедневие от друг ъгъл.
Вземи се в ръце. Не се чувстваш само ти така. Като се оправи времето като се почне с разхотките и нещета ще се пооправат поварвай ми от опит го знам. Мъжо работи много и ние с малкия сме по цял ден двамата, ами то в това време и детето е много нервно че не може на вън и аз страшно съм се изнервила ама стискам зъби мяма как.
всеки си има лоши моменти.
аз в съб. за първи път повиших тон на детето си. милата, така се стресна, и така зловещо се разрева, че си обещах да се старая от тук натам да не оставям моментната ми лошотия да се излее на детенце. после й се извинявах цял ден...
какво ми е виновно детенцето, че на мен ми е трудно, защото мъжът ми бачка, рдителите ни не са наоколо, няма кой да помага, а аз съм решила да се правя на супер оправна и да хвана 2 дини под една мищница като работя от в къщи. че ще ги има подобни моменти - ще ги има, но както алтерна е казала, вземаш се в ръце, стягаш се в кръста и продължаваш. всъщност нямаш особен избор, нали?
аз в съб. за първи път повиших тон на детето си. милата, така се стресна, и така зловещо се разрева, че си обещах да се старая от тук натам да не оставям моментната ми лошотия да се излее на детенце. после й се извинявах цял ден...
какво ми е виновно детенцето, че на мен ми е трудно, защото мъжът ми бачка, рдителите ни не са наоколо, няма кой да помага, а аз съм решила да се правя на супер оправна и да хвана 2 дини под една мищница като работя от в къщи. че ще ги има подобни моменти - ще ги има, но както алтерна е казала, вземаш се в ръце, стягаш се в кръста и продължаваш. всъщност нямаш особен избор, нали?
Вземи се в ръце. Не се чувстваш само ти така. Като се оправи времето като се почне с разхотките и нещета ще се пооправат поварвай ми от опит го знам. Мъжо работи много и ние с малкия сме по цял ден двамата, ами то в това време и детето е много нервно че не може на вън и аз страшно съм се изнервила ама стискам зъби мяма как.
Ами и аз бях така първите три месеца - откачих 
Казвах си вземи се в ръце, ама не се получаваше.
Отучих го от това да е постоянно в ръцете ми точно за 3 дни!Сега си знае кога играем, кога е време за папкане и кога за сън.И си заспива сам вече.Така си има много по - отпочинала, усмихната,доволна и пълноценна майка, която няма да му се кара, да ходи като парцал и да я спохождат такива лоши мисли.
Дано скоро да се променят нещата при теб
Казвах си вземи се в ръце, ама не се получаваше.Отучих го от това да е постоянно в ръцете ми точно за 3 дни!Сега си знае кога играем, кога е време за папкане и кога за сън.И си заспива сам вече.Така си има много по - отпочинала, усмихната,доволна и пълноценна майка, която няма да му се кара, да ходи като парцал и да я спохождат такива лоши мисли.
Дано скоро да се променят нещата при теб
Нормално е. Умора, лошо време, еднообразие, комуникации само с едно неразбиращо същество. Сега поне само на теб ти е еднообразно, а другата зима сигурно ще има моменти когато и детенце ще се отегчава от безкрайното стоене в къщи (поне при нас е така).
Успокоявй се, че скоро времето ще стане хубаво и ще сме по цели дни навън (но задължително с компания). Аз поровеждам безкрайно дълги телефонни разговори и неслучайно една от първите думи на дъщеря ми е "ало"
. По някога си казвам, че е по-добре да тръгна на работа, за да не се побъркам в къщи. И като си се представя блъскаща се по маршрутки, уморена да се прибирам и да почвам да готвя и да се занимавам с детенце си казвам: "я-я-я какво ми е хубаво сега"
Сетих се и още нещо. При мен едно от най-натоварващите неща е думата "трябва". Т.к. няма кой да ти помогне, а бебето не може да чака си казваш "трябва" и продължаваш. А ако се замислиш много неща имат алтернатива или могат да почакат. Ако можеш давай го по йеваш-йеваш!
Успокоявй се, че скоро времето ще стане хубаво и ще сме по цели дни навън (но задължително с компания). Аз поровеждам безкрайно дълги телефонни разговори и неслучайно една от първите думи на дъщеря ми е "ало"
. По някога си казвам, че е по-добре да тръгна на работа, за да не се побъркам в къщи. И като си се представя блъскаща се по маршрутки, уморена да се прибирам и да почвам да готвя и да се занимавам с детенце си казвам: "я-я-я какво ми е хубаво сега"Сетих се и още нещо. При мен едно от най-натоварващите неща е думата "трябва". Т.к. няма кой да ти помогне, а бебето не може да чака си казваш "трябва" и продължаваш. А ако се замислиш много неща имат алтернатива или могат да почакат. Ако можеш давай го по йеваш-йеваш!
Ами и аз бях така първите три месеца - откачих Казвах си вземи се в ръце, ама не се получаваше.
Отучих го от това да е постоянно в ръцете ми точно за 3 дни!Сега си знае кога играем, кога е време за папкане и кога за сън.И си заспива сам вече.Така си има много по - отпочинала, усмихната,доволна и пълноценна майка, която няма да му се кара, да ходи като парцал и да я спохождат такива лоши мисли.
Дано скоро да се променят нещата при теб
Казвах си вземи се в ръце, ама не се получаваше.Отучих го от това да е постоянно в ръцете ми точно за 3 дни!Сега си знае кога играем, кога е време за папкане и кога за сън.И си заспива сам вече.Така си има много по - отпочинала, усмихната,доволна и пълноценна майка, която няма да му се кара, да ходи като парцал и да я спохождат такива лоши мисли.
Дано скоро да се променят нещата при теб
Като почнете с дългите разходки в прекрасното пролетно време, ще ти се отвори душичката, че и на бебчо. 
Ами и аз бях така първите три месеца - откачих Казвах си вземи се в ръце, ама не се получаваше.
Отучих го от това да е постоянно в ръцете ми точно за 3 дни!Сега си знае кога играем, кога е време за папкане и кога за сън.И си заспива сам вече.Така си има много по - отпочинала, усмихната,доволна и пълноценна майка, която няма да му се кара, да ходи като парцал и да я спохождат такива лоши мисли.
Дано скоро да се променят нещата при теб
Казвах си вземи се в ръце, ама не се получаваше.Отучих го от това да е постоянно в ръцете ми точно за 3 дни!Сега си знае кога играем, кога е време за папкане и кога за сън.И си заспива сам вече.Така си има много по - отпочинала, усмихната,доволна и пълноценна майка, която няма да му се кара, да ходи като парцал и да я спохождат такива лоши мисли.
Дано скоро да се променят нещата при теб
дори да споделиш как става за три дни
на нного от нас ще ни е от полза
Излез за два часа, направи нещо за себе си. Или, когато, все пак, мъжът ти е в къщи, или помоли приятелка да остане с него за малко. Може и детегледачка почасово? Най-добре се разберете с мъжа ти за един режим, когато той ще е с детето, а ти ще правиш нещо за себе си или за тях, каквото и да е, но различно от ежедневието ви. Като влезете в този ритъм, ще се чувстваш по-заредена с енергия и ще видиш как и бебчето ще го усети и ще се смее повече! 
Но много добре те разбирам, защото на вашата възраст е много трудно да отвлечеш вниманието на бебчето, за да го успокоиш, те все нещо искат, а не могат да се изразят.... Но са толкова сладки, нали?
Желая ти малко повече слънчице в душата!
Но много добре те разбирам, защото на вашата възраст е много трудно да отвлечеш вниманието на бебчето, за да го успокоиш, те все нещо искат, а не могат да се изразят.... Но са толкова сладки, нали?
Желая ти малко повече слънчице в душата!
искам да благодаря на всички за подкрепата и куража.наистина ми стана по-добре,защото си мислех,че се превръщам в една лоша майка,за което не ми се и помисля.и въпреки лощото ми настроение се старая пред детето да съм винаги усмихната,за да бъде тя едно много лъчезарно дете.ОТНОВО БЛАГОДАРЯ
