Почнах да пуша

По принцип не е токова страшно по една цигара на ден,но определено ще е най-добре без нея.Защо не се опиташ да запазиш желанието си за това,след като спреш да кърмиш.Толкова ли е непреодолимо ?Аз никога не съм пушила и не очаквай от мен разбиране,нито пък ще те порицвам.Просто се опитай да си кажеш-сега не е времето за това!

И аз съм така. Преди да забременея пушех по 2 кутии, докато бях бременна не пушех, от известно време пуша по 1-2 цигари вечер, след като го приспя. И то пак не е физиологична нужда, просто... имам нужда от 5 минути, в които да съм сама със себе си, без бебе и без мъж. Това са ми минутите за мен, в които "и аз съм човек". Друго време нямам - без помощници съм, денонощно на пост (времето в тоалетната не го броя ) Кофти - не кофти, това е. Струва ми се, че е по-добре да ги изпушвам тия 1-2 цигари и да го кърмя, отколкото да го отбия.

Имам чуството,че Dona е писала за мен.Точно няколко минутки и за мен

Ето това отношение към пушенето, като нещо лично и време за себе си ме възпираше толкова време да се преборя с гадния навик.

Пушех толкова много, че често ми се случваше да отварям и трета кутия за деня. Сутрин се събудждах и палех цигара, която в компания със запалката ме чакаше до главата ми приготвена да изгори. Вечер заспивах с цигарата в ръка и имам не един изгорен чаршаф, особено през студентските ми години.
Един ден просто реших, че е време да спра. Усещах се, че пуша не толкова заради нуждата ми от никотин, а заради смия акт на пушене. Показалеца и средния ми пръст се бяха срастнали с цигарата. Паралелно с решението ми да ги откажа започнах да чета и една книга от американски автор, който от корица до корица внушаваше, че най-важната стъпка за отказване на цигарите е способността да променим отношението си към пушенето и да спрем да го приемаме като върховно удоволствие и как ако решим да ги отказваме, дори едно дръпване пак ни прави пушачи. Всъщност обаче най-много ми помогна отношението на почти всичките ми близки и познати, които дори не можеха за миг да допуснат, че аз – човекът с трите кутии дневно, дългогодишния пристрастен пушач мога да реша просто ей така един ден, че пушенето вече не за мен и най-вече мога да успея. Много ми помогна ината (защото аз воля нямам) и желанието ми да докажа на всички, че съм способна да направя това, което съм решила, каквото и да ми коства.
Първите дни ми бяха ужасни. Никой не се доближаваше на повече от 5-6 крачки от бюрото ми на работа. Късах и хвърлях, идеше ми да сгризя сънните артерии на колеги и клиенти, само защото присъстват с мен в стаята. Не бях способна нито да работя пълноценно, нито да живея нормално. Всичко ми се струваше безразлично, кухо, сиво, безсмислено и мисълта, че една цигара е способна да влее малко цвят и мирис в това ежедневние много, ама наистина много ме привличаше.
Обаче успях, преживях критичния период. Може би към края на третия месец нещата вече започнаха малко по малко да си влизат в релсите. Можех вече спокойно да разговарям с хората, започнах все по-често да преживявам хубавите моменти без да ми тежи, че я няма старата приятелка – цигарата с която да ги споделя. След няколко месеца забременях и бях страшно доволна, че не ми се налагаше да премина през това с бебе в корема. Всъщност не знам дали бих се справила с всички тези неща още веднъж и това ме кара да смятам, че вече никога няма да бъда пушач.

Сега, 4 години след всичко това, съжалявам хората, които пушат. Гледам ги и им съчувствам, най-много ми е жал за това как се заблуждават и самозалъгват, как търсят щастието или спокойствието в една цигара, вместо да се радват на липсата и, как омаловажават вредите от тютюнопушенето или просто си затварят очите за тях.

Не знам всъщност защо изписах толкова, съжалявам ако съм ви отегчила с личната си история, просто исках да ви дам кураж, че ако наистина искате да се справите с този навик, можете. Ако пък не искате, значи е добре да се погледнете от друг ъгъл, това го казвам без да искам да засягам някого, просто като съвет от един бивш пушач. Решението е във вашите ръце или по-точно, както се пишеше в подписа на Хедра - всичко е в областта над веждите, и кърменето, и пушенето и още куп други неща.

Джейд, знам, че мога - след като не съм пушила година и нещо без грам абстиненция и нервност, след 17-годишен стаж. Въпросът не е мога или не мога, просто казвам какви са ми мотивите да го правя точно сега, в момента

Ето още малко инфо по въпроса:
http://karmene.greatnow.com/pushene.html
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/686/
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=903

Аз също съм екс пушачка,спрях ги една година преди да забременея.При мен нямаше абстиненция и нервни кризи,спрях ги поради тежко боледуване,както ги спряха и баща ми след 25-годишно пушене и брат ми,който е с бронхиална астма. Сега и тримата се чувстваме прекрасно и се опитваме да откажем и майка ми от лошия навик. Просто споделям.
Анита ясно е,че от една цигара нищо няма да стане нито на теб нито на бебчето,но след първата винаги идва и втора и трета и така......, а и след като сама казваш,че не знаеш защо го правиш какъв е смисълът, заради едното мааалко удоволствие ли?

Никога не съм била страстен пушач като Джейд например. Дори в студентските си години рядко съм стигала до 10-ина цигари /на дискотека примерно или в кръчма/. Не запалих през бременността и една цигара. Първата цигара запалих около месец и половина след раждането. Бях изнервена, нещастна и депресирана, без собствен живот, без разбиране от никой. Подейства ми добре. После може би повече от месец не се доближих до никотина. Сега както ви казах палвах от време на време в компания - наистина може би това е време за мен си, може би това е, за да се почувствам част от компанията ... знам ли. Не се мисля за пушач, но е факт, че пуша. Искам си свободата или поне част от нея.
Не знам, време ли е да отбия ... 

Екстремна както винаги. Или всичко или нищо.

Ани, защо трябва да рискуваш? Или да отбиваш заради вредния навик. Мисля, че да си част от компанията има други начини. Общо взето и аз гледам със съжаление пушачите. И аз съм била част от тях. 

Аз също пушех преди да забременея. Събираха ми се 4-5 цигари на ден с изключение на днити в които сме на гости или заведение. Изпитвах огромно удоволствие да си изпия сутрин кафето с цигара. Ставах час и половина преди работа, за да мога да направя закуска, да имам време да си направя тоалета и специално да си седна на спокойствие да си изпуша цигарката. Като спрях цигарите, спрях и кафето - не ми се пиеше. Не можех зиобщо да си представя кафе без цигара. Сега огромното ми удоволствие е да пия кафе с бисквитка пред компа. Това е моето време и не давам на никой да ме закача докато го правя. Ако някой преди години ми беше казал, че ще стане така щях да му се изсмея.
Та исках да ти кажа, че има много начини да прекараш личното си време, не е задължително да е с цигара.

Чак да отбиеш заради една цигара дневно мисля че не е нужно, освен ако не си решила да отбиваш скоро разбира се.
И аз си признавам малкия порок че припалвам от дъжд навятър по цигара. Бях страстен пушач, забременях и ги спрях за няколко месеца. По едно време покрай проблеми си дръпвах няколко пъти или цяла цигара дори изпушвах. Накрая в деветия пак ги спрях.
Няколко месеца слкед раждането ми се допуши много и запалих. От тогава ако много ми се допуши паля, но не съм зависима, по-скоро е лиготия която се старая да избягвам. Научих се да си пия кафето без цигара и не ми пречи. Нито пушачите около мен ме дразнят в смисъл да ми се допуши от тях.
Мразя подобни теми! Може би защото си признавам слабостите.
Много са майките около мен които кърмят и пушат и то не по цигара на ден а по много повече, едва ли на някоя ще и е приятно да си го признае публично.
Такива теми успокояват мамите на които им се пуши а се устискват все пак, защото четейки колко пушачки има, се причисляват лесно и казват майната му, не съм само аз. За това избягвам да пиша в подобни теми.[/color]

Анита, започването на цигарите не е причина за отбиване. Доказано е, че ако не пушиш повече от кутия дневно ползите на кърменето за бебето надхвърлят негативното влияние на пушенето върху кърмата.

Аз само исках да обърна внимание на това, че има и други начини да се почувстваш "част от компанията", да си имаш свободата или безбройните други "предимства", които пушещите предписват на пушенето.
И нещо много важно - не пушенето ни успокоява и дава свобода, а непушенето при пушача го кара да се подтиска и да се чувства ограничен. Дано разбираш какво искам да кажа.

Иначе е хубаво, че все пак не си страстен пушач и успяваш да изкараш и с малка "доза" деня, но това пак те прави пушач, такъв те прави и самата мислъл, че пушенето ти дава удоволствие. Не, то ти го взима, като те кара да приемаш никотин за да ти върне малка доза от него.

Уфф, много философски се изразявам, но това ми е една от болните теми и ми се ще повече хора да започнат да мислят като мен  

Джейд искрено ти се възхищавам от успеха, от толкова голяма зависимост да се откажеш от раз! 
 Де да можех да убедя и таткото да ги спре... 

Не можеш за съжаление, той е човека който трябва да иска и да вземе решението.
Между другото, когато пушех мразят да ми правят забележки за това колко много пуша, да ми обясняват, че е вредно и да ме подканят да ги откажа. Никотина "заслепява" и то сериозно, човек си живее с едни илюзии и въпреки, че е убеден във вредата на навика си предпочита да не мисли много за това, за да не си разваля удоволстивето.